Димитър Настев
Димитър Настев Настев е български военен деец, генерал-майор, участник в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 18-и пехотен етърски полк в периода (1 юни 1928 – 1 август 1931) и началник на 7-а пехотна дивизия (1 август 1931 – 1934).
Димитър Настев | |
български генерал | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Години на служба | 1897 – 1934 |
Служи на | България |
Род войски | Пехота |
Военно формирование | 25-и пехотен полк 16-и пехотен полк 8-и резервен полк 14-и пехотен полк 38-и пехотен полк 39-и пехотен полк 86-и пехотен полк |
Командвания | 18-и пехотен полк 7-а пехотна дивизия |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 1952 г.
|
Биография
редактиранеДимитър Настев е роден на 2 април 1881 г. в Стара Загора, Източна Румелия, Османска империя. На 21 септември 1897 г. постъпва на военна служба, а през 1902 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Като подпоручик служи в 25-и пехотен драгомански полк и е граничен офицер в село Звонци.[1] През 1905 година е произведен в чин поручик и служи в 16-и пехотен ловчански полк. През 1909 година е произведен в чин капитан, а на 5 декември 1916 в чин майор.
Димитър Настев служи в 8-и пехотен резервен полк, 39-и пехотен полк, 16-и пехотен ловчански полк, след което като командир на дружина от 86-и пехотен полк, в 38-и пехотен полк и 14-и пехотен македонски полк.[2]
На 1 април 1919 е произведен в чин подполковник, след което служи като командир на учебна рота от пехотната школа във Велико Търново и като командир на 6-о депо[3]. На 6 май 1925 година е произведен в чин полковник. От 1925 г. служи в арм. отделение на 3-и пехотен балкански полк[4], след което от 1926 г. е помощнник-командир на 5-а пехотна дунавска дивизия[5], след което е помощник началник на 5-а пехотна дунавска дивизия.[6][7]
В периода (1 юни 1928 – 1 август 1931) е командир на 18-и пехотен етърски полк[8]. На 1 август 1931 година полковник Настев е назначен за началник на 7-а пехотна рилска дивизия.[9][10] Произведен е в чин генерал-майор.
Генерал-майор Димитър Настев е уволнен от служба през 1934 година.[11]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (1902)
- Поручик (1905)
- Капитан (1909)
- Майор (5 декември 1916)
- Подполковник (1 април 1919)
- Полковник (6 май 1925)
- Генерал-майор
Награди
редактиране- Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1910)
- Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас (1914)
- Знак „За 10 години отлична служба“ (1914)
Бележки
редактиране- ↑ Илиев, С., Темелски, Х., Илиев, Н., 1993, Военноиздателски комплекс „Георги Победоносец“, стр. 16
- ↑ Руменин, с. 309
- ↑ Министерска заповед № 41 от 1923 г.
- ↑ МЗ № 7 от 1925 г.
- ↑ МЗ № 9 от 1926 г.
- ↑ Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 112
- ↑ Руменин, с. 309
- ↑ Според Руменин на тази длъжност е назначен с Министерска заповед № 228а от 1927 г., докато според Пулова и Пулов с тази заповед (от 28 декември 1927 г.) е назначен от помощник-командир на 5-и пехотен полк в командир на 5-а пехотна дивизия (5-и полк и 5-а дивизия в случая са едно и също формирование, поради реорганизацията на войската от полкове към дивизии).
- ↑ Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 116
- ↑ Пейчев, А., „Българската бойна слава“, София, 1999, Издателство „Балкани“, стр. 103
- ↑ Руменин, с. 309
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 309.
- Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 169