Делейна

българско село
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За едноименния язовир вижте Делейна (язовир).

Делѐйна е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.

Делейна
„Св. вмчк. Георги“, Делейна.jpg
Общи данни
Население 329 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,718 km²
Надм. височина 157 m
Пощ. код 3795
Тел. код 09355
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 20568
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Брегово
Илиян Бърсанов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Делейна се намира на 25 км западно от град Видин и на 1,5 – 2 км от границата с Република Сърбия. Разположено е в хълмиста местност, на 148 м надморска височина. Селото се води към община Брегово, област Видин.

ИсторияРедактиране

Селото води началото си още от римско време, както и повечето села в област Видин. Споменава се за първи път под името Даляйна в турски данъчен регистър от 1560 г. По време на турското владичество селото се е намирало на 2 км на изток от сегашното си местонахождение. Било е опожарено от черкезите през 1876 г. Още преди Освобождението на България хората от Делейна се преместват 2 км на запад, за да са по-близо до минаващата оттам едноименна река. Според различни източници селото е кръстено на турчин с името Далий (на старотурски – конник).

В първите години на комунистическия режим в Делейна, както в повечето влашки села във Видинско, голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков и на изборите през 1946 година опозицията печели убедително.[1]

По време на Кулските събития през март 1951 година създаденото малко по-рано от комунистическия режим Трудово кооперативно земеделско стопанство е разтурено. Това става на 22 март, Младенци, когато в селото се провежда събор. Вълненията протичат както и в другите села в района – хората си връщат конфискуваните по-рано животни и инвентар от ТКЗС-то, след това те са отново иззети от властите, следват демонстрации и освирквания на комунистически функционери, последвани от арести и показни съдебни процеси. По това време 7 семейства (32 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[2]

При последното преброяване на населението през 2010 г. се оказва, че жителите на селото са малко повече от 370 души. В селото освен български се говори и влашки език (предимно от по-възрастното население).

РелигияРедактиране

В селото главната религия е християнството. Засега там няма хора, изповядващи друга религия.

Обществени институцииРедактиране

В с. Делейна има една църква, построена през 1869 г., основно училище „Кирил и Методий“+детска градина. (През 2002 г., поради недостиг на деца, училището и детската градина са закрити), читалище „Светлина“, основано през 1927 г.(в което има възможност за прожектиране на филми), кметство и фелдшерски кабинет.

Културни и природни забележителностиРедактиране

На 1 км от селото се намира язовир Делейна – място за отмора, риболов и плаж. През селото минава и Делейнска река, която прогресивно пресъхва.

На 4 км от селото се намира Алботинския скален манастир (запазен още от древността) и прочутата „Хайдук чешма“. Районът на манастира и чешмата са обвити в легенди за заровени съкровища. В началото на 90-те години една от легендите се потвърждава, когато е намерено гърне със злато под една от плочите на чешмата.

В Делейна има 5 чешми с изворна вода, наименувани на местността, в която се намират – Новата чешма, Крина, чешмата на Мелницата, чешмата на Губи, чешмата на Бугарите.

На 6 май 2012 г. по инициатива на местния учител Здравко Дамянов/основател и първи директор на Математическата гимназия в гр. Видин от 1972 г. до 1984 г./ и активното съдействие на кметския наместник Людмил Якимов, в центъра на селото е издигнат внушителен паметник на 32-ма жители от селото, загинали през войните от 1912 до 1945 г.

Редовни събитияРедактиране

Ежегодно през месец юни се провежда традиционния събор на селото. Първоначално това става на християнския празник Възнесение Господне, но в края на 40-те години комунистическият режим го фиксира на 18 юни, рождения ден на диктатора Георги Димитров.[3] Главното тържество е на площада на селото под съпровод на духова музика, а след това купонът се пренася в едно от двете заведения в селото.

На всеки голям празник в салона на читалище „Светлина-1927 г.“ се изнасят развлекателни, танцови програми. Танцовият състав е от мъже, жени и деца от селото, носител е на много награди, присъдени в околността и в България. Най-голямо постижение е участието му на италианска сцена.

ЛичностиРедактиране

  • Георги Станков Станков (Даскала), роден през 1836 г. Народен представител в Четвъртото велико народно събрание през 1893 г., основал първото частно килийно училище в селото още през 1862 г. Неговият барелеф се постави в читалището през 2016 г.

КухняРедактиране

Ястията са традиционно български.

БележкиРедактиране

  1. Груев 2009, с. 114.
  2. Груев 2009, с. 197 – 199, 206.
  3. Груев 2009, с. 322.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.