Гроздьово

село в община Долни чифлик, обл. Варна

Гроздьово е село в Североизточна България. То се намира в община Долни чифлик, област Варна, по поречието на река Камчия.

Гроздьово
България
43.0285° с. ш. 27.5404° и. д.
Гроздьово
Област Варна
43.0285° с. ш. 27.5404° и. д.
Гроздьово
Общи данни
Население2473 души[1] (15 март 2024 г.)
17,6 души/km²
Землище140,349 km²
Надм. височина30 m
Пощ. код9106
Тел. код05145
МПС кодВ
ЕКАТТЕ17912
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Долни чифлик
Красимира Анастасова
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Гроздьово
Николай Облаков
(БСП)
Гроздьово в Общомедия

География

редактиране

Разположено е на десния бряг на долното течение на река Камчия. На юг от Гроздьово се издига Източна Стара планина с връх Градището най-високата точка на Матор планина – 468 м надморска височина. Встрани от него са връх Папунка, връх Късия припек, връх Голяма ябълка и върховете Голям и Малък Пъстрич. Язовир Елешница се намира на 6 км, а язовир Георги Трайков е на 10 км от селото.

 
Древното селище Паниса на Пойтингеровата карта

Най-старите данни за живяло там население е селището Паниса. По-късно селище е изградено на юг, където се издига Източна Стара планина с връх Градището. Наречено е така заради многото останки от антични зидове, които личат и до днес. Там е открита римска крепост, която има значителни размери. Във вътрешността ѝ в предполагаема базилика е намерена мраморна плоча с надгробен надпис от късната античност (съхранявана в Бургаския музей). Около връх Градище са открити останки от керамични римски пещи и пещери.

През река Камчия (Тича) е преминавал важен римски път, който водел от Цариград и Анхиало към Марцианопол.

Старото му име е Раковец, а преди това – Кьопрю кьой („село Мост“).

 
Паметна плоча на генералите Иван Иванович Дибич и Фьодор Василиевич Ридигер за овладяването на Кюпрюкьой (Гроздьово) през Руско-турската война 1828-1829 г.

В селото се издига Руски паметник на загиналите воини в Руско-турската война (1828-1829) г. с ликовете на генералите, водили похода, Иван Иванович Дибич и Фьодор Василиевич Ридигер, на мястото, където се предполага, че са погребани 400 руски воини.[2] Дърветата в парка са засадени в памет на загиналите войници от с. Гроздьово в Балканската война 1912-1913 г., Междусъюзническата война 1913 г., Първата световна война 1915-1918 г., Втората световна война 1944-1945 г. Паметникът е поклон пред паметта им.

След Освобождението селото запазва името си, като са налице сведения, че през 1891 г. във Варна се състои търг за отдаване на строеж на дървена конструккция на мост над Камчия в селото.[3]

На входа на кметство село Гроздьово е поставена плоча на ремсиста Неделчо Есиров, а в сградата е разположена мемориална зала на Гроздьо Желев от 2006 г. След преименуването на селото през 1950 г. на Гроздьово е издигнат паметник на Гроздьо Желев – командир на партизанска чета „Народна дума“. Има паметна плоча на незабравимия артист Кирил Господинов, роден на 24 май 1934 г. в с. Гроздьово. Народното читалище в селото носи неговото име. В Шерба се намира „Бункера“ – скривалище на партизанска чета „Народна дума“.

Население

редактиране
Численост

Численост на населението според преброяванията през годините[4][5]:


Година на
преброяване
Численост
19343360
19463169
19562806
19652636
19752609
19852593
19922637
20012465
20112427
20212007
Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 2427 100,00
Българи 1047 43,13
Турци 1020 42,02
Цигани 227 9,35
Други 9 0,37
Не се самоопределят 9 0,37
Неотговорили 115 4,73

Забележителности

редактиране

В Лонгоза расте вековно дърво. Над река Камчия се извисява стар въжен мост.

Край река Камчия са открити и използвани в керамичната промишленост глини и мергели.

Просторните гори и хубавите пасища, съчетани с реките Дойде елен (Додлен) и Камчия, създават условия за развитието на животновъдство, пчеларство, земеделие и рибовъдство. Почвите и климата са подходящи за отглеждане на плодове, зеленчуци, зърнени култури и билки.

Балканът, богат на дивеч, благоприятства развитието на Дивечо-развъдното стопанство „Шерба“. Основните видове дивеч са благороден елен, елен лопатар, дива свиня, сърна, муфлон и др.

В покрайнините на село Гроздьово се намира ботаническа градина „Маргарита“. Градината заема почетното четвърто място по големина и ботанически състав. Едната от най-богатите колекции от палми, кактуси, цитруси, маслини, смокини и други субтропични растения.[7]

През 1873 година е въздигната църквата в село Кьопрюкьой(Гроздьово) "Светите апостоли Петър и Павел", която съществува и до днес. От 1900 до 1944 в църквата са кръстени 3124 деца. Дългогодишен клисар на църквата е баба Пенка Митева Манолова, с чиято помощ и помощта на Йовчо Петров Есиров се поставя камбаната на желязно жере, за да се чува отвисоко.

Личности

редактиране
Родени

Кметове от Освобождението до наши дни

редактиране
  1. Стоян Стоянов - първи кмет след Освобождението - 1878 - 1890
  2. Петър Кателиев - 1890 - 1900
  3. Гаврил Костов - председател на Кьопрюкьой-ската тричленна комисия в Общината - 1916 - 1918
  4. Георги Стоянов - 1918 - 1919, кмет и длъжностно лице по гражданско състояние в Общината.
  5. Петър Панайотов - 1919 - 1922
  6. Васил Драганов - 1922 - 1923
  7. Неделчо Д. Баев - 1924 - 1926
  8. Георги Стоянов - 1927 - 1930
  9. Йордан Иванов Попов - 1930
  10. Калчо Христов - 1931 - 1932
  11. Вълчо Минев - 1932
  12. Куни Николов - 1933 - 1934
  13. Иван Н. Желязков - 1934 - 1935
  14. Радослав Михов - 1936
  15. Петър Н. Карагьозов - 1937 - 1938 - с. Раковец - Шуменска област
  16. Георги Костов - 1939 - 1940
  17. Митко Дянков Димитров - 1941
  18. Катели Иванов Попов - IX.1941 - IX.1944
  19. Васил Гагов - IX.1944 - V.1945
  20. Радослав Ангелов - V. 1945 - X. 1945
  21. Андрей Кунчев -XI.1945 -XII.1946
  22. Стефан Христов Добрев - I.1947 -IV.1948
  23. Кунчо Кунчев Георгиев - V.1948 - XII.1949
  24. Тодор Симов Манолов - XII.1949 - IX.1950
  25. Баю Генов Христов - IX.1950 - II.1956
  26. Катели Николов Янев - III.1956 - XI.1958
  27. Райчо Янев Бошнаков - I.1959 - V.1981
  28. Димитър Димитров - VI.1981 - XI.1990
  29. Теменужка Ангелова - XII.1990 - X.1991 - временна управа
  30. Тошко Петров Христов - X.1991 - X.1995
  31. Теменужка Ангелова - XI.1995 - X.2007
  32. Николай Облаков - Х. 2007 - X.2015
  33. Георги Георгиев - X.2015 - X.2019
  34. Ирхан Хасан - X.2019 - до момента

Източници

редактиране