Беньо Цонев

български езиковед

Беньо Стефанов Цонев е български езиковед-славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф,[1] първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[2]

Беньо Цонев
български езиковед
Роден
Починал
5 октомври 1926 г. (63 г.)
Националност България
Учил въвВиенски университет
Лайпцигски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Учил приАвгуст Лескин
Работил вСофийски университет
Беньо Цонев в Общомедия

Биография

редактиране

Произход и образование

редактиране

Роден е на 12 януари 1863 г. в Ловеч.[3] Завършва прогимназия в родния си град през 1876 г. Получава стипендия и завършва с отличен успех класическата гимназия в Загреб през 1884 г. Работи 1884 – 1886 г. като учител в Петропавловската духовна семинария край Лясковец и в Ломската гимназия. През 1886 – 1888 г. следва славистика във Виенския университет при Ватрослав Ягич, след това в Лайпциг като ученик на проф. Август Лескин. Доктор по славистика, романистика и философия на Лайпцигския университет (1890).[3]

Преподавателска дейност

редактиране

След завръщането си в София чете лекции във Висшето училище (от 1890 г.) и преподава в Софийската държавна гимназия. От 1893 г. е избран за доцент, а от 1895 г. е професор в Катедрата по история на българския език. Декан на Историко-филологическия факултет през учебните 1897/98, 1905/1906, 1909/1910, 1912/1913, 1916/1917. Ректор на Университета през учебната 1910/1911. С университета е свързана основната научна и преподавателска дейност на Беньо Цонев, като чете лекции главно по история на българския език и диалектология. Член на бившето Книжовно дружество от 1892 г. Действителен член на БАН от 1900 г.

Научноизследователска и творческа дейност

редактиране

Беньо Цонев се изявява най-вече като историк на българския език и като изследовател на българската диалектология. През цялата си научна кариера е издирвал и проучвал връзките между старобългарския език, запазен в средновековните писмени паметници, и живите говори на съвременния български език.

От ранните произведения на Беньо Цонев трябва да бъде отбелязано проучването му „За ударението в българския език, сравнено с ударението в другите югоизточни славянски езици“, което съставлява съществен принос към славянската акцентология.

Главна цел, на която Беньо Цонев подчинява енергията си на учен и изследовател, е написването на пълна история на българския език. В статията „Увод към историята на българския език“ той определя три главни задачи, към разрешаването на които трябва да се насочат българските езиковеди: „1. Да се установи какъв е бил българският език, когато се отделя от другите нему сродни езици. 2. Как се менява и развива българският език, докато живее отделно и само за себе си. 3. Какъв е сега българският език след всичките си менитби“. Изчерпателен и точен отговор на тези въпроси Беньо Цонев започна да дава в много свои проучвания и по този начин подготвя здрави основи за създаване на научна история на българския език. Само първият том на замислената от него многотомна история на българския език излиза приживе му – през 1919 г. Многобройните езиковотворчески и диалектоложки изследвания на Беньо Цонев са събрани и издадени след неговата смърт от ученици и колеги като втори и трети том на „История на българския език“. Това изключително негово начинание е продължено и довършено достойно от Стефан Младенов.

Беньо Цонев е привърженик на историческия подход при разглеждане на езиковите факти. Негови са описанията на редица известни днес на научната общност славянски ръкописни сбирки, както и изданията на множество стари български писмени паметници. През 1905 г. излиза описанието му на Кюстендилското четвероевангелие, а на следващата година (1906) като книга 1 от поредицата „Български старини“, издавана от Археографската комисия при Министерството на просветата, обширното палеографско и езиково описание на Добрейшовото четвероевангелие – среднобългарски паметник от XIII век. Като книга 4 на тази поредица Беньо Цонев издава и Врачанско евангелие от XIII век.

Друг важен аспект в дейността на Беньо Цонев са кодиколожките и палеографските му изследвания на славянски ръкописи от Средновековието и османския период: неговите описи на ръкописната сбирка на Рилския манастир, ръкописните и старопечатни книги в Народната библиотека в София, на славянските ръкописи и старопечатни книги в Пловдивска народна библиотека и библиотеката на Българската академия на науките, на славянски ръкописи в Югославянската библиотека в Загреб, Кралската библиотека в Берлин и други известни книгохранилища.

Българската диалектология съставлява постоянен и траен интерес за Беньо Цонев. За него диалектите са и първоизточник в изясняване на историческия развой на езика, и средство, с помощта на което съвременният книжовен език може да се обогати и устрои. Голяма негова заслуга е съставянето на „Програма за изучаване на българските народни говори“, с която активизира диалектните проучвания в България. С тази програма той дава възможност на свои студенти и последователи да направят описания на диалектите на много селища и по такъв начин да дадат конкретни факти за младата българска диалектоложка наука. Сам той по време на многобройните си командировки из страната проучва редица особености на българската диалектна реч и пръв установява важни диалектни граници и класификации на говорите. По време на Първата световна война, Беньо Цонев е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието. През годините 1916, 1917 и 1918, когато Поморавието е в рамките на Моравската военноинспекционна област, той извършва проучвания на тъй наречените преходни говори. През 1918 г. излиза първо с обобщен доклад озаглавен „Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916 – 1917 г.“, а впоследствие излиза и книгата му „Произход, име и език на моравците“. Беньо Цонев след проучванията си на място, застъпва тезата, че моравския говор е краен западнобългарски говор както по етимология, така и по езикови характеристики и особености. Според гласната, която е застъпник на старобългарската голяма носовка в българската езикова територия, той определя пет говорни групи: ъ – говори (ръка, зъб, дъб, мъж), а – говори (рака, заб, даб, маж), о – говори (рока, зоб, доб, мож), е – говори (река, зеб, деб, меж) и у – говори (рука, зуб, дуб, муж). Беньо Цонев очертава точно по селища и тъй наречената „ятова граница“, която по изговора например бял-бел разделя българското езиково пространство на две основни наречия – източнобългарско и западнобългарско.

Взаимните връзки между българския език и другите, най-вече съседни и сродни езици, също са предмет на изследване и внимание от страна на Беньо Цонев. На тези връзки, стари и по-нови, той посвещава редица свои студии.

Важна част от езиковедската дейност на Беньо Цонев е посветена на въпросите за правописа и книжовния език. Много са неговите статии, публикувани във вестници и списания, в които той обяснява и предлага как може да се стигне до правилност, благозвучие и изразителност в устната и писмената реч на българина. В част от тези свои статии, той прилага резултатите, до които е стигнал в своите проучвания върху развитието на българския писмен и говорим език. Беньо Цонев е съавтор на „Български тълковен речник“ – първия речник, който си постави задача да представи пълно речниковото богатство на българския език.

Характерна особеност за научната дейност на Беньо Цонев е свързването на езиковото развитие с литературната и творческа дейност на видни български книжовници и писатели, включително Паисий Хилендарски, и предимно тези живели преди него, които са създатели на тъй наречената „дамаскинска книжнина“. В списанията и вестниците от началото на XX век, и особено в списание „Български преглед“, един от редакторите на което е и той, се появяват много критични статии и рецензии по стилистика, теория на прозата и поезията, придружени от редица анализи и оценки за литературната дейност на Иван Вазов, Петко Тодоров, Тодор Влайков и други български писатели. Първото издание на Алековите пътни впечатления от Америка излиза придружено от негова бележка. През 1908 г. написва текста на туристически марш, наречен „Песен походница“.

Обществена дейност

редактиране

Заниманията и интересите на Беньо Цонев не се ограничават само с университетската наука. Той взема активно участие в културния живот на страната, редактира списания, изнася сказки, проявява се и като добър преводач. Многобройни са неговите прозаични и поетични преводи от руски, френски и сърбохърватски език. Той превежда на български език произведения на Емил Зола, Алфонс Доде, Виктор Юго, П. Прадович и други чуждестранни автори.

Научната дейност на Беньо Цонев е свързана с българския език, взет в най-широкия смисъл на думата – история, българска диалектология, палеография, граматика, правопис, правоговор. Във всички тези области той остави в наследство на българското езикознание едни от най-ценните и трайни изследвания. С цялата си научна и книжовна дейност като професор, редактор и обществен деец, Беньо Цонев се нарежда на първо място измежду строителите на новата ни езиковедска наука и култура след Освобождението.

 
Паметна плоча на професорите-дарители от Ловеч, проф. Стефан Ватев, Анастас Иширков, Михаил Минев, Стефан Петков, Тошко Петров, Беню Цонев, Иван Урумов, Константина Караденчева-Скопакова

Улици в София (Карта) и Ловеч носят неговото име. Регионалната библиотека в Ловеч е именувана „Проф. Беню Цонев“.

Провъзгласен за Почетен граждани на Ловеч от 15 февруари 2018 г. – посмъртно „за приноса му към духовното и културното развитие на града и региона и във връзка със 155-годишнина от неговото рождение“.

Избрани трудове

редактиране
  • „За произхождението на ′Троянска притча′“. – Сборник за народни умотворения, т. 7, 1892, с. 224 – 244.
  • „Програма за изучаване на българските народни говори“. – Сборник за народни умотворения, т. 16 – 17, 1900, с. 879 – 911.
  • (изд.) Добрейшово четвероевангелие – среднобългарски паметник от XIII век. Български старини, том 1. София, 1906.
  • Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Съст. Б. Цонев (Т. 1). София, 1910, също така т. 2 и т. 3. София.
  • „Определени и неопределени форми в българския език. Ректорска реч, държана на 25.XI.1910“. Годишник на Софийския университет. Историко-филологически клон VII (1910/11), с. 1 – 18.
  • „Кирилски ръкописи и старопечатни книги в Загреб“. – Сборник на Българската академия на науките, т. 1, 1911, с. 1 – 54.
  • „От коя книжовна школа е излязъл Паисий Хилендарски“. – Славянски глас, год. 10, 1912, кн. 5 – 6, с. 165 – 174.
  • „Един важен дамаскин от XVII век“. – Годишник на Софийския университет. Историко-филологически клон, т. 8 – 9, 1912/13, с. 1 – 5.
  • (изд.) Врачанско евангелие. Среднобългарски паметник от ХІІІ век. София, 1914.
  • „Кои новобългарски говори стоят най-близо до старобългарски в лексикално отношение“. – Списание на Българската академия, т. 11, 1915, с. 1 – 32.
  • „Опис на ръкописите в Българската академия“. – Сборник на Българската академия, т. 6, 1916, с. 1 – 86.
  • Резултати от моите изследвания на Моравските говори през 1916 – 17 г., С., 1917.
  • Произход, име и език на Моравците, С., 1918.
  • История на българския език. Том първи. А. Обща част. София, 1919.
  • „Езикови взаимности между българи и руси“. Сборник А. К. Медведев. София, 1922, с. 35 – 51.
  • „Книжовни старини от Елена“. Годишник на Софийския университет. Историко-филологически клон. т. 19. 1923, с. 1 – 61.
  • История на българския език. Том втори. А. Обща част. Б. Специални части (посмъртно издание под ред. на проф. Ст. Младенов). София, 1934.
  • История на българския език. Том трети и последен. Б. Специални части (посмъртно издание под ред. на проф. Ст. Младенов). София, 1937.

Литература

редактиране
  • Лиляна Пиринска (съставител), Мила Миронова, Мариана Иванова (редактори), „Проф. Беню Цонев: Биобиблиография“, ИнфоВижън, Ловеч, 2008, ISBN 978-954-92277-3-4.
  • Бояджиев, Тодор . Беньо Цонев (1863 - 1926) // Бележити българи. Т. 6. София, Военно издателство, 1978. с. 621 – 628.
  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 486 – 487.
  2. Младенов, Ст. Поменик на Беньо Цонев // Летопис на Българската академия на науките (10). 1929. с. 25-54.
  3. а б Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 179-198.

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за