Три кладенци
Тази статия е за селото Северозападна България. За квартала на София вижте Юч Бунар.
Трѝ кла̀денци е село в Северозападна България, община Враца, област Враца.
| Три кладенци | |
  Три кладенци  Три кладенци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 750 души[1] (15 март 2024 г.) 26,6 души/km² |
| Землище | 28,199 km² |
| Надм. височина | 177 m |
| Пощ. код | 3072 |
| Тел. код | 091189 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 73119 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Враца Калин Каменов (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Три кладенци Коцо Коцов (ДСИ) |
География
редактиранеСело Три кладенци се намира на около 25 km север-североизточно от областния център Враца и около 21 km изток-югоизточно от град Бойчиновци. Разположено е предимно по левия бряг на река Рибине, десен приток на река Огоста. Климатът е умереноконтинентален , почвите в землището са преобладаващо оподзолени[2] черноземи (Phaeozems Haplic, т.е. оподзолени черноземи[3])[4]. Надморската височина е около 135 – 140 m при реката, а на юг и на север нараства до около 190 – 200 m.
Общински път води на югоизток към село Девене и връзка с второкласния републикански път II-13, а на северозапад – към село Лесура и през него по третокласния републикански път III-1301 на север към селата Фурен, Бели брод, Лехчево, а на юг през село Галатин към град Криводол.
Населението на село Три кладенци, наброявало 1740 души при преброяването към 1934 г. и 1869 – към 1946 г., намалява до 1086 към 1992 г. и 724 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[5]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 812 лица, за 590 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 3 – към „турска“, за 198 – към ромска, за други и за самоопределящи се не са посочени данни и за 19 не е даден отговор.[6]
История
редактиранеИмето на селото произхожда от трите кладенеца (чешми) в него. Споменава се с днешното си име в османски документ от 1606 г. Археолозите считат, че вероятно е съществувало още през Средновековието.[7]
До Три кладенци е имало голяма черкезка колония от 1865 г., която през есента на 1877 г. се изселва трайно в Турция.[7]
Село Три кладенци е изградено върху останки от римско селище. Запазени са основите на римска църква; върху тях през 1857 г. е построена църква, впоследствие разрушила се.[4] Към края на 2008 г. е осветен параклисът „Света Петка“, построен на мястото на саморазрушилата се църква „Света Петка“.[8]
Килийно училище е открито в Три кладенци през 1846 г. с пръв учител Герго от село Стубел.[4] Приема се, че началното училище е създадено през 1879 г. (100-годишнината от откриването на училището е чествана през 1979 г.)[9] През 1921 г. е открита прогимназия.[4] Чрез нейното сливане с началното училище се създава Народното основно училище „Кирил и Методий“. Намаляването на броя на децата довежда до закриване на училището през учебната 2004 – 2005 г.[9]
Читалището „Отец Паисий" е основано през 1927 г.[4]
От Три кладенци има един четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.) и един опълченец в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.[4]
В селото има паметник на загиналите във войните: Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна.[10]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 812 | 100,00 |
| Българи | 590 | 72,66 |
| Турци | 3 | 0,36 |
| Цигани | 198 | 24,38 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 19 | 2. 33 |
Обществени институции
редактиранеСело Три кладенци към 2022 г. е център на кметство Три кладенци.[12][13]
В село Три кладенци към 2022 г. има:
Редовни събития
редактиранеПровежда се събор в последната събота и неделя на месец октомври.
Личности
редактиране- Трифон Каменов Лалов – участник в четата на Панайот Хитов, опълченец, участвал в боевете при Шипка и Стара Загора[7]
- Владимир Цветков – скулптор, автор на множество паметници на коне и конници, включително паметника в Борован и паметника „Вестителят“ във Враца[7]
Според легендата в селото е роден и живял и ковачът Ангел, който станал хайдутин.[18]
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Оподзоляване
- ↑ Файоземи
- ↑ а б в г д е Енциклопедия "България", том 7, стр. 70, Издателство на БАН, София, 1997 г.
- ↑ Справка за населението на с. Три кладенци, общ. Враца, обл. Враца // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2022-03-15.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., свло Три кладенци, община Враца
- ↑ а б в г Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ а б Община Враца, 29.10.2008. Три кладенци вече има православен храм
- ↑ а б Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 954 „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Три кладенци, Врачанско (1944 – 2008)“; История на фондообразувателя
- ↑ Регистър на военните паметници в област Враца. ІІІ. Община Враца. 33. Област Враца, община Враца, с. Три кладенци
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Три кладенци[неработеща препратка]
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Враца, кметство Три кладенци
- ↑ Детайлна информация за читалище „Отец Паисий – 1927“, село Три кладенци, община Враца, област Враца
- ↑ Информационна карта за 2020 г., читалище „Отец Паисий – 1927“, село Три кладенци, община Враца, област Враца
- ↑ Към март 2022 г. в регистрите на храмовете при Българската Патриаршия (Българска Патриаршия) няма регистриран храм в село Три кладенци.
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Враца, 3072 Три кладенци // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2022-03-16.
- ↑ Горчева, Жечка. „Златни“ ръце – легендата за Ангел Ковача // Карта на времето – дигитален архив на регион Враца ХХ век. Посетен на 14 декември 2021.