Гроздьово
Гроздьово е село в Североизточна България. То се намира в община Долни чифлик, област Варна.
| Гроздьово | |
|---|---|
  Гроздьово  Гроздьово | |
| Общи данни | |
| Население | 2474 души[1] (15 септември 2022 г.) 17,6 души/km² |
| Землище | 140,349 km² |
| Надм. височина | 30 m |
| Пощ. код | 9106 |
| Тел. код | 05145 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 17912 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Долни чифлик Красимира Анастасова (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Гроздьово Николай Облаков (БСП) |
| Гроздьово в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Разположено е на десния бряг на долното течение на река Камчия. На юг от Гроздьово се издига Източна Стара планина с връх Градището най-високата точка на Матор планина – 468 м надморска височина. Встрани от него са връх Папунка, връх Късия припек, връх Голяма ябълка и върховете Голям и Малък Пъстрич. Язовир Елешница се намира на 6 км, а язовир Цонево е на 10 км от селото.
ИсторияРедактиране
Най-старите данни за живяло там население е селището Паниса. По-късно селище е изградено на юг, където се издига Източна Стара планина с връх Градището. Наречено е така заради многото останки от антични зидове, които личат и до днес. Там е открита римска крепост, която има значителни размери. Във вътрешността ѝ в предполагаема базилика е намерена мраморна плоча с надгробен надпис от късната античност (съхранявана в Бургаския музей). Около връх Градище са открити останки от керамични римски пещи и пещери.
През река Камчия (Тича) е преминавал важен римски път, който водел от Цариград и Анхиало към Марцианопол.
Старото му име е Раковец, а преди това – Кьопрю кьой („село Мост“).
В селото се издига Руски паметник на загиналите воини в Руско-турската война (1828-1829) г. с ликовете на генералите, водили похода, Иван Иванович Дибич и Фьодор Василиевич Ридигер, на мястото, където се предполага, че са погребани 400 руски воини.[2] Дърветата в парка са засадени в памет на загиналите войници от с. Гроздьово в Балканската война 1912-1913 г., Междусъюзническата война 1913 г., Първата световна война 1915-1918 г., Втората световна война 1944-1945 г. Паметникът е поклон пред паметта им.
След Освобождението селото запазва името си, като са налице сведения, че през 1891 г. във Варна се състои търг за отдаване на строеж на дървена конструккция на мост над Камчия в селото.[3]
На входа на кметство село Гроздьово е поставена плоча на ремсиста Неделчо Есиров, а в сградата е разположена мемориална зала на Гроздьо Желев от 2006 г. След преименуването на селото през 1950 г. на Гроздьово е издигнат паметник на Гроздьо Желев – командир на партизанска чета „Народна дума“. Има паметна плоча на незабравимия артист Кирил Господинов, роден на 24 май 1934 г. в с. Гроздьово. Народното читалище в селото носи неговото име. В Шерба се намира „Бункера“ – скривалище на партизанска чета „Народна дума“.
НаселениеРедактиране
- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините[4][5]:
|  |
- Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2427 | 100,00 |
| Българи | 1047 | 43,13 |
| Турци | 1020 | 42,02 |
| Цигани | 227 | 9,35 |
| Други | 9 | 0,37 |
| Не се самоопределят | 9 | 0,37 |
| Не отговорили | 115 | 4,73 |
ЗабележителностиРедактиране
В Лонгоза расте вековно дърво.
Край река Камчия са открити и използвани в керамичната промишленост глини и мергели.
Просторните гори и хубавите пасища, съчетани с реките Дойде елен (Додлен) и Камчия, създават условия за развитието на животновъдство, пчеларство, земеделие и рибовъдство. Почвите и климата са подходящи за отглеждане на плодове, зеленчуци, зърнени култури и билки.
Балканът, богат на дивеч, благоприятства развитието на Дивечо-развъдното стопанство „Шерба“. Основните видове дивеч са благороден елен, елен лопатар, дива свиня, сърна, муфлон и др.
В покрайнините на село Гроздьово се намира ботаническа градина „Маргарита“. Градината заема почетното четвърто място по големина и ботанически състав. Едната от най-богатите колекции от палми, кактуси, цитруси, маслини, смокини и други субтропични растения.[7]
ЛичностиРедактиране
- Родени
- Кирил Господинов (1934 – 2003), актьор
- Христо Тошков (1944 – 1999), бивш кмет на Варна
- Черемухин (1930 – 2003), писател
- Гроздьо Желев, партизанин, командир на отряд „Народна дума“; селото носи неговото име
- Панайот Панайотов, председател на Варненския окръжен съд през 1923 г.[8]
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Стефан Димитров: Има идея за създаване на парк и монтиране на възпоменателна плоча за присъствието на италиански войници в село Гроздьово
- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 2, 16 юни 1891 год., стр. 4
- ↑ „Справка за населението на село Гроздьово, община Долни чифлик, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 18 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
- ↑ Ботаническа градина „Маргарита“
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 9, 09 март 1923 г., стр. 1