Гявато (община Битоля)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за битолското село. За гевгелийското село вижте Гявато (община Богданци).

Гявато (на македонска литературна норма: Ѓавато) е село в община Битоля, Северна Македония.

Гявато
Ѓавато
— село —
Селската църква „Света Богородица“
Селската църква „Света Богородица
North Macedonia relief location map.jpg
41.1° с. ш. 21.1° и. д.
Гявато
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Гяваткол
Надм. височина 870 m
Население 122 души (2002)
Пощенски код 7314
МПС код BT
Гявато в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Гяваткол – малка котловина в прохода между планините Бигла от север и Баба от юг. Югозападно над селото е планинският превал Гявато на 1269 m надморска височина. От Битоля селото е отдалечено 20 km. Гявато има девет махали, разхвърляни на около три километра на височина от 830 до 910 m.[1]

ИсторияРедактиране

По време на Османското владичество Гявато е дервентджийско село, чиито жители са натоварени със задължението да охраняват Гяватския проход по пътя Битоля – Ресен. Въпреки това през XVII век селото е едно от хайдушките гнезда в района.[2]

Според преданието старото село е било разположено по на запад, близо до най-високата точка на Гяватския проход. След като бива опожарено жителите му слизат няколко километра на изток и се установяват на сегашното месторазположение.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Гюват с 60 джизие ханета (домакинства)[3].

Гробищната селска църква „Света Богородица“ е разположена на километър югоизточно от Гявато, на границата със землищата на Кажани и Доленци, за да може да обслужва и малкото християни от тези предимно мюсюлмански села. Църква „Света Богородица“ е изградена и на превала Гявато. На 500 m западно над селото в местността Главище в Бигла е изградена манастирска църква, която също се казва „Света Богородица“.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дявата (Diavata) е посочено като село в Ресенска каза с 220 домакинства и 610 жители българи.[4] В 1880 година според доклад на лорд Фицджералд селяните българи от Гявато били заплашени от гръцка чета да прогонят българския учител и да го заменят с гръцки.[5] Руският битолски вицеконсул Лука Няга изпраща това писмо до посланик Новиков в Цариград – в него капитаните Атанасиос Катарахия и Наум Коракас заповядват на жителите на селото да прогонят българския учител или самите те да заминат за България. В противен случай четата нямало да остави нито куче живо в селото.[6]

Иконите в църквата в селото са дело на дебърските майстори Йосиф Мажовски и Яков Мажовски.[7]

Според Васил Кънчов в 90-те години селото има 200 български християнски къщи с около 283 венчила.[8] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото е населявано от 1500 жители, всички българи.[9]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гявато има 1800 българи екзархисти и функционира българско училище.[10]

 
Входът на Националния парк „Пелистер“ от Гявато
 
Църквата „Света Богородица“ в Главище

По време на Илинденското въстание край Гявато се разиграват тежки сражения между въстаналите българи и османските войски. На 28 юли 1903 година турски войски нахлуват в селото, разграбват го и го опожаряват, като използват и артилерия. Убити и изгорени живи са 24 жители на селото, изнасилени са 43 жени и момичета.[11]

При избухването на Балканската война 6 души от Гявато са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

Емиграцията от Гявато започва още от края на XIX век. В 1948 година селото има 1554 жители. Гаващани се изселват към Битоля, Скопие, Охрид, Австралия, САЩ, Канада и Европа.[1] Християнското население на съседното село Кажани произлиза главно от гяватски фамилии, преселили се там предимно след 1912 година.

От 1952 до 1974 година в селото работи осемгодишно основно училище.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 122 жители македонци.[13]

Националност Всичко
македонци 122
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В 2008 година жителите на селото са 112.[1]

Храмовият празник на църквата „Света Богородица“ (28 август по Юлианския календар) се почита от всички гяватчани. Църквата и прилежащото ѝ гробище обслужват също така съседните села Кажани и Доленци.

ЛичностиРедактиране

Родени в Гявато
 
Демирхисарската чета на ВМОРО на Ангел от Гявато
  •   Андон Йотев Лайманов, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Апостол Гулабов, български революционер, войвода на гяватската чета в Илинденско-Преображенското въстание[15]
  •   Апостол Наумов Коцев, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Богоя Христов Стойков, български революционер от ВМОРО[16]
  •   Борис Неврокопски (1888 – 1948), български духовник
  •   Вангел Наумов Перчев, български революционер от ВМОРО[17]
  •   Владо Додовски (1938 – 1999), журналист от Северна Македония
  •   Георги Ставрев Додов, български революционер от ВМОРО[18]
  •   Гоше Ристев Юруков (април 1875 – ?), български революционер от ВМОРО, земеделец и селски войвода в Битолско по време на Илинденско-Преображенското въстание[19]
  •   Димитър Башевски (1943 -), писател от Северна Македония
  •   Димитър Кондов, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Димитър Симонов Кърков, български революционер, деец на ВМОРО, куриер, а по-късно четник при Славейко Арсов и Георги Сугарев, войвода на чета от 28 души в Илинденско-Преображенското въстание[20][14]
  •   Илия Алушевски (1929 – 2004), фолклорист от Северна Македония
  •   Йован Митрев Начов, български революционер от ВМОРО[21]
  •   Коте Йованов Лайманов, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Коте Китев Бубев, български революционер, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.[22]
  •   Наум Бендов (1870 – ?), български революционер
  •   Наум Ставрев Додов, български революционер от ВМОРО[18]
  •   Науме Търпев Главинчев, български революционер от ВМОРО[18]
  •   Никола Китев Бубев, български революционер от ВМОРО[23]
  •   Петре Димов Марков, български революционер от ВМОРО[21]
  •   Петре Димов Марков, български революционер от ВМОРО, загинал в 1903 година като четник на Георги Сугарев[24]
  •   Спиро Митрев Пичалов, български революционер от ВМОРО[17]
  •   Стеван Митрев Мацанов, български революционер от ВМОРО[21]
  •   Стефан Георгиев, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[25]
  •   Стоян Николов Гулабов, български революционер от ВМОРО[18]
  •   Ташко Петров Кондов, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Тодор Костов Коровойков, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Тодор Стефанов Мурджев, български революционер от ВМОРО[21]
  •   Траян Белев (1903 – 1943), югославски партизанин
  •   Траян Бендевски (1937 -), юрист от Северна Македония, професор в Скопския университет
  •   Траян Темелков Додов, български революционер от ВМОРО[18]
  •   Трене Стоянов Бунев, български революционер от ВМОРО[23]
Починали в Гявато
  •   Юрдан Николов Манов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[26]
Други
  •   Иван Божинов, български революционер, битолски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си се сражава при Гявато и Сърбци, Битолско.[27]
  •   Петър Таневски (1960 -), инженер от Северна Македония, конструктор в бившата Фабриката за автобуси „11 октомври“ от Скопие, по потекло от Гявато

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Ѓавато. // Мој роден крај. Посетен на 29 юли 2018.
  2. История на България, т. 4 Българският народ под Османско владичество, София 1983, стр. 172.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86 – 87.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 243.
  8. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 20.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  10. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 174 – 175.
  11. Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 191.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
  13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  14. а б в г д е ж Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
  16. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  17. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  18. а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  19. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 193.
  20. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 89.
  21. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  22. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  23. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  24. Мъченик за вяра и отечество. // Блог за Неврокопския митрополит Борис (1888 - 1948), 13 март 2014. Посетен на 6 ноември 2018.
  25. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 1, 1 а, 74; оп. 3, а.е. 16, л.
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 20.