Отваря главното меню

БиографияРедактиране

 
Седнали от ляво надясно:Гюрчин Петров, Лазар Цириов, Божин Вълчев. Източник: Държавна агенция „Архиви“
 
Български дейци в Охрид след Младотурската революция, 27 октомври 1908 г. На първия ред след свещеника със знамето Лазар Цириов, Гюрчин Петров, Божин Вълчев. Фото Коста Лещаров. Източник: Държавна агенция „Архиви“
 
Гюрчин Петров, неизвестен, Кръсте Трайков, Никола Досев и друг.
 
Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) - Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред - Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето

Петров е роден в 1875 година в охридското село Слатино, тогава в Османската империя. На 18 години започва да хайдутува. В 1901 година е привлечен към ВМОРО и от 1902 година е нелегален четник при Деян Димитров. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на четата от Ботун.

След разгрома на въстанието става легален, но от 1904 година отново е четник при Даме Груев, Христо Узунов и Петър Чаулев. В 1907 година е назначен за районен войвода на Дебърцата. След Младотурската революция в 1908 година се легализира.

Загива при нещастен случай, застрелян от четника си Зафир Котевски на сватба в Слатино.[1][2]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 128.
  2. Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 4.