Димче Сарванов

Димче Сарванов
	Димче Сарванов
български революционер
Роден	1879 г. Могила, Османска империя
Починал	4 януари 1908 г. (29 г.) Османска империя
Погребан	„Света Неделя“, Битоля, Република Северна Македония
Религия	Православна църква
	Димче Сарванов в Общомедия

Димко Сарванов, наречен Димко Могилчето или Димче Могилче^[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Димко Илиев Сарванов е роден през 1879 година в битолското село Могила, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва основно училище в Могила и става член на ВМОРО, какъвто е и по-големият му брат.^[2] Влиза в четата на Георги Сугарев и действа с нея в Битолско и Мариово. След разделянето ѝ е четник при Иван Кафеджията, с която по време на Илинденското въстание действа в Пелистер и Преспа. В 1904 година става войвода на самостоятелна чета. Негов четник е Груйо Акелов.^[3]

След смъртта на Георги Сугарев продължава борбата срещу четите на гръцката пропаганда в Мариово.^[4] Определен е за битолски районен войвода като действа с 8 души четници и в района на Малко Мариово. Негови помощник войводи са Христо Атанасов, Иван Димов Пашата и Алексо Стефанов.^[5]

Чета на Димче Сарванов, 14 септември 1906 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Димко Сарванов	Могила	Битолска
2.	Алекса Стефанов	Радово	Битолска
3.	Пане Калчев	Крушево	Битолска
4.	Димко Неделков	Лисолай	Битолска
5.	Христо Иванов	Битоля	Битолска
6.	Васил Костов	Битоля	Битолска
7.	Кольо Димитров	Битоля	Битолска
8.	Мито Василев	Битоля	Битолска
9.	Раде Тасев	Яворец	Кичевска
10.	Христо Настев	Битоля	Битолска
11.	Димитър Цинцар	Гопеш	Битолска
12.	Георги Спиров Мъртва	Битоля	Битолска
	Павел Христов	Битоля	Битолска	заминал за Костурско^[6]

На 4 януари 1908 година Сарванов попада в засада в село Ношпал и за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива.^[7]^[8]^[9]

Погребан е в гробището в двора на църквата „Света Неделя“ в Битоля.

Димко Могилчето в дрехите на убит от него паша
Паметник на Димко в родното му Могила
Убити от Димко войвода гъркомани от Сърбци - поп Ангел, чичо му и братовчед му. Фото Михаил Лиондас
Гъркоманин от Добромири, убит от Димко войвода

Външни препратки

Песен за Димко Могилчето и Шефкия (из „Спомени“ на Алексо Стефанов)
Качак Шевки и Димко Могилчето
"Разписка за касиера на с. Цапари",ръкопис, Битоля, 1902 година

Бележки

↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36.
↑ Мирчевъ, Боянъ. Димко Илия Сарвановъ - Могилчето // Илюстрация Илиндень 7 (27). Илинденска организация, Септемврий 1930. с. 12 - 13.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.
↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.30-31.
↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.88-91.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 307.

[1] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36.

[2] Мирчевъ, Боянъ. Димко Илия Сарвановъ - Могилчето // Илюстрация Илиндень 7 (27). Илинденска организация, Септемврий 1930. с. 12 - 13.

[3] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.

[4] Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.30-31.

[5] Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.

[6] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46

[7] Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр.88-91.

[8] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.

[9] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 307.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

“	Расписка за г-да касиера отъ с. Цапари, Отъ който получихъ 109 г. сто и деветь гроша пари давасе настоящата разписка на гореписаното лице, за даму услужи когато и кадето стане нужда. Удостоверява Димко Сарвановъ, околийски (16.IV. -902 г.)	”