Касиел Ноа Ашер
Касиел Ноа Ашер е българска и израелска актриса.
Касиел Ноа Ашер | |
---|---|
Други имена | Деса Красова |
Родена | Десислава Спасова 29 октомври 1971 г. |
Активност | от 1991 г. |
Родители | Красимир Спасов Рут Рафаилова |
Уебсайт |
Биография Редактиране
Десислава Красимирова Спасова (Деса Красова) е родена е на 29 октомври 1971 г. в София. Спасова е от еврейски произход. Майка ѝ е актрисата Рут Рафаилова, а баща ѝ е режисьорът Красимир Спасов. През 1998 г. приема израелско гражданство и ражда сина си Зуи Хашмонай в Израел. През 1998 г. в Тел Авив, сменя името си на Касиел Ноа Ашер.
През 1993 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф.Крикор Азарян и доц. Тодор Колев.
Касиел Ноа Ашер има редица номинации и награди в киното и театъра. През 2013 г. спечелва с първия си киносценарий „Рокля Луна“ програма Медия (за развитие). Известна е и с текстовете си за списанията „Ева“, „Биограф“, „Либерален преглед“, „Гласове“, „Еуропео“ и др.
През 2012 г. става ментор в първото ТВ реалити за актьори Star Machine, след което сформира с двама от финалистите групата „Ангелите на Касиел“, която включва Силвия Станоева – актриса, джаз певица, Иво Желев – актьор, певец, Васил Пармаков – джаз пианист, Блаже Димитров – актьор, музикант. Заедно те осъществяват над 100 концерта.[1]
Касиел Ноа Ашер е поканена[поясни] да води уъркшопове по актьорско майсторство в няколко международни, летни академии.[източник? (Поискан преди 81 дни)]
Кариера в театъра Редактиране
- „Любовникът“ на Харолд Пинтър с режисьор Недялко Делчев съвместно с Касиел Ноа Ашер
- „Грехът Куцар“ (по „Албена“ на Йордан Йовков) с режисьор Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“, 1992 (номинация Аскер за дебют)
- „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир с режисьор Александър Морфов
- „Хеда Габлер“ на Хенрих Ибсен с режисьор Красимир Спасов
- „Дон Жуан в ада“ на Иван Станев (номинация Аскеер за главна женска роля)
- „Спомен за една революция“ на Георг Бюхнер-Хайнер Мюлер под режисурата на Иван Добчев
- „Суматоха“ на Йордан Радичков с режисьор Иван Добчев
- „12 нощ“ от Уилям Шекспир с режисьор Роберт Стуруа (Русия)
- „Джойс“ с режисьор Иван Пантелеев
- „Фауст“ с режисьор Иван Пантелеев
- „Нищо по-хубаво“ на Оливер Буковски, моноспектакъл
- „Доброто тяло“ на Ева Енслър с режисьор Иван Урумов, Театър 199
- "Театър, любов моя!" от Валери Петров, Театър 199
Става известна още като студентка в НАТФИЗ с дебюта си като Йовковата Албена и с ролята си в „Дон Жуан в ада“ в театър „София“ през 1997 г. След завръщането си от Израел, Касиел се насочва предимно към реализиране на собствени театрални и филмови проекти.
Режисьорски проекти Редактиране
- 2000 – „Амок“
- 2003 – „Оксижен“
- 2005 – „Кокаин“ – с участието на Александър Сано (номинация Аскеер за главна женска роля)
- 2007 – „Ане – Мъртви градове“
- 2010 – „Нищо по-хубаво“, получава наградата за най-добра актриса на Европа,[2]
- 2012 – „Клер & Мадам & Соланж. Игра на Любов и Смърт“ (носител на Икар 2013; номинация за полет в изкуството на фондация „Стоян Камбарев“)[3]
- 2015 – „Театър, любов моя!“ по Валери Петров, Театър 199[4][5][6][7][8][9][10]
- 2020 - “Метхилд“ от Оливър Буковски
- 2021 - "Нощта на покера", Театър Азарян / Топлоцентрала
- 2022 - “Обещанието“ психотрилър от Герган Ценов, Театрална работилница Сфумато
Награди и номинации Редактиране
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 12:27, 20 юли 2020 (UTC). |
- Награда „Икар“ 2016 за поддържаща женска роля
- Награда за женска роля на Международния фестивал „Друмеви театрални празници – нова българска драма“ – Шумен 2016
- Награда за женска роля на Националния фестивал на малките театрални форми – Враца 2016
- Награда за сценичната среда на Националния фестивал на малките театрални форми – Враца 2016
Филмография Редактиране
- 1991 – „Искам Америка“, режисьор Киран Коларов
- 1994 – „Забраненият плод“, режисьор Красимир Крумов – Грец
- 1996 – „Всичко от нула“, режисьор Иван Павлов - младата актриса
- 2001 – „Огледалото на дявола“, режисьор Николай Волев
- 2008 – „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“, режисьор Светослав Овчаров
- 2010 – „Зад кадър“, режисьор Светослав Овчаров (номинация за главна женска роля на Българската филмова академия)
- „Сватба“ режисьор Барак Янух (Израел)
- 2010 – „Цахес“, режисьор Анри Кулев (номинация за главна женска роля на Българската филмова академия)
- 2012 – „Джулай“, режисьор Кирил Станков (номинация за главна женска роля на Българската филмова академия)
- 2012 – „Цветът на хамелеона“, (България / Словения) режисьор Емил Христов – Радостина Полянска, посланичката във Вашингтон (номинация за второстепенна женска роля на Българската филмова академия)
- 2014 – „Прелюбодеяние“, режисьор Явор Веселинов – Майката
- 2015 – „Ромен Гари. Книжарят“, режисьор Катрин Бернщайн, френско-българска продукция
- 2015 – „Будика“, режисьор Майкъл Щерн, британско-германо-българска продукция за ББС
- 2017 – „Ирина“, режисьор Надежда Косева
Авторски Филмови Проекти Редактиране
- 2020 - “Любовта е...“ - пълнометражен, документален филм за джаз-пианиста Васил Пармаков
- 2021 - “Cinema Garage“ - пълнометражен, документален филм
- 2023 - “Войник на съдбата“ - пълнометражен, документален филм за самоубилия се актьор Йосиф Шамли
Кастинг режисьорка на филмите Редактиране
- 2015 – „Лазар“, режисьор Светозар Ристовски, френско-македонско-хърватско-българска продукция
- 2015 – „Семейни реликви“, режисьор Иван Черкелов
- 2016 – „החלום של יעקב„ режисьор Самуел Швац (Израел)
- 2016 – „Безкрайна градина“, режисьор Галин Стоев
- 2018 – „Отпаднали сцени от живота на една актриса“, режисьор Иван Владимиров
Източници Редактиране
- ↑ Профил на Касиел Ноа Ашер на сайта на предаването „Star Machine“.
- ↑ Гергана Пирозова, „Нищо по-хубаво“ от мярката“, рец. във в. „Дневник“, 22 ноември 2006 г.
- ↑ Ирина Гигова, „Мадам“ Касиел превърна ангелите си в слугини“, рец. във в. „Новинар“, 2 ноември 2012 г.
- ↑ Иван Бакалов, „4 актриси и „Театър, любов моя“ – фотогалерия, e-vestnik.bg, 7 декември 2016
- ↑ „Четири силни обяснения в любов към Театъра“, clubz.bg, 25 юни 2015.
- ↑ Елена Райнова, „Театър, любов моя!“, рец. в lovetheater.bg.
- ↑ Патриция Николова, „Страстно обяснение в любов, което трудно ще забравиш“, рец. в sofialive.bg, 19 юни 2015.
- ↑ Георги Каприев, „Високо, там, гдето...“, рец. в ploshtadslaveikov.com, 25 октомври 2015.
- ↑ Сабина Василева, „Родни актриси показват истински лица“, в-к „Сега“, бр. 5309 (135), 16 юни 2015.
- ↑ „Париж обикна „Театър, любов моя“, afish.bg.