Грамаждано е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Грамаждано
Общи данни
Население225 души[1] (15 декември 2023 г.)
32,5 души/km²
Землище6,935 km²
Надм. височина677 m
Пощ. код2574
Тел. код07933
МПС кодКН
ЕКАТТЕ17680
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)

География редактиране

Село Грамаждано се намира в планински район, в северното подножие на планината Осогово, на 5 км югозападно от гр.Кюстендил, на отклонение от пътя Кюстендил – Гюешево.

Махали: Палчева и Войнишка. През 1953 г. към с. Грамаждано е присъединена част от с. Въртешево. Впоследствие Въртешево е отделено от с. Грамаждано и от средата на 80-те години на ХХ век е квартал на гр. Кюстендил.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жиленци (1887-1971), община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население редактиране

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 220 292 315 465 495 514 431 568 1079 471 444 361 299

История редактиране

Село Грамаждано е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Грамаждано.

През 1866 г. има 22 домакинства и 162 жители.

В края на XIX век в землището на селото има 302 дка ниви, 255 дка естествени ливади, 214 дка овощни и зеленчукови градини, 561 дка гори и се отглеждат 299 овце, 193 говеда и 23 коня. Основен поминък на селяните са дърводобив, земеделие и животновъдство. Развити са домашните занаяти; има 3 воденици, 1 дъскорезница, 2 сливарски фурни, 3 кръчми, 1 бирена фабрика и др.

През 1884 г. е построена църквата „Свети Атанасий“, през 1909 г. – училище.

При избухването на Балканската война 5 души от Грамаждано са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

През 1929 г. се създава трудова горска производителна кооперация „Осогово“ и читалище „Просвета“.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Петър Ников“, което от 1960 г. преминава към ДЗС „Кюстендилска комуна“, а от 1982 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1960). Главните улици са асфалтирани. През 1967 г. е построена търговско-административна сграда с киносалон.

Религии редактиране

Село Грамаждано принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции редактиране

  • Кметство Грамаждано.
  • Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1893 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека – 2351 тома.

Исторически, културни и природни забележителности редактиране

Личности редактиране

Родени в Грамаждано
  •   Давитко Анастасов, македоно-одрински опълченец, земеделец, 2 рота на 8 Костурска дружина[4]

Литература редактиране

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.153-156;
  • Христов, Стоян и Кирил Христов. Книга за Грамаждано. 1989 г., ДА-Кюстендил, ф.271, оп.1, а.е.168;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.65-69;

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 151.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.

Външни препратки редактиране