Дечко Караджов (офицер)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Дечко Караджов.

Дечко Христов Караджов е български офицер (генерал-майор), участвал в Сръбско-българската война

Дечко Караджов
български генерал
Капитан Караджов в края на 1885 или началото на 1886 г.
Капитан Караджов в края на 1885 или началото на 1886 г.
Роден
1 октомври 1859 г.
Починал
19 юли 1909 г.
Националност България
Семейство
СъпругСтефана Тюлева
ДецаХристо Караджов

БиографияРедактиране

Караджов е роден 1 октомври 1859 година в село Шипка, Османска империя, в семейството на Христо Дянков Караджов и Неделя Генджелиева от Казанлък.[1] Учи пети клас в Пловдивската гимназия (тогава семинария), когато занятията са прекъснати поради започналата Руско-турска война.

През май 1878 година се записва в командата на волноопределяющите се. Завършва първи випуск на Военното училище и е разпределен в жандармерията на Източна Румелия.[2] Секционен командир е в Брезово и Чепеларе. Прехвърлен в милицията служи в Бургаската и Казанлъшката дружина и в учебния батальон в Пловдив.

През 1883 година постъпва в офицерска стрелкова школа в Петербург. Завършва с отличие и продължава обучението си в генералщабната Николаевска академия. След първи курс се завръща в България повикан заради Съединението. Произведен е капитан и е назначен за командир на Девета (Опълченска) дружина към първи пеши софийски полк по това време в Пловдив.[3]

След обявяването на Сръбско-българската война полкът се отправя към София и е първата част тръгнала от Южна България, която пристига на Сливница[4]

На 7 ноември след подаден сигнал за атака, възседнал кон пръв повежда дружината си в битката при Гургулят, за което е награден с орден „За храброст“ IV степен.[5]

След войната е командир на първа дружина на осми полк във Варна. По време на Деветоавгустовския преврат срещу княз Александър офицерите от полка се разбунтуват срещу детронаторите и арестуват командира капитан Иван Сарафов. Караджов поема командването на полка. В поредица от телеграми с ротмистър Анастас Бендерев потвърждава клетвата на офицерите към княза и отказва да признае новото правителство въпреки опитите да го заблудят, че Батемберг доброволно е абдикирал и всички войскови части вече са се заклели.[6]

На 13 август по заповед на подполковник Сава Муткуров повежда полка в поход към Пловдив, където се събират верните на княза части за настъпление към София. Пристигат след пет дена и остават в града да заместят войските отпътували за столицата.[7]

На 19 февруари 1887 година при Русенския бунт, като един от верните на регентството командири е натоварен да състави сборна дружина от най-добрите войници на осми полк и със специален влак да се отправи от Варна към Русе. Когато пристига вечерта, бунта вече е потушен но е започнала саморазправа с участниците и заподозрените симпатизанти. Капитан Караджов поема командването на всички войски в града и с решителни действия умиротворява населението.[6]

Починал в бедност на 9 юни 1909 година на 49 години.[3]

СемействоРедактиране

  • Съпруга Стефана Иванова Тюлева от Карлово
  • Син Христо Дечков Караджов – подполковник (1899 – 1946)
  • Внук Дечко Христов Караджов – ядрен физик – (1943 – 2004) – заместник директор на ИЯИЯЕ

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

  • Орден за храброст IV степен

БележкиРедактиране

  1. Караджов, Дянко Д. „Шипка до освобождението“ изд. Мир, 2016
  2. Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софийското военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929.
  3. а б в Милев, Христо. Генералъ-майоръ Дечко Хр. Караджовъ, вестник Сливница, брой 11 (и следващи два) от 6 март1910
  4. Йорданъ Венедиковъ „История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война – 1885 г.“
  5. Венедиковъ, Й. Цит. съч., с. 72; П о п о в, Ив. Девета опълченска дружина във войната 1885 г. – ВИС, 3, 1925, № 5 – 6, 94 – 102.
  6. а б Радев, Симеон „Строителите на съвременна България“ т.2
  7. Стайчев, Н., „8-ѝ пехотенъ Приморский на Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза полкъ“, Варна, Издание на щаба на 8-а пехотна Приморска дружина, том 1
  8. Сборник Климент Търновски – Васил Друмев, със статии от проф. М. Арнаудов, Г. С. Пашев, Ю. Трифонов, Митрополит Симеон Преславски, Т. Николов, С. Чилингиров, П. Пешев, Т. Янков и др. София, 1927.

ИзточнициРедактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 73.