Димче Сарванов

български революционер

Димко Сарванов, наречен Димко Могилчето или Димче Могилче[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Димче Сарванов
български революционер
Роден
1879 г.
Починал
4 януари 1908 г. (29 г.)
Погребан„Света Неделя“, Битоля, Република Северна Македония
РелигияПравославна църква
Димче Сарванов в Общомедия
Разписка на Димче Сарванов, 16 април 1902 г.
Текст
Расписка за г-да касиера отъ с. Цапари,
Отъ който получихъ 109 г. сто и деветь гроша пари давасе настоящата разписка на гореписаното лице, за даму услужи когато и кадето стане нужда. Удостоверява
Димко Сарвановъ,
околийски
(16.IV. -902 г.)

Биография редактиране

Димко Илиев Сарванов е роден през 1879 година в битолското село Могила, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва основно училище в Могила и става член на ВМОРО, какъвто е и по-големият му брат.[2] Влиза в четата на Георги Сугарев и действа с нея в Битолско и Мариово. След разделянето ѝ е четник при Иван Кафеджията, с която по време на Илинденското въстание действа в Пелистер и Преспа. В 1904 година става войвода на самостоятелна чета. Негов четник е Груйо Акелов.[3]

След смъртта на Георги Сугарев продължава борбата срещу четите на гръцката пропаганда в Мариово.[4] Определен е за битолски районен войвода като действа с 8 души четници и в района на Малко Мариово. Негови помощник войводи са Христо Атанасов, Иван Димов Пашата и Алексо Стефанов.[5]

На 4 януари 1908 година Сарванов попада в засада в село Ношпал и за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива.[7][8][9]

Погребан е в гробището в двора на църквата „Света Неделя“ в Битоля.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36.
  2. Мирчевъ, Боянъ. Димко Илия Сарвановъ - Могилчето // Илюстрация Илиндень 7 (27). Илинденска организация, Септемврий 1930. с. 12 - 13.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.
  4. Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.30-31.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  7. Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.88-91.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 307.