Симитли
Симитлѝ е град в Югозападна България. Той се намира в област Благоевград и е в близост до град Благоевград. Градът е административен център на община Симитли. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 година в града живеят 6823 души по настоящ адрес и 7270 души по постоянен адрес.[2]
| Симитли | |
  | |
 Площад „Септември“ | |
  Симитли  Симитли  Симитли | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 6852 души[1] (15 март 2024 г.) 188 души/km² |
| Землище | 36,366 km² |
| Надм. височина | 323 m |
| Пощ. код | 2730 |
| Тел. код | 0748 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 66460 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Симитли Апостол Апостолов (Партия на зелените; 2003) |
| Симитли в Общомедия | |
География
редактиранеГрад Симитли е разположен на 16 km южно от областния център Благоевград, на 50 km северно от град Сандански, на 66 km от Петрич и на 116 km от столицата София. Намира се в Симитлийската котловина в полите на планините Рила, Пирин и Влахина. Река Струма го разделя на две части – същинския град Симитли и квартал Ораново. Тук Струма приема Градевската река. От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад – от Влахина. На 25 km от град Симитли във Влахина планина се намира скалният феномен Коматински скали.
История
редактиранеСимитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет минерални извора с температура от 56 до 60 °C, с общ дебит 720 l/min. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото географско положение, което селището заема между долините на реките Струма и Места.
Симитли за първи път се споменава през XV век като село Баня, a през XVI век като Симитлу. Според някои краеведи името на града произлиза от бялото хлебче симид, за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно Симен, което значи център.
През XIX век Симитли е село със смесено население, числящо се към Горноджумайската кааза.
В 1891 година Георги Стрезов пише за Симитли:
| „ | Симитлия, на Ю. от Джумая 4 часа път от десния бряг на Струма, на равнище. Сред селото минува друм от Джумая за Мелник-Сяр-Солун. В Симитлия расте най-добър по цялата околия тютюн, какъвто излиза само в Железница. В селото има няколко ханища. Къщи 230, всички помаци.[3]
Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.[4] |
“ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Симитлий брои общо 820 души, от които 780 българи мохамедани и 40 цигани, а в по-късно присъединения към Симитли Симитлийски чифлик има 135 жители, всички българи мохамедани.[5]
По време на Балканската война близо до селото се води бой между Седма пехотна рилска дивизия и османски войски. След Междусъюзническата война в 1913 година Симитли остава в България. Мюсюлманското му население се изселва изцяло и според Димитър Гаджанов към 1916 година селото е в руини.[6] След войните тук се заселват много македонски българи бежанци, както и жители от околните села Сухострел, Докатичево, Тросково, Градево и други. В миналото Симитли изнасял дървен материал от Рила и Пирин. Към 1934 година Симитли и Ораново заедно са имали около 2200 жители, през 1946 година достигат 2918 жители, през 1992 година – 7466 жители, през 1997 година – 7684 жители.
Църквата „Рождество Богородично“ е построена в 1923 година.[7]
В 1943 година името Симитли е заменено от Изворите, но в 1945 година е възстановено. В 1964 година Симитли е обявено за селище от градски тип.[8] На следната 1965 година е присъединено Ораново,[9] а на 29 август 1969 година Симитли става град.[8]
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав към 2011 година включва 4177 българи и 387 цигани.[10]
Икономика
редактиранеВажен фактор за развитието на селището е кръстопътното му положение на жп линия, на шосейната магистрала София-Благоевград-Солун-Атина и на стария път от Малашево-Сухострел-Разлог за Гоце Делчев.
Симитли е промишлен град на въгледобив от мина „Ораново“ – симитлийския басейн. Наблизо е мина „Пирин“ в Брежани, откъдето по въжена линия въглищата се доставят на гара Симитли. Има дървообработващо предприятие, което произвежда богат асортимент дъски от иглолистен и широколистен материал, минни траверси, шперплат, амбалаж – рамки, каси, щайги, кафези, варен бук и букова паркетина. Симитли е седалище на горско стопанство, но дървесина се доставя и от горските стопанства в Разлог, Кресна, Катунци и др. Добиват се и редки метали. В Симитли работят предприятия за трикотаж, огледала, шейни, фураж, пелети, камини, захарни и сладки изделия, части за пречиствателни станции и др.
В селата на общината има малко предприятие за метални изделия – с. Черниче, и обувна фабрика – с. Крупник. Тези села нарастват и почти се сливат със Симитли. Тук е развито тютюнопроизводството, отглеждат се овощия (праскови, сливи, ябълки), зеленчуци, лозя. Развива се животновъдството – говедовъдство и овцевъдство с млечно направление.
Симитли е благоустроен. Изместена е главната шосейна магистрала от гъсто заселеното деснопобрежие на р. Струма и гаровия промишлен район по левопобрежието през квартал Ораново.
Редовни събития
редактиранеНа 8 септември (Малка Богородица) се провежда традиционен събор, на който се изявяват самодейни състави от общината.
През месец януари се провежда традиционен кукерски фестивал.
Култура
редактиранеВ град Симитли има Образцово народно читалище „Свети Климент Охридски – 1922“ и действаща библиотека, която разполага с два отдела. Книжният фонд на библиотеката наброява 27 625 тома литература.
Личности
редактиране
Сред известните симитлийци са революционерът Яне Маламов (1865 – 1925), математикът Юлиан Ревалски (р. 1956) и артистът Николай Кимчев (р. 1952). От Симитли са българската шампионка по вдигане на тежести Гергана Кирилова и състезателката по хвърляне на копие Цветанка Михайлова.
Други
редактиранеМорският нос Симитли на остров Ръгед в Антарктика е наименуван в чест на града.[11]
В Симитли съществуват два Фолклорни танцови ансамбъла – „Веселие“ и ансамбълът към читалище „Свети Климент Охридски“.
Литература
редактиране- Симитлия – от древността до наши дни. Експедиция. Конференция Архив на оригинала от 2018-11-23 в Wayback Machine.. Главен редактор: Алексиев, Кирил. Благоевград, 2016.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 22.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
- ↑ Туризъм // Община Симитли. Посетен на 20 декември 2015.
- ↑ а б Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 243.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 202.
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Simitli Point.