Сѐтина или Сѐтино (на гръцки: Σκοπός, Скопос, до 1926 година Σέτινα, Сетина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина, Φλώρινα), област Западна Македония.

Сетина
Σκοπός
— село —
Панорама на селото със „Свети Николай“
Панорама на селото със „Свети Николай“
Гърция
40.8674° с. ш. 21.643° и. д.
Сетина
Западна Македония
40.8674° с. ш. 21.643° и. д.
Сетина
Леринско
40.8674° с. ш. 21.643° и. д.
Сетина
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина859 m
Население103 души (2021 г.)
Сетина в Общомедия

География редактиране

Сетина се намира североизточно от Лерин (Флорина),[2] между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от югоизток. Селото е на Стара река (или Брод, на гръцки Геропотамос) – приток на Сакулева, десен приток на Черна.[3]

История редактиране

Средновековие редактиране

 
Руини на Самуиловата крепост в Сетина
 
„Свети Николай“

В началото на XI век близо до мястото, където е днешното село, се издигат укрепени дворци на цар Самуил. През есента на 1017 г. крепостта е превзета и опожарена от византийския император Василий II. Скоро след това става битката при Сетина. В нея българският цар Иван Владислав се опълчва на византийците, но е разбит.[4] В хрисовул на Василий II от 1019 година Сетина е спомената като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[5]

В Османската империя редактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано село Горна Сетина с 13 джизие ханета (домакинства).[6] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииСитина като българско село.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сатина (Satina), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[8] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Сетине (Setigne) има 50 домакинства със 140 жители българи.[9]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сетина живеят 750 българи християни.[10]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сетина е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[11]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 816 българи екзархисти.[13]

В селото Марко Лерински организира комитет на ВМОРО в състав Ильо Димов – Попадински, Коста Божаров, Стефо Тръпчевски, Стефо Бейков, Ильо Мучов, Геле Гудов, Тане Канзуров, Фоти Ароманов и Кръсте Торбаков. Сетинци се включват в Илинденско-Преображенското въстание и дават няколко убити.[14]

В Гърция редактиране

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цетина има 70 къщи славяни християни.[15] В 1926 година селото е преименувано на Скопос.[16]

В Сетина е организиран се организира комитет на Федерация на комунистическата младеж на Гърция (ОКНЕ) от Йордан Витков, Атанас Груевски, Атанас Русевски, Михаил Писачов, Ване Канзуров и Георги Шилев, като след разкритие гръцката полиция през 1938 година арестува Йордан Витков, Атанас Русевски и Георги Шилев. По време на Итало-гръцка война от селото са мобилизирани 128 души, от които 8 са убити, а 10 са ранени. По време на окупацията на Гърция ръководител на местната организация на КПГ е Атанас Русевски.[17]

През март 1946 година съдът в Лерин съди 15 души от Сетина за участие в българската паравоенна организация Охрана.[18]

В 1981 година селото има 137 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен в разговорната реч на възрастните хора.[19]

Прекръстени с официален указ местности в община Сетина на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Грамадата[20] Γκραμάδατα Врахи Βράχοι[21] връх в Нидже на С от Сетина (845 m)[20]
Вареницата[20] Βαρενίτσατα Асвестотопос Άσβεστότοπος[21] връх в Малка Нидже на ЮЮИ от Сетина[20] (1020 m)[22]
Мала Висина[20] Μικρή Βύσιμα Ипсома Ύψωμά[21] връх в Малка Нидже на ЮЮИ от Сетина[20] (1271 m)[23]
Лесна[20] Λέσνα Лякорда Λιακόρδα[21] местност в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[20]
Лозницата[20] Λοσνίτσατα Климатриес Κληματαριές[21] местност в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[20]
Голио рид[20] Γκόλιο Ρήτ Адендрон Άδενδρον[21] рид в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[20]
Мушанка[20] Μουσάνκα Толорема Θολόρεμα[21] река в Малка Нидже на ЮИ от Сетина, ляв приток на Стара река[20]
Бела река[20] Μπέλα Ρέκα Аспрорема Άσπρόρεμα[21] река в Малка Нидже на ЮИ от Сетина, ляв приток на Стара река[20]
Делова чешма Ντέλοβα Τσέσμα Крия Вриси Κρύα Βρύση[21]
Джаулата[22] Τσοούλατα Агнанди Άγνάντι[21] местност в Нидже на И от Сетина и на СЗ от Попадия[22]
Джумерика[20] Τζουμερίκα Риганотопос Ρηγανότοπος[21] местност в Малка Нидже на И от Сетина[20]
Шопо[23] Σιόπο Василиу Пискаци Βασιλ. Πισκάτση[21] връх в Малка Нидже на И от Сетина[20]
Говедарнико[20] о Γκοβεδάρνικο Геладострома Γελαδόστρωμα[21] местност в Нидже на ИСИ от Сетина[20]
Каландо[20] Καλάντο ту Даляни τού Νταλιάνη[21] река в Нидже на И от Сетина[20]
Висок камен[20] Βισοκ Καμεν Рахи Ράχη[21] местност в Нидже на СИ от Сетина и на ЮЗ от Попадия[20]
Кърлък[20] Καρλούκι Целингата Τσελιγκάτα[21] местност в Малка Нидже на СИ от Сетина и на ЮИ от Попадия[20]
Кърлък[20] Καρλιγκι Страво Στραβό[21] гора в Малка Нидже на ИСИ от Сетина и на ЮИ от Попадия и на СЗ от Чеган[20]
Стърванка[20] Στερβάνκα Одондото Όδοντωτό[21] гранична местност в Нидже на С от Сетина[20]
Чаулата[20] Τσαούλατα Агнанди Άγνάντι[21] връх в Нидже на СИ от Сетина, гранична пирамида № 127 (1353 m)[20]
Попои Нивие[20] Πόπο Νίβιε Папахорафо Παπαδοχώραφο[21] връх в Нидже на СИ от Сетина и на СИ от Попадия[20]
Цикуричка[20][22] Κικούρτσικα Неон Рема Νέον Ρέμα[21] река в Нидже на СИ от Попадия,[22] извирща под връх Цекури[20]
Дерщелка[20] или Дрещелка Ντρέστελκα Рема Фармаки Ρέμα Φαρμάκη[21] гранична местност в Нидже на С от Попадия[20]
Нището[20] Νίστετο Палиохори Παλιοχώρι[21] местност в Нидже на С от Сетина[20]
Гарван[20] Γκάρβαν Коракия Κοράκια[21] местност в Нидже на ССИ от Сетина и на С от Попадия[20]
Мечкина дупка[20] Μέτζινα Ντούπκα Аркудоспилия Άρκουδοσπηλιά[21] граничен връх в Нидже на ССИ от Сетина и на С от Попадия (1561 m)[20]
Ушите Ούσιτε Автия Αύτιά[21]
Страчика[20] Στράτσικα Враходес Βραχώδες[21] местност в Нидже на С от Попадия[20]
Балкучица[20] Μπαλκούτσιτσα Македоники Пакия Μακεδον. Πάκια[21] местност в Нидже и река, ляв приток на Стара река на И от Попадия[20]
Камино[20] Κάμινο Петровуно Πετρόβουνο[21] връх в Мала Нидже на И от Сетина и на ССЗ от Чеган[20]
Бачо[20] Μπάτσο Антотирия Άνθοτύρια[21] местност в Нидже на И от Попадия[20]
Стар Бачо[20] Παλιομπάτσο Антотирия Άνθοτύρια[21] местност в Нидже на И от Попадия[20]
Преброявания
  • 1981 - 137 души
  • 2001 - 356 души
  • 2011 - 114 души

Забележителности редактиране

В селото има три църкви – „Света Богородица“, „Свети Димитър“ и „Свети Николай“.[24]

Личности редактиране

Родени в Сетина
  •   Алексо Гащаров Костов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Джорлев по време на Илинденското въстание[25]
  •   Атанас Димитриев Цуцулов, български революционер от ВМОРО[26]
  •   Васил Стоянев Козаров (р. 1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски[27]
  •   Геле Гудов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско по време на Илинденско-Преображенското въстание[28]
  •   Георги Василев Донаков, български революционер от ВМОРО[29]
  •   Георги Василев Лакарда, български революционер от ВМОРО[30]
  •   Георги Костов Баджаров, български революционер от ВМОРО[29]
  •   Георги Петров Филипов, български революционер от ВМОРО
  •   Георги Чалдаров, български революционер от ВМОРО[26]
  •   Димитър Шилев Костадинов (р. 1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски, Георги Сугарев и Толе паша в Леринско и Тиквеш, емигрирал в Югославия и установил се в Трубарево[31]
  •   Ило Лазов Айтов, български революционер от ВМОРО[29]
  •   Ило Стефов Лакордов, български революционер от ВМОРО[30]
  •   Ичо Стойков Кулибанов, български революционер от ВМОРО[30]
  •   Йорданка Донакова, българска революционерка от ВМОРО[29]
  •   Лексо Малев (р. 1929), участник в Гражданската война
  •   Михаил Пискачов (? – 1944), гръцки комунист[32]
  •   Милто Мулев (р. 1939), учен биолог от Северна Македония
  •   Кръсто Торбанов (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[33]
  •   Мице Филипов Бейков, български революционер от ВМОРО[29]
  •   Найдо (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[33]
  •   Пантил Донаков, български революционер от ВМОРО[29]
  •   Спасе Христов Груев, български революционер от ВМОРО[34]
  •   Стефо Василов Вачков, български революционер от ВМОРО[29]
  •   Стефо Стоянов Лебамов, български революционер от ВМОРО[30]
  •   Ташо Георгиев Чокрев, български революционер от ВМОРО[26]
  •   Томо Йованов Къркале (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кольо Добровенски, в 1950 година живеел в Скопие.[35]
Починали в Сетина
Други
  •     Виктор Канзуров (р. 1971), новинар от Северна Македония с българско национално съзнание, по произход от Сетина

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Maplandia.com, Skopos Map
  3. Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727, бел. 54 (19.2.2008)
  4. Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727 – 728 (19.2.2008)
  5. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171 – 172.
  6. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332.
  7. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  9. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  11. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
  14. Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 56 – 59.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  16. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 63 – 74.
  18. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  19. Riki Van Boeschoten. Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)
  20. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  21. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
  22. а б в г д Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  23. а б Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  24. Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
  25. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. . Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1136 – 1137.
  26. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  27. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1021 – 1026.
  28. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
  29. а б в г д е ж Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  30. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  31. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1117.
  32. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-30.
  33. а б Ламбовъ, Методи. Ламбо Василевъ // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
  34. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  35. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1247.