Димитър Гущанов

Димитър Атанасов Гущанов или Гощанов е деец на българското националноосвободително движение в Македония и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Димитър Гущанов
български революционер
Dimitar Gushtanov IMARO.JPG
Роден
Починал
Баница, Османска империя

Образование Лозански университет
Семейство
Баща Атанас Гущанов
Димитър Гущанов в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в Крушево, Демирхисарско в семейството на учителя Атанас Гущанов. Учи в българското класно училище в Сяр и в богословското училище в Самоков.[1] Известно време учителства в село Старчища, Неврокопско. По-късно заминава за Лозана, Швейцария, където в 1898 година завършва право.[1][2]

 
Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. Гущанов е на четвъртия ред, първи от ляво надясно.

През 1898 година е учител в град Кочани. На следната 1899 година е назначен от Българската екзархия за главен учител на българското класно училище в Петрич. Тази длъжност заема до 1901 година.[1] Още през 1899 година се присъединява към ВМОРО и е избран за околийски ръководител в Петрич. Под негово ръководство в редица села в Петричко се създадават комитети на организацията.[1]

През 1902 година е назначен за директор на Серското педагогическо училище, но поради преследванията на османските власти, през септември минава в нелегалност и се присъединява към четата на Михаил Чаков.[1] Става нелегален член на Серския революционен комитет[3] и е определен от Гоце Делчев за инспектор на четите на ВМОРО в Серския революционен окръг, а от февруари 1903 година е драмски войвода. През март 1903 година участва в извършването на атентата на тунела и моста на река Ангиста, на железопътната линия Солун - Цариград.[1]

Гущанов загива на 21 април (4 май) 1903 година, заедно с Гоце Делчев в сражение с турски аскер в село Баница, Серско.[4][1][5] В битката загиват също неговите четници: Стефан Страхинов от село Търлис, Стоян Захариев от село Баница и Димитър Палянков от село Горно Броди, а Георги Савеклиев е тежко ранен и заловен от турците. Гоце Делчев и Димитър Гущанов са заровени в общ гроб.[6] Лазар Томов пише за него в списание „Илюстрация Илинден“:

 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Гущанов (20-и в третата колона).
И сѣкашъ само той можеше да почива едно до едно до най-голѣмия македонски синъ - Гоце. Дѣлото на Дим. Гощановъ наново възкръсва и ще буди свѣсть в младитѣ поколѣния на цѣлокупния бълг. народъ.[7]

На името на революционера са наречени улици в Петрич и София.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 243.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  3. Димитровъ, Лазаръ. Моето участие въ революц. движение въ Македония. // „Илюстрация Илиндень“ XIV (9 (139). София, ноемврий 1942. с. 2.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 104-105.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
  6. Томовъ, Л. Димитъръ Гощановъ. // „Илюстрация Илиндень“ XIV (3 (133). София, мартъ 1942. с. 8 - 9.
  7. Томовъ, Л. Димитъръ Гощановъ. // „Илюстрация Илиндень“ XIV (3 (133). София, мартъ 1942. с. 9.