Три кладенци

българско село
Тази статия е за селото Северозападна България. За квартала на София вижте Юч Бунар.

Трѝ кла̀денци е село в Северозападна България, община Враца, област Враца.

Три кладенци
Общи данни
Население752 души[1] (15 декември 2023 г.)
26,7 души/km²
Землище28,199 km²
Надм. височина177 m
Пощ. код3072
Тел. код091189
МПС кодВР
ЕКАТТЕ73119
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Враца
Калин Каменов
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Три кладенци
Коцо Коцов
(ДСИ)

География редактиране

Село Три кладенци се намира на около 25 km север-североизточно от областния център Враца и около 21 km изток-югоизточно от град Бойчиновци. Разположено е предимно по левия бряг на река Рибине, десен приток на река Огоста. Климатът е умереноконтинентален , почвите в землището са преобладаващо оподзолени[2] черноземи (Phaeozems Haplic, т.е. оподзолени черноземи[3])[4]. Надморската височина е около 135 – 140 m при реката, а на юг и на север нараства до около 190 – 200 m.

Общински път води на югоизток към село Девене и връзка с второкласния републикански път II-13, а на северозапад – към село Лесура и през него по третокласния републикански път III-1301 на север към селата Фурен, Бели брод, Лехчево, а на юг през село Галатин към град Криводол.

Населението на село Три кладенци, наброявало 1740 души при преброяването към 1934 г. и 1869 – към 1946 г., намалява до 1086 към 1992 г. и 724 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[5]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 812 лица, за 590 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 3 – към „турска“, за 198 – към ромска, за други и за самоопределящи се не са посочени данни и за 19 не е даден отговор.[6]

История редактиране

Името на селото произхожда от трите кладенеца (чешми) в него. Споменава се с днешното си име в османски документ от 1606 г. Археолозите считат, че вероятно е съществувало още през Средновековието.[7]

До Три кладенци е имало голяма черкезка колония от 1865 г., която през есента на 1877 г. се изселва трайно в Турция.[7]

Село Три кладенци е изградено върху останки от римско селище. Запазени са основите на римска църква; върху тях през 1857 г. е построена църква, впоследствие разрушила се.[4] Към края на 2008 г. е осветен параклисът „Света Петка“, построен на мястото на саморазрушилата се църква „Света Петка“.[8]

Килийно училище е открито в Три кладенци през 1846 г. с пръв учител Герго от село Стубел.[4] Приема се, че началното училище е създадено през 1879 г. (100-годишнината от откриването на училището е чествана през 1979 г.)[9] През 1921 г. е открита прогимназия.[4] Чрез нейното сливане с началното училище се създава Народното основно училище „Кирил и Методий“. Намаляването на броя на децата довежда до закриване на училището през учебната 2004 – 2005 г.[9]

Читалището „Отец Паисий" е основано през 1927 г.[4]

От Три кладенци има един четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.) и един опълченец в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.[4]

В селото има паметник на загиналите във войните: Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна.[10]

Обществени институции редактиране

Село Три кладенци към 2022 г. е център на кметство Три кладенци.[11][12]

В село Три кладенци към 2022 г. има:

  • действащо читалище „Отец Паисий – 1927“;[13][14]
  • осветен параклис „Света Петка“;[8][15]
  • пощенска станция;[16]
  • Дом за възрастни хора с умствена изостаналост.

Редовни събития редактиране

Провежда се събор в последната събота и неделя на месец октомври.

Личности редактиране

  • Трифон Каменов Лалов – участник в четата на Панайот Хитов, опълченец, участвал в боевете при Шипка и Стара Загора[7]
  • Владимир Цветков – скулптор, автор на множество паметници на коне и конници, включително паметника в Борован и паметника „Вестителят“ във Враца[7]

Според легендата в селото е роден и живял и ковачът Ангел, който станал хайдутин.[17]

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Оподзоляване
  3. Файоземи
  4. а б в г д е Енциклопедия "България", том 7, стр. 70, Издателство на БАН, София, 1997 г.
  5. Справка за населението на с. Три кладенци, общ. Враца, обл. Враца // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2022-03-15.
  6. Етнически състав на населението на България – 2011 г., свло Три кладенци, община Враца
  7. а б в г Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  8. а б Община Враца, 29.10.2008. Три кладенци вече има православен храм
  9. а б Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 954 „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Три кладенци, Врачанско (1944 – 2008)“; История на фондообразувателя
  10. Регистър на военните паметници в област Враца. ІІІ. Община Враца. 33. Област Враца, община Враца, с. Три кладенци
  11. Справка за събитията за кметство Три кладенци[неработеща препратка]
  12. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Враца, кметство Три кладенци
  13. Детайлна информация за читалище „Отец Паисий – 1927“, село Три кладенци, община Враца, област Враца
  14. Информационна карта за 2020 г., читалище „Отец Паисий – 1927“, село Три кладенци, община Враца, област Враца
  15. Към март 2022 г. в регистрите на храмовете при Българската Патриаршия (Българска Патриаршия) няма регистриран храм в село Три кладенци.
  16. Български пощи, Пощенски станции, област Враца, 3072 Три кладенци // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2022-03-16.
  17. Горчева, Жечка. „Златни“ ръце – легендата за Ангел Ковача // Карта на времето – дигитален архив на регион Враца ХХ век. Посетен на 14 декември 2021.