Диагонал
Диагонал е математическо, основно геометрично понятие. Диагоналът в планиметрията е съединителна отсечка, свързваща два върха на изпъкнал многоъгълник, които не лежат на една страна.[1] Броят на диагоналите във всеки n-ъгълник се определя по формулата . В стереометрията диагонал (или още телесен диагонал) се нарича отсечка между два върха на многостен, които не лежат на една и съща негова стена.

Теореми от планиметрията, свързани с диагонали редактиране
- Четириъгълник, чиито диагонали взаимно се разполовяват, е успоредник.
- Успоредник с равни диагонали е правоъгълник.
- Успоредник, чиито диагонали са взаимно перпендикулярни, е ромб.
- В ромба диагоналите са ъглополовящи на ъглите му.
- Лицето на ромб е равно на полупроизведението от двата му диагонала.
- Ромб с равни диагонали е квадрат.
- Лицето на квадрат е равно на половината от квадрата на диагонала му.
- Първа теорема на Птоломей
- Произведението от диагоналите на всеки вписан четириъгълник е равно на сбора от произведенията на срещуположните страни: .
- Втора теорема на Птоломей
- Диагоналите във всеки вписан четириъгълник се отнасят помежду си така, както сборовете от произведенията на страните, пресичащи се в краищата на съответния диагонал:
- Теорема на Щайнер
- В трапец, пресечната точка на диагоналите, средите на основите и пресечната точка на бедрата лежат на една права.
Диагонали в алгебрата редактиране
В алгебрата, и по-специално когато се говори за матрици и детерминанти, се използва понятието главен диагонал, с който се обозначава множеството от елементите ѝ с равни индекси. Единичната матрица е матрица с единици по главния диагонал и нули навсякъде другаде.