Три кладенци

българско село
Disambig.svg Тази статия е за селото Северозападна България. За квартала на София вижте Юч Бунар.

Трѝ кла̀денци е село в Северозападна България, община Враца, област Враца.

Три кладенци
Общи данни
Население776 души[1] (15 септември 2022 г.)
27,5 души/km²
Землище28,199 km²
Надм. височина177 m
Пощ. код3072
Тел. код091189
МПС кодВР
ЕКАТТЕ73119
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Враца
Калин Каменов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Три кладенци
Коцо Коцов
(ДСИ)

ГеографияРедактиране

Село Три кладенци се намира на около 25 km север-североизточно от областния център Враца и около 21 km изток-югоизточно от град Бойчиновци. Разположено е предимно по левия бряг на река Рибине, десен приток на река Огоста. Климатът е умереноконтинентален , почвите в землището са преобладаващо оподзолени[2] черноземи (Phaeozems Haplic, т.е. оподзолени черноземи[3])[4]. Надморската височина е около 135 – 140 m при реката, а на юг и на север нараства до около 190 – 200 m.

Общински път води на югоизток към село Девене и връзка с второкласния републикански път II-13, а на северозапад – към село Лесура и през него по третокласния републикански път III-1301 на север към селата Фурен, Бели брод, Лехчево, а на юг през село Галатин към град Криводол.

Населението на село Три кладенци, наброявало 1740 души при преброяването към 1934 г. и 1869 – към 1946 г., намалява до 1086 към 1992 г. и 724 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[5]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 812 лица, за 590 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 3 – към „турска“, за 198 – към ромска, за други и за самоопределящи се не са посочени данни и за 19 не е даден отговор.[6]

ИсторияРедактиране

Името на селото произхожда от трите кладенеца (чешми) в него. Споменава се с днешното си име в османски документ от 1606 г. Археолозите считат, че вероятно е съществувало още през Средновековието.[7]

До Три кладенци е имало голяма черкезка колония от 1865 г., която през есента на 1877 г. се изселва трайно в Турция.[7]

Село Три кладенци е изградено върху останки от римско селище. Запазени са основите на римска църква; върху тях през 1857 г. е построена църква, впоследствие разрушила се.[4] Към края на 2008 г. е осветен параклисът „Света Петка“, построен на мястото на саморазрушилата се църква „Света Петка“.[8]

Килийно училище е открито в Три кладенци през 1846 г. с пръв учител Герго от село Стубел.[4] Приема се, че началното училище е създадено през 1879 г. (100-годишнината от откриването на училището е чествана през 1979 г.)[9] През 1921 г. е открита прогимназия.[4] Чрез нейното сливане с началното училище се създава Народното основно училище „Кирил и Методий“. Намаляването на броя на децата довежда до закриване на училището през учебната 2004 – 2005 г.[9]

Читалището „Отец Паисий" е основано през 1927 г.[4]

От Три кладенци има един четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.) и един опълченец в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.[4]

В селото има паметник на загиналите във войните: Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна.[10]

Обществени институцииРедактиране

Село Три кладенци към 2022 г. е център на кметство Три кладенци.[11][12]

В село Три кладенци към 2022 г. има:

  • действащо читалище „Отец Паисий – 1927“;[13][14]
  • осветен параклис „Света Петка“;[8][15]
  • пощенска станция;[16]
  • Дом за възрастни хора с умствена изостаналост.

Редовни събитияРедактиране

Провежда се събор в последната събота и неделя на месец октомври.

ЛичностиРедактиране

  • Трифон Каменов Лалов – участник в четата на Панайот Хитов, опълченец, участвал в боевете при Шипка и Стара Загора[7]
  • Владимир Цветков – скулптор, автор на множество паметници на коне и конници, включително паметника в Борован и паметника „Вестителят“ във Враца[7]

Според легендата в селото е роден и живял и ковачът Ангел, който станал хайдутин.[17]

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Оподзоляване
  3. Файоземи
  4. а б в г д е Енциклопедия "България", том 7, стр. 70, Издателство на БАН, София, 1997 г.
  5. Справка за населението на с. Три кладенци, общ. Враца, обл. Враца
  6. Етнически състав на населението на България – 2011 г., свло Три кладенци, община Враца
  7. а б в г Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  8. а б Община Враца, 29.10.2008. Три кладенци вече има православен храм
  9. а б Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 954 „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Три кладенци, Врачанско (1944 – 2008)“; История на фондообразувателя
  10. Регистър на военните паметници в област Враца. ІІІ. Община Враца. 33. Област Враца, община Враца, с. Три кладенци
  11. Справка за събитията за кметство Три кладенци
  12. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Враца, кметство Три кладенци
  13. Детайлна информация за читалище „Отец Паисий – 1927“, село Три кладенци, община Враца, област Враца
  14. Информационна карта за 2020 г., читалище „Отец Паисий – 1927“, село Три кладенци, община Враца, област Враца
  15. Към март 2022 г. в регистрите на храмовете при Българската Патриаршия (Българска Патриаршия) няма регистриран храм в село Три кладенци.
  16. Български пощи, Пощенски станции, област Враца, 3072 Три кладенци
  17. Горчева, Жечка. „Златни“ ръце – легендата за Ангел Ковача. // Карта на времето – дигитален архив на регион Враца ХХ век. Посетен на 14 декември 2021.