Девене
Дѐвене е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.
Девене | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 881 души[1] (15 март 2024 г.) 20 души/km² |
Землище | 44,064 km² |
Надм. височина | 179 m |
Пощ. код | 3065 |
Тел. код | 09182 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 20376 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Враца Калин Каменов (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Девене Николай Мицов (ГЕРБ) |
География
редактиранеДевене е разположено на 26 км северно от гр.Враца. Съседни села са: на изток - Борован, Оходен и Баница, на юг - Чирен, на запад - Галатин, Осен и Три кладенци и на север - Малорад.[2]
История
редактиранеВ близост до Девене са открити останките на голямо праисторическо селище от средния неолит. В района са открити останки от тракийско селище, както и тракийска могила, в която е намерено погребение на тракийски воин и неговият железен меч. Намерени са и римски императорски сребърни монети от II в.[2]
Археолозите са изследвали останките на две средновековни селища, датирайки ги от времето на Първото и Второто българско царства.[2]
Голяма част от наименованиятя на местностите около Девене също имат старинен произход. На изток от Девене са: Дунчов рог (местността е като рог, събират се няколко падини), Фиков дол, Церака (от дървото цер), Горен и Долен Мираш (мястото е равно и неплодородно, при големи дъждове изкисва), Арт (вероятно от рът, ръта, рид, рида), Чуй петел (Според преданието девенци и борованчани имали спор за тая местност. Като не могли да се споразумеят, решили — на което село първи се чуят петлите тук, тяхно ще е. Чули са се девенските), Гульовица и изворите Драгановец и Стублата, Боровански кладенец, Пикльовец (извор със слабо течаща вода), Песъга (мястото е песъчливо), Дражов дол, Букора (от дървото бук) и Белчовец (извор, направен на чешма през 1937 г.). Местностите на север са: Рибиня (на местен изговор Рибиньъ — местността около реката), Обреща (дълъг бряг, изложен на слънцето), Могилките, Копровица, Нанова падина, Пеев дол, Дръмката, Триклажденски път, Станчови поляни, Дуньите, Горен и Долен Млекан (според местното обяснение в Млекан тревата е доста сочна и добитъка дава много мляко от нея) и Зли дол. На запад: Керкезкото (до Освобождението имало селище от черкези – колонисти), Усова падина (при спор за тази мера девенци и осенци са стигнали до бой. Името е от турчина Усо, свързан с друго предание), Вълканица — извор, Киркижов дол и Нонинското бранище. На юг са местностите: Янкулов мост, Рушидовото (през турско тук е бил чифликът на турчина Рушид бей), Горните лозя и Банишки шумак.
След кърджалийските размирици в Девене пламнала чумна епидемия. За да се предпазят от тази болест, суеверните люде направили рало от цяло дърво, впрегнали в него два вола близнаци и обиколили с бразда селото. Там, където започвала и завършвала браздата, закопали ралото и поставили каменен оброк. Всяка година на св. Кузман и св. Дамян селото правело служба и колело черна овца.
Друг оброк населението е почитало на Могилата при Хойсовата круша. На Илинден тук се е колела овца и са правили служба за дъжд.
Третият оброк е на Върха (Връъа). Мястото и сега се нарича Кръста. Имало е голям каменен кръст. Служено му е на св. Тройца, като са клали овца, за да им се „наспори берекет“. По-късно девенци започнали да служат на Долното езеро на същия ден, където колели ялова крава. Тук също влагали вяра за изобилие.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1032 | 100,00 |
Българи | 902 | 87,40 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 75 | 7,26 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 8 | 0,77 |
Неотговорили | 45 | 4,36 |
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
редактиранеНиколов, Богдан. Предание за Филип войвода // Карта на времето – дигитален архив на регион Враца ХХ век. Посетен на 14 декември 2021.