Делейна
Тази статия е за селото. За едноименния язовир вижте Делейна (язовир).
Делѐйна е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.
| Делейна | |
 | |
  Делейна  Делейна | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 199 души[1] (15 март 2024 г.) 10,1 души/km² |
| Землище | 19,718 km² |
| Надм. височина | 157 m |
| Пощ. код | 3795 |
| Тел. код | 09355 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 20568 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Брегово Илиян Бърсанов (ГЕРБ; 2019) |
География
редактиранеСело Делейна се намира на 25 км западно от град Видин и на 1,5 – 2 км от границата с Република Сърбия. Разположено е в хълмиста местност, на 148 м надморска височина. Селото се води към община Брегово, област Видин.
История
редактиранеСелото води началото си още от римско време, както и повечето села в област Видин. Споменава се за първи път под името Даляйна в турски данъчен регистър от 1560 г. По време на турското владичество селото се е намирало на 2 км на изток от сегашното си местонахождение. Било е опожарено от черкезите през 1876 г. Още преди Освобождението на България хората от Делейна се преместват 2 км на запад, за да са по-близо до минаващата оттам едноименна река. Според различни източници селото е кръстено на турчин с името Далий (на старотурски – конник).
В първите години на комунистическия режим в Делейна, както в повечето влашки села във Видинско, голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков и на изборите през 1946 година опозицията печели убедително.[2]
По време на Кулските събития през март 1951 година създаденото малко по-рано от комунистическия режим Трудово кооперативно земеделско стопанство е разтурено. Това става на 22 март, Младенци, когато в селото се провежда събор. Вълненията протичат както и в другите села в района – хората си връщат конфискуваните по-рано животни и инвентар от ТКЗС-то, след това те са отново иззети от властите, следват демонстрации и освирквания на комунистически функционери, последвани от арести и показни съдебни процеси. По това време 7 семейства (32 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[3]
При последното преброяване на населението през 2010 г. се оказва, че жителите на селото са малко повече от 370 души. В селото освен български се говори и влашки език (предимно от по-възрастното население).
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 273 | 100,00 |
| Българи | 271 | 99,26 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 0 | 0,00 |
Религия
редактиранеВ селото главната религия е християнството. Няма хора, изповядващи друга религия.
Обществени институции
редактиранеВ с. Делейна има една църква, построена през 1869 г., основно училище „Кирил и Методий“+детска градина. (През 2002 г., поради недостиг на деца, училището и детската градина са закрити), читалище „Светлина“, основано през 1927 г.(в което има възможност за прожектиране на филми), кметство и фелдшерски кабинет.
Културни и природни забележителности
редактиранеНа 1 км от селото се намира язовир Делейна – място за отмора, риболов и плаж. През селото минава и Делейнска река, която прогресивно пресъхва.
На 4 км от селото се намира Алботинския скален манастир (запазен още от древността) и прочутата „Хайдук чешма“. Районът на манастира и чешмата са обвити в легенди за заровени съкровища. В началото на 90-те години една от легендите се потвърждава, когато е намерено гърне със злато под една от плочите на чешмата.
В Делейна има 5 чешми с изворна вода, наименувани на местността, в която се намират – Новата чешма, Крина, чешмата на Мелницата, чешмата на Губи, чешмата на Бугарите.
На 6 май 2012 г. по инициатива на местния учител Здравко Дамянов/основател и първи директор на Математическата гимназия в гр. Видин от 1972 г. до 1984 г./ и активното съдействие на кметския наместник Людмил Якимов, в центъра на селото е издигнат внушителен паметник на 32-ма жители от селото, загинали през войните от 1912 до 1945 г.
През 2018г. двама ентусиасти - братовчедите инж. Любен Еремиев и Захари Костов - построиха край селото, по пътя за гр. Брегово, красива чешма и я нарекоха „Бялата чешма“. Впоследствие пак те, с помощта на съмишленици,изградиха около чешмата парк с беседка, барбекю, дървени скулптурни композиции, детска люлка. Паркът се превърна в любимо място за делейнчани и хора от общината за семейни и приятелски сбирки, отбелязване на ритуални празници - Йордановден, Трифон Зарезан, Великден и др.
Редовни събития
редактиранеЕжегодно през месец юни се провежда традиционния събор на селото. Първоначално това става на християнския празник Възнесение Господне, но в края на 40-те години комунистическият режим го фиксира на 18 юни, рождения ден на диктатора Георги Димитров.[5] Главното тържество е на площада на селото под съпровод на духова музика, а след това купонът се пренася в едно от двете заведения в селото.
На всеки голям празник в салона на читалище „Светлина-1927 г.“ се изнасят развлекателни, танцови програми. Танцовият състав е от мъже, жени и деца от селото, носител е на много награди, присъдени в околността и в България. Най-голямо постижение е участието му на италианска сцена.
Личности
редактиране- Георги Станков Станков (Даскала), роден през 1836 г. Народен представител в Четвъртото велико народно събрание през 1893 г., основал първото частно килийно училище в селото още през 1862 г. Неговият барелеф се постави в читалището през 2016 г.
Кухня
редактиранеЯстията са традиционно български.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Груев 2009, с. 114.
- ↑ Груев 2009, с. 197 – 199, 206.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Груев 2009, с. 322.
Цитирани източници
редактиране- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.