Отваря главното меню
Горски пожар в щат Монтана, САЩ, 2000 година

Горският пожар е пожар, развиващ се в необработваеми терени, най-често гори. [1]

Той унищожава растителност, животни, микроорганизми, необходими за нормалното протичане на кръговрата в живата природа. Не на последно място той дехумуфицира почвата. Плодородието на почвата се дължи на хумуса – специфично органично вещество, което е смес от различни вещества, получени от разлагането на различни висши и нисши растения и животни, и продукти от дейността на микроорганизмите. По този начин се нарушава хомеостазиса – устойчивостта на екосистемите.

Съдържание

Видове горски пожариРедактиране

Три са основните видове горски пожари, които се разграничават според слоя на горимите материали.

Низови пожариРедактиране

Низовите пожари са преобладаващият вид горски пожари. Развиват се в приземния слой горими материали: мъртва постилка, горски опад (опадали листа, клони), подраст, подлес, сечищни отпадъци и др. При изразена хоризонтална и вертикална непрекъснатост на горимите материали, при ниска относителна влажност на въздуха и вятър, интензивните низови пожари могат да преминат във върхови пожари.[2]

Върхови пожариРедактиране

При върховите пожари огънят се разпространява по горните части от короните на дърветата, където горимите материали са леки и по-бързо горят. Върховият пожар първоначално възниква като низов пожар – при условия, способстващи образуването на конвекционна колона. След като се развие върхов пожар, той може да се разпространява и независимо от низовия и обикновено го изпреварва значително по време и интензивност.[2]

Подземни пожариРедактиране

Подземните пожари се разпространяват сред подземните горими материали в дълбочина, която варира от няколко сантиметра до няколко метра в зависимост от дълбочината в почвения слой, до която има органична материя и дълбочината на просъхването ѝ. Подземните пожари имат ниска интензивност на горене и ниска скорост на разпространение, но се гасят трудно поради трудностите в определяне на периметъра и дълбочината им.[2]

Фактори, влияещи върху горските пожариРедактиране

Метеорологични факториРедактиране

Горските горими материали определят потенциала за разпространение на горски пожар. Характерът на метеорологичното време обаче определя текущото състояние на този потенциал. В практически план, метеорологичното време е от съществено значение при гасене на пожари поради невъзможността на човек да контролира елементите му. Основните метеорологични елементи, влияещи върху възникването и разпространението на горски пожар са температура на въздуха, относителна влажност на въздуха и валежи.

Колкото по-висока е температурата на горимите материали, толкова по-бързо те се изсушават и загряват и достигат до температурата си на запалване. Следователно при високи температури по-лесно и бързо възникват горски пожари, като разликата между горими материали на слънце и на сянка може да достигне до 15-16 градуса.

Вятърът определя скоростта и посоката на разпространение на горския пожар, като стимулира горенето и разпространението на пожара по няколко различни начини. От една страна, нятърът увеличава притока на кислород в зоната на горене, като повишава интензивността на процеса и оттам – отделената топлинна енергия. От друга страна, вятърът засилва влагообмена на горимите материали с въздуха и така ги изсушава, и затопля горимите материали пред фронта на пожара, като така ориентира конвекционната колона към тях. Наред с това, вятътър пренася искри и въглени пред фронта на пожара и така спомага възникването на вторични пожари.[2]

Фактори на релефаРедактиране

Релефът е най-постоянният фактор, влияещ върху поведението на горските пожари. Характеристиките и формите на релефа не се променят във времето и влиянието им в изолация може да бъдат предвидено най-лесно. От друга страна, голямото многообразие на характеристиките и формите на релефа и комбинациите от тях оказват нееднозначно влияние върху развитието на пожара.[2]

Изложението на релефа е посоката, към която е обърнат склонът по отношение посоката на слънчевото греене. Изложението определя количеството слънчева светлина и топлина, която склонът получава, което влияе на количеството и характеристиките на растителността, която вирее на склона, а оттам и на количеството и овлажняването на горимите материали.

В северното полукълбо, южните склонове са по-изложени на пряко слънчево греене, имат по-малко и рядка растителност, т.е. горими материали, но те са по-сухи и е по-вероятно по тях да възникнат и да се развият горски пожари.[2]

Наклонът на релефа има влияние при възникването и развитието на горски пожар, като при голям наклон на терена той е разположен по-близо до конвекционната колона, в резултат от което горимите материали пред фронта на пожара се загряват по-бързо, отколкото при равен терен. Пожар, започнал да се развива в долната част на склон, при равни други условия, се разпространява по-бързо от пожар, започнал близо до върха.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. dictionary.cambridge.org
  2. а б в г д е ж Павел Панов. Ръководство за гасене и превенция на горските пожари. ИК „Минерва“, София, 2007, ISBN 978-954-8702-03-4