Димитър Настев

Димитър Настев
Информация
Звание	Генерал-майор
Служба	1897 – 1934
Служил на	България
Род войски	Пехота
Войсково поделение	25-и пехотен полк; 16-и пехотен полк; 8-и резервен полк; 14-и пехотен полк; 38-и пехотен полк; 39-и пехотен полк; 86-и пехотен полк
Командвания	18-и пехотен полк; 7-ма пехотна дивизия
Образование	Национален военен университет
Отличия	Вижте по-долу
Роден	2 април 1881 Стара Загора, Османска империя
Починал	1952 София,

Димитър Настев Настев е български военен деец, генерал-майор, участник в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 18^-и пехотен етърски полк в периода (1 юни 1928 – 1 август 1931) и началник на 7^-ма пехотна дивизия (1 август 1931 – 1934).

Съдържание

БиографияРедактиране

Димитър Настев е роден на 2 април 1881 г. в Стара Загора, Източна Румелия, Османска империя. На 21 септември 1897 г. постъпва на военна служба, а през 1902 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Като подпоручик служи в 25^-и пехотен драгомански полк и е граничен офицер в село Звонци.^[1] През 1905 година е произведен в чин поручик и служи в 16^-и пехотен ловчански полк. През 1909 година е произведен в чин капитан, а на 5 декември 1916 в чин майор.

Димитър Настев служи в 8^-и пехотен резервен полк, 16^-и пехотен ловчански полк, 14^-и пехотен македонски полк, 38^-и пехотен полк, 39^-и пехотен полк и 86^-и пехотен полк.

На 1 април 1919 е произведен в чин подполковник, след което служи като командир на учебна рота от пехотната школа във Велико Търново и като командир на 6^-о депо. На 6 май 1925 година е произведен в чин полковник. Със заповед №228а от 28 декември 1927 г. полковник Настев е назначен за заместник командир на 5^-а пехотна дунавска дивизия.^[2]

В периода (1 юни 1928 – 1 август 1931) е командир на 18^-и пехотен етърски полк. На 1 август 1931 година полковник Настев е назначен за началник на 7^-а пехотна рилска дивизия.^[3]^[4] Произведен е в чин генерал-майор.

Генерал-майор Димитър Настев е уволнен от служба през 1934 година.

Военни званияРедактиране

Подпоручик (1902)
Поручик (1905)
Капитан (1909)
Майор (5 декември 1916)
Подполковник (1 април 1919)
Полковник (6 май 1925)
Генерал-майор

НаградиРедактиране

Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1910)
Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас (1914)
Знак „За 10 години отлична служба“ (1914)

БележкиРедактиране

↑ Илиев, С., Темелски, Х., Илиев, Н., 1993, Военноиздателски комплекс „Георги Победоносец“, стр. 16
↑ Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 112
↑ Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 116
↑ Пейчев, А., „Българската бойна слава“, София, 1999, Издателство „Балкани“, стр. 103

ИзточнициРедактиране

Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 169

Портал „Военна история на България“

[1] Илиев, С., Темелски, Х., Илиев, Н., 1993, Военноиздателски комплекс „Георги Победоносец“, стр. 16

[2] Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 112

[3] Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 116

[4] Пейчев, А., „Българската бойна слава“, София, 1999, Издателство „Балкани“, стр. 103

[1]

[2]

[3]

[4]