Токачка

	Токачка
	Numida meleagris meleagris
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Кокошоподобни (Galliformes)
семейство:	Токачкови (Numididae)
род:	Токачки (Numida)
вид:	Токачка (N. meleagris)
	Научно наименование
	Numida Linnaeus, 1764 Numida meleagris (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Токачка в Общомедия
	[ редактиране ]

Тази статия е за птицата. За селото вижте Токачка (село).

Обикновената токачка, или само токачка (Numida meleagris), е най-добре познатият представител на семейство Токачкови (Numididae) и единственият вид в род Токачки (Numida).^[2] Естествено обитава Африка, основно в Субсахарска Африка, но е широко интродуцирана в Карибския басейн, Бразилия, Австралия, Южна Франция и България.

Таксономия

Изчезналият подвид N. m. sabyi

Известни са девет подвида на вида обикновена токачка, чиито оригинални местообитания са:

N. m. coronatus (Гърни, 1868) – източните части на Южна Африка;
N. m. galeatus (Палас, 1767) – Западна Африка до Южен Чад, Централна ДР Конго и Северна Ангола;
N. m. marungensis (Шалов, 1884) – южните части на водосборния басейн на река Конго до Западна Ангола и Замбия;
N. m. meleagris (Линей, 1758) – от Източен Чад то Етиопия, Северна ДР Конго, Уганда и Северна Кения;
N. m. mitratus (Палас, 1764) – от Танзания до Източен Мозамбик, Замбия и Северна Ботсвана;
N. m. papilosus (Райхенов, 1894) – Южна Ангола до Ботсвана и Намибия;
N. m. reichenowi (Огилви-Грант, 1894) – Кения и Централна Танзания;
N. m. sabyi (Хартерт, 1919) – Северозападно Мароко;
N. m. somaliensis (Нойман, 1899) – Североизточна Етиопия и Сомалия.

Физическо описание

Обикновена токачка в Дракенсберг, Южна Африка

Обикновената токачка е голяма птица с дължина около 53 – 58 cm, със закръглено тяло и малка глава. Тежи около 1,3 kg. Оперението по тялото ѝ е сиво-черно, напръскано с бели петънца. Както и другите токачки, и при този вид липсва оперение по главата, а вместо него има жълтеникаво или червеникаво костно образувание и червено-сини области кожа. Крилете са къси и кръгли като форма, опашката също е къса. Разликите между регистрираните подвидове основно се състоят във формата, размера и цвета на главата и висулките.

Поведение

Възрастен и млади екземпляри в Дракенсберг, Южна Африка

Обикновените токачки живеят на ята, които формират в извън размножителния сезон, обикновено състоящи се от около 25 индивида, които и спят на групи. Токачките са особено добре адаптирани да се хранят с големи количества кърлежи, които иначе са приносители на лаймска болест.^[3] Видът предпочита да живее на земята и в случаите когато бива подплашен бяга, вместо да лети. Като повечето птици от семейството, и обикновените токачки са способни на кратки и резки излитания, а за преминаване на дълги разстояния разчитат да се носят по вятъра. Те са добри бегачи и дневно могат да изминават по 10 km и повече. Когато се почувстват заплашени издават силни дрезгави звуци.

Менюто на токачките се състои от разнообразна растителна и животинска храна: семена, плодове, листа, охлюви, паяци, червеи и насекоми, жаби, гущери и дребни бозайници. Токачките имат силни нокти, с които разравят почвата в търсене на храна, по което приличат на домашните птици, въпреки че при това рядко изравят с корените млади растения за ядене. Както и при останалите токачки, обикновените токачки нямат шпори на краката.

Мъжките често проявяват агресия един към друг и участват в ожесточени боеве, от които излизат окървавени и наранени. Опитват се да изглеждат по-страшни, като повдигат нагоре крилете си и перата им настръхват, а също така и тичат напред с широко отворен клюн.

Гнездото им е добре прикрито, обикновено в ямка, издълбана в пръстта. Люпилото обикновено се състои от 6 – 12 яйца, които женската мъти в продължение на 26 – 28 дни. В гнезда, съдържащи по-голям брой яйца, се смята, че е снасяла повече от една женска, тъй като яйцата са големи и мътещата птица не би могла да покрие площ по-голяма от тази на едно нормално люпило.Малките имат защитна окраска. Бързият растеж на крилете им позволява едва седмица след излюпването вече да могат да пърхат до ниските клони.

В естествената си среда обикновените токачки живеят до 12 години.

Местообитание

Глава на обикновена токачка

Обикновената токачка обитава топли, доста сухи и открити местности с рядка храстова и дървесна растителност, каквито се намират в саваните и обработваемите земи.

Източници

↑ Numida meleagris (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ BirdLife International. Numida meleagris // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 април 2009. (на английски)
↑ Duffy, David Cameron и др. The effectiveness of Helmeted Guineafowl in the control of the deer tick, the vector of Lyme disease // The Wilson Bulletin 104 (2). Юни 1992. с. 342 – 345.

Външни препратки

Helmeted Guineafowl – Species text in The Atlas of Southern African Birds.
Helmeted Guineafowl videos, photos & sounds on the Internet Bird Collection

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Helmeted Guineafowl в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Numida meleagris (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] BirdLife International. Numida meleagris // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 април 2009. (на английски)

[Duffy-3] Duffy, David Cameron и др. The effectiveness of Helmeted Guineafowl in the control of the deer tick, the vector of Lyme disease // The Wilson Bulletin 104 (2). Юни 1992. с. 342 – 345.

[2]

[1]

[3]