Спиро Василев
Тази статия е за българския костурски деец. За емигранския македонистки активист вижте Спиро Василев (Торонто).
Спиро Василев Мореов, наричан Свирчо[1] и Загоричанин,[2] е български общественик, председател на Костурското благотворително братство, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[3]
| Спиро Василев | |
| български общественик | |
| Роден |
25 декември 1888 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография
редактиранеСпиро Василев е роден на 25 декември 1888 година в голямото българско костурско село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 1 рота на 6 охридска дружина.[4]
В 1920 година заедно с други македонски българи основава Българското благотворително дружество „Подкрепа“ в Цариград.[5] В Цариград става член на ВМРО (обединена).[6] Участва като делегат от Горноджумайското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7]
Установява се в България. Става председател на Костурското братство.[8] Към 1941 година е все още негов председател.[9]
След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев от Косинец и Георги Христов от Хрупища. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – Баница – Екши Су – Зелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – Лабаница – Смърдеш – Брезница – Руля – Желево – Лерин, където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като
| „ | едно бляскаво шествие на българщината[10] | “ |
Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в Битоля (който е в територията анексирана към България) да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти.
В началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на ВМРО Костурското братство праща втора делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, Георги Киселинчев, Тома Бакрачев, Димитър Палчев и Никола Трифонов. При завръщането си в доклад до Борис III делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация Охрана 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.[10]
Съвременник описва въздействието на Спиро Василев върху българите в Костурско така:
| „ | ...беше един едър, висок и хубав човек и разпалваше сърцата не само на загоричени, а и на жителите на много други села. Беше образован мъж. Свички верваха що дойде край на нашите Христови мъки.[11] | “ |
През юли 1943 година Спиро Василев заедно с Йосиф Кузев Марков, Христо Руков, Васил Стумбов и Кръстьо Янков пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, Сотир Тренчев, Стефан Светиев, доктор Борис Светиев и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население.[10] Заради тази му дейност комунистическият активист Минчо Фотев го описва така:
| „ | Спиро Василев - бугарски емисар, еден од протагонистите на Осовинскиот македоно-бугарски комитет во Костурско за сите тие гореспоменати бугарски агенти и соработници на германско-италијанските окупатори јавно се произнесе дека се знаменосци на бугарштината во Егејска Македонија.[12] | “ |
Лазар Киселинчев и Спиро Василев дешифрират и подготвят за печат личния дневник на Васил Чекаларов. През 1948 година Васил Ивановски и Спиро Василев правят опит да издадат дневника, но книгата е иззета от МВР като доказателство по предстоящото дело срещу Васил Ивановски.[13]
През 70-те години публикува статии във вестник „Народна воля“.
Оставя спомени.[2]
Умира на 2 януари 1976 година в София.[14]
Външни препратки
редактиране- "Доклад от делегацията на костурската емиграция в България след посещението ѝ в Костурско и Леринско", София, май 1941 година
- "Писма на Спиро Василев до Никола Гушлев относно въпроси за революционната борба на Македония", публикувано в "Борба за свобода - Спомени на един македонски четник", София, 2014 година
- "Участието ми в Македоно-одринското опълчение и във войната срещу Турция през 1912/1913 година (машинопис)", София, февруари 1967 година
- "Втората световна война и мисиите на Костурското благотворително братство в София през 1941/43 (машинопис)", София, 1960 година
Бележки
редактиране- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
- ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 165. Посетен на 31 август 2015.
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 127.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 42.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 397.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Шандански, Иван. Съдбата на българската милиция в Егейска Македония е трагична, вестник Монитор, 28 април 2007.[неработеща препратка]
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
- ↑ а б в Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 244.
- ↑ Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 5.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 72-73.