Димко Богов, наричан Даскала[1], е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Димко Богов
Роден
1870 г.
Починал
1920 г. (50 г.)
Димко Богов в Общомедия

Биография

редактиране
 
Четата на Димко Богов снимана в Битоля след тържественото ѝ влизане в града по време на Младотурската революция от 1908 година
 
Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) - Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред - Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

Димко Богов е роден в 1870 година в град Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Подгонен от турци, на млади години напуска родния си град и емигрира в България.[2]

 
Беласишкия отряд на ВМОК по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, Богов е негов четник-секретар

При избухването на Горноджумайското въстание в 1902 година е четник при Димитър Зографов. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на следната 1903 година е четник-секретар в Беласишкия отряд на войводите на ВМОК Петър Дървингов, Димитър Зографов и Дончо Златков. Участва в сражения с турци при пиринските върхове Албутин на 19 август, Георгийца на 20 август и в околностите на тази планина на 31 август.[2] След въстанието е четник при Петър Ацев[3], при Георги Сугарев[4], както и при Иван Наумов Алябака.[5]

След 1907 година е войвода на местната революционна чета и на ръководното горско началство на ВМОРО в Кичевско.[2][6] Там го заварва Младотурската революция през 1908 година и следейки нареждането на организацията с въоръжената си чета и с развито македонско революционно знаме влиза в град Битоля, тържествено посрещнат и от турци и от българи. След като губи вяра в младотурците, завръща се в София.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Българската армия и служи в щаба и нестроевата рота на 5-а одринска дружина на Македоно-одринското опълчение. Войвода е на чета в Кичевско.[7] За отличие в боя е награден с орден „За храброст“ IV степен.[8]

По време на българското управление в Струмица, установено след Междусъюзническата война от 1913 година, назначен е за старши полицейски в селото Колешино. Там през 1920 година загива в престрелка с контрабандисти.[2][9]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 33.
  2. а б в г д Димко Боговъ — Даскала // Илиндень. Година VI, Брой 15. 16 априлъ 1926 год. с. 1.
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 19 – 20.
  7. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 90.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 53-54.