Гроздьово
Гроздьово е село в Североизточна България. То се намира в община Долни чифлик, област Варна, по поречието на река Камчия.
| Гроздьово | |
 | |
  Гроздьово  Гроздьово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2473 души[1] (15 март 2024 г.) 17,6 души/km² |
| Землище | 140,349 km² |
| Надм. височина | 30 m |
| Пощ. код | 9106 |
| Тел. код | 05145 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 17912 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Долни чифлик Красимира Анастасова (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Гроздьово Николай Облаков (БСП) |
| Гроздьово в Общомедия | |
География
редактиранеРазположено е на десния бряг на долното течение на река Камчия. На юг от Гроздьово се издига Източна Стара планина с връх Градището най-високата точка на Матор планина – 468 м надморска височина. Встрани от него са връх Папунка, връх Късия припек, връх Голяма ябълка и върховете Голям и Малък Пъстрич. Язовир Елешница се намира на 6 км, а язовир Георги Трайков е на 10 км от селото.
История
редактиране
Най-старите данни за живяло там население е селището Паниса. По-късно селище е изградено на юг, където се издига Източна Стара планина с връх Градището. Наречено е така заради многото останки от антични зидове, които личат и до днес. Там е открита римска крепост, която има значителни размери. Във вътрешността ѝ в предполагаема базилика е намерена мраморна плоча с надгробен надпис от късната античност (съхранявана в Бургаския музей). Около връх Градище са открити останки от керамични римски пещи и пещери.
През река Камчия (Тича) е преминавал важен римски път, който водел от Цариград и Анхиало към Марцианопол.
Старото му име е Раковец, а преди това – Кьопрю кьой („село Мост“).
В селото се издига Руски паметник на загиналите воини в Руско-турската война (1828-1829) г. с ликовете на генералите, водили похода, Иван Иванович Дибич и Фьодор Василиевич Ридигер, на мястото, където се предполага, че са погребани 400 руски воини.[2] Дърветата в парка са засадени в памет на загиналите войници от с. Гроздьово в Балканската война 1912-1913 г., Междусъюзническата война 1913 г., Първата световна война 1915-1918 г., Втората световна война 1944-1945 г. Паметникът е поклон пред паметта им.
След Освобождението селото запазва името си, като са налице сведения, че през 1891 г. във Варна се състои търг за отдаване на строеж на дървена конструккция на мост над Камчия в селото.[3]
На входа на кметство село Гроздьово е поставена плоча на ремсиста Неделчо Есиров, а в сградата е разположена мемориална зала на Гроздьо Желев от 2006 г. След преименуването на селото през 1950 г. на Гроздьово е издигнат паметник на Гроздьо Желев – командир на партизанска чета „Народна дума“. Има паметна плоча на незабравимия артист Кирил Господинов, роден на 24 май 1934 г. в с. Гроздьово. Народното читалище в селото носи неговото име. В Шерба се намира „Бункера“ – скривалище на партизанска чета „Народна дума“.
Население
редактиране- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините[4][5]:
|  |
- Етнически състав
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2427 | 100,00 |
| Българи | 1047 | 43,13 |
| Турци | 1020 | 42,02 |
| Цигани | 227 | 9,35 |
| Други | 9 | 0,37 |
| Не се самоопределят | 9 | 0,37 |
| Неотговорили | 115 | 4,73 |
Забележителности
редактиранеВ Лонгоза расте вековно дърво. Над река Камчия се извисява стар въжен мост.
Край река Камчия са открити и използвани в керамичната промишленост глини и мергели.
Просторните гори и хубавите пасища, съчетани с реките Дойде елен (Додлен) и Камчия, създават условия за развитието на животновъдство, пчеларство, земеделие и рибовъдство. Почвите и климата са подходящи за отглеждане на плодове, зеленчуци, зърнени култури и билки.
Балканът, богат на дивеч, благоприятства развитието на Дивечо-развъдното стопанство „Шерба“. Основните видове дивеч са благороден елен, елен лопатар, дива свиня, сърна, муфлон и др.
В покрайнините на село Гроздьово се намира ботаническа градина „Маргарита“. Градината заема почетното четвърто място по големина и ботанически състав. Едната от най-богатите колекции от палми, кактуси, цитруси, маслини, смокини и други субтропични растения.[7]
Църква
редактиранеПрез 1873 година е въздигната църквата в село Кьопрюкьой(Гроздьово) "Светите апостоли Петър и Павел", която съществува и до днес. От 1900 до 1944 в църквата са кръстени 3124 деца. Дългогодишен клисар на църквата е баба Пенка Митева Манолова, с чиято помощ и помощта на Йовчо Петров Есиров се поставя камбаната на желязно жере, за да се чува отвисоко.
Личности
редактиране- Родени
- Кирил Господинов (1934 – 2003), актьор
- Христо Тошков (1944 – 1999), бивш кмет на Варна
- Черемухин (1930 – 2003), писател
- Гроздьо Желев, партизанин, командир на отряд „Народна дума“; селото носи неговото име
- Панайот Панайотов, председател на Варненския окръжен съд през 1923 г.[8]
Кметове от Освобождението до наши дни
редактиране- Стоян Стоянов - първи кмет след Освобождението - 1878 - 1890
- Петър Кателиев - 1890 - 1900
- Гаврил Костов - председател на Кьопрюкьой-ската тричленна комисия в Общината - 1916 - 1918
- Георги Стоянов - 1918 - 1919, кмет и длъжностно лице по гражданско състояние в Общината.
- Петър Панайотов - 1919 - 1922
- Васил Драганов - 1922 - 1923
- Неделчо Д. Баев - 1924 - 1926
- Георги Стоянов - 1927 - 1930
- Йордан Иванов Попов - 1930
- Калчо Христов - 1931 - 1932
- Вълчо Минев - 1932
- Куни Николов - 1933 - 1934
- Иван Н. Желязков - 1934 - 1935
- Радослав Михов - 1936
- Петър Н. Карагьозов - 1937 - 1938 - с. Раковец - Шуменска област
- Георги Костов - 1939 - 1940
- Митко Дянков Димитров - 1941
- Катели Иванов Попов - IX.1941 - IX.1944
- Васил Гагов - IX.1944 - V.1945
- Радослав Ангелов - V. 1945 - X. 1945
- Андрей Кунчев -XI.1945 -XII.1946
- Стефан Христов Добрев - I.1947 -IV.1948
- Кунчо Кунчев Георгиев - V.1948 - XII.1949
- Тодор Симов Манолов - XII.1949 - IX.1950
- Баю Генов Христов - IX.1950 - II.1956
- Катели Николов Янев - III.1956 - XI.1958
- Райчо Янев Бошнаков - I.1959 - V.1981
- Димитър Димитров - VI.1981 - XI.1990
- Теменужка Ангелова - XII.1990 - X.1991 - временна управа
- Тошко Петров Христов - X.1991 - X.1995
- Теменужка Ангелова - XI.1995 - X.2007
- Николай Облаков - Х. 2007 - X.2015
- Георги Георгиев - X.2015 - X.2019
- Ирхан Хасан - X.2019 - до момента
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Стефан Димитров: Има идея за създаване на парк и монтиране на възпоменателна плоча за присъствието на италиански войници в село Гроздьово
- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 2, 16 юни 1891 год., стр. 4
- ↑ „Справка за населението на село Гроздьово, община Долни чифлик, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-10. Посетен на 18 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 декември 2016. (на английски)
- ↑ Ботаническа градина „Маргарита“
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 9, 09 март 1923 г., стр. 1