Отваря главното меню

Три кладенци

българско село
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото Северозападна България. За квартала на София вижте Юч Бунар.

Трѝ кла̀денци е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.

Три кладенци
Общи данни
Население 776 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28,199 km²
Надм. височина 177 m
Пощ. код 3072
Тел. код 091189
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 73119
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Враца
Калин Каменов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Три кладенци
Коцо Коцов
(ДСИ)

ГеографияРедактиране

Намира се на 30 км северно от Враца и е разположено по левия бряг на р.Рибине. В селото има три кладенеца / чешми /, от където произхожда и името му. В околностите му има останки от неизследвани праисторически селища. Землището му заема площ от 27 886 дка. Граничи на изток с.Девене, на юг – с.Галатин, на запад – с.Лесура, и на север – с.Малорад и Фурен. с.Три кладенци се споменава с днешното си име в османски документ от 1606 г. (НБ КМ, Ор. Отд. ОАК 128/2 л 82-а-III). Но вероятно е съществувало още през средновековието, защото землището му е добре очертано между стари села.

ИсторияРедактиране

Стари родове в Три кладенци са: Баберковци, Братоевци (Васковци), Вражалците, Даковци, Джакерете, Игнатовци (Пенчовци и Дебиевци), Кавалете (от тях са Атанасовци), Крачуновци, Кривобарците, Куновци, Лаланковци, Лалаците, Мангърете, Мечковци (Коловци), Митковци, Фицерите, Мръсняците, Найденовци, Неновци (Масуранците), Печовци, Пожарковци, Пунчовци, Осите (Костовци), Пръвановци, Пръцаците, Рагьовци, Тупанджийте (от този род са Кулинци и Исаевци) и Топузанете. Около средата на XIX в. тук се заселили Андровци, които избягали от Бяла Слатина от притеснения на помаците, Въловци и Тончовци от с. Лехчево, Ерданците от с. Ерден, Бешковци и Тударовци от с. Пудрия, Бурванците от с. Борован, Баниченете от с. Баница, Паланковци от с. Липен, Гарчовци от с. Галатин, Шляповци от с. Стубел и Николчовци от гр. Дебър в Македония. В резултат на това с. Три кладенци нараства числено и в 1860 г. то има 60 домакинства (ДБИ, т. I, с. 153). Нова вълна от заселници идва в Три кладенци в началото на XX в. Това са: Бокьовци от с. Осиково, Пръповци от с. Липен, Денковци от с. Заножене, Стоичковци от с. Гниляне. а през 1920 г. от Босилеградско тук се заселили 20 семейства.

За пръв път училище в Три кладенци е отворено в 1846 г. В един Дамаскин от XVIII в., намерен в с. Горна Кремена, има приписка без дата: „Пивец аз даскал Николчо от с. Стубел, учител у Три кладенци Аз кир Николчо Маноилов." През 1872 г. в триклажденското училище е бил учител Стамен Петков, който е обучавал 12 момчета в едно отделение (Летоструй, Виена, 1873, с. 59). Същата тази година в църквата "Света Петка" свещенодейства Атанас поп Кузманов. До Три кладенци е имало голяма черкезка колония от 1865 г., но през есента на 1877 г. черкезите се изселили завинаги в Турция.

Три кладенци е родно място на възрожденеца Трифон Каменов Лалов – от рода Лалаците. Роден е в 1853 г. в Три кладенци и е починал в с. Долни Луковит на 31 януари 1917 г. Като младеж той емигрира в Румъния. През 1876 г. участва във войната в Сърбия в четата на Панайот Хитов. През Освободителната война 1877-1878 г. е опълченец на Шипка в Трета дружина, четвърта рота. След Шипченската епопея е боят при Стара Загора. Тук Трифон Каменов е ранен тежко. Откаран е в турската болница в гр. Одрин от турски санитари и след оздравяването е държан като пленник. Скоро руските войски превземат Одрин и той е освободен заедно с други пленници. Подир Освобождението работи в жандармерията на гр. Оряхово.

Три кладенци е родно място и на скулптура Владимир Цветков, който направи много паметници с коне и конници ездачи, като по-забележителни са този в Борован и Вестителят във Враца.

Редовни събитияРедактиране

Провежда се събор в последната събота и неделя на месец октомври

Външни препраткиРедактиране