Ден на народните будители

празник в България

Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери — будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Празникът се отбелязва ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България.

Ден на народните будители
Ден на народните будители
Честване в Скопския народен театър, 1942
Значение ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България
Дата 1 ноември
Тържества тържествени събрания, шествия

Възникване на празникаРедактиране

Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. България, току-що отхвърлила османското владичество, съзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, довели българския дух до решимостта да поведе борба за национално освобождение. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност на народните будители не само като назовават улици, читалища и училища на тяхно име.

Окръжен с всенародна почит и признание, смятан за небесен покровител на българския народ и държава, свети Иван Рилски е останал в народната памет като образец за всеотдайност, безсребърничество, любов към ближния и отечеството. Народната обич и уважение към този светец остават живи през вековете на османското владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.

 
Стоян Омарчевски, 1920 г.

През 1922 г. Стоян Омарчевскиминистър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков — Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар — чак до 1968 г. Съответно 19 октомври — денят, в който се чества св. Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар.) На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно № 17743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

Прокламацията за Деня на народните будители:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

Отмяна на празника по време на комунистическия режим и последвалото възстановяванеРедактиране

През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България.[1] С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята на България. Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ.[2] В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре, и дефилират пред обществото, облечени тържествено, в много случаи с народни носии.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от XXXVI Народно събрание на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов — председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.

Личности, чествани на този денРедактиране

По повод обявяването на празника за общонационален, министър Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот... Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водиха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“[3]

Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове

— Неофит Рилски 1835 г.

Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…

— Петко Славейков 1886 г.

ПразнуванеРедактиране

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.[4]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Христо Христов. Комунистите забраняват Деня на народните будителите. // desebg.com, 1 ноември 2013. Посетен на 1 ноември 2013.
  2. Ден на народните будители, libruse.bg.
  3. М. Тодоракова. „Денят на народните будители“. Известия на Държавните архиви, 79, 2000/2001.
  4. Статут за годишните награди на СБЖ (член 9), сайт на СБЖ, 28 септември 2010.

Външни препраткиРедактиране