Уикипедия

Дучо ди Буонинсеня

италиански живописец от 13 – 14 век, виден представител на Сиенската школа

Дучо ди Буонинсèня (на италиански: Duccio di Buoninsegna; * ок. 1255, Сиена, Сиенска република, † 1318 или 1319) е италиански живописец, виден представител на Сиенската школа в първия период на Проторенесанса. Работи в готически стил.

Дучо ди Буонинсеня
Duccio di Buoninsegna
италиански художник
италиански художник
Роден
1255 г.
Починал
1319 г. (64 г.)
Сиена, Сиенска република
НационалностFlag of Italy.svg Италия
СтилГотика
АкадемияСиенска школа
НаправлениеПроторенесанс
Известни творби“Маестà“, „Мадона Ручелай“
ПовлиянЧимабуе
ПовлиялСимоне Мартини, Маестро ди Бадия а Изола, Уголино ди Нерио, Сеня ди Бонавентура, Николо ди Сеня, Маестро ди Чита ди Кастело
Дучо ди Буонинсеня в Общомедия

БиографияРедактиране

Сведенията за живота му са изключително оскъдни. Предполага се, че учи при сиенски майстор. Въз основа на стиловите особености на творбите му се смята, че е работил като миниатюрист. Първото му споменаване в архивните документи на Сиена датира от 1278 г. Свързва се с поръчка на таволета (корица на счетоводна книга) за Бикерна (една от двете сиенски финансови магистратури). Документът позволява на учените да изчислят приблизителната дата на раждане на художника, тъй като работата може да бъде поверена само на майстор, навършил пълнолетие. Така датата на раждане на Дучо е определена за 1255-60 г. Бикерна му възлага да нарисува таволети девет пъти, от 1278 до 1295 г. Тези поръчки обаче не осигуряват големи приходи. Много повече пари му носят картини, изобразяващи Мадоната – покровителката на града, около която в Сиена възниква истински култ след битката при Монтаперти.

Според теорията, представена от италианеца Роберто Лонги през 1948 г. и сега подкрепяна от повечето учени, Дучо учи при Чимабуе, тъй като от около 1270 до 1280 г. той е в неговия екип, работещ върху стенописите в Горната църква на Св. Франциск“ в Асизи. Именно през този период Дучо напълно отсъства от сиенските документи. Въпреки факта, че Дучо е живял много отдавна - през XIII век, за него остава много информация. От документите става ясно, че художникът е много независим и темпераментен човек, а зад изтънчеността и елегантността на неговите творения се крие бунтарски дух. Всяка проява на власт го кара да протестира. Първият от многото му конфликти с властите на Сиена се случва през 1280 г. Същността на конфликта не е разкрита в документите, но големият размер на глобата, която Дучо трябваш да плати - 100 лири, говори, че става дума за нещо доста сериозно.

Усещайки първите лъчи на славата и известна сигурност, свързана с позицията на популярен художник, Дучо се държи доста смело. В онези дни войните са много чести и Дучо например през 1289 г. отказва да положи клетва за вярност към командира на милицията (народната милиция). През 1302 г. той отказва да участва във военните действия в Марема, за което е глобен с 18 лири и 10 солди. На 22 декември същата година той отново е глобен, но този път за практикуване на магии. Тези дейности обаче не се смятат за голямо престъпление по това време и глобата е само 5 солди.

Според документи през 1292 г. художникът има къща в Кампореджо близо до църквата „Сан Антонио ин Фонтебранде“, която принадлежала преди това на баща му Буонинсеня , а също така притежава ниви и лозя в провинцията. През 1313 г. той купува къща в сиенския квартал Сталореги, където живее и държи работилница. Въпреки това, съдейки по броя на глобите, наложени за неплащане на данъци, Дучо не знае как правилно да управлява парите. Художникът често влиза в конфликт с властите, но те успяват да оценят таланта му и въпреки всички проблеми той успява да направи блестяща кариера.

Запис в документи от 3 август 1319 г. споменава смъртта на Дучо. Текстът съобщава, че Сер Раниеро ди Бернардо е извършил официалната церемония за всъпването на децата и съпругата на Дучо, Тавиана, в наследство. От седемте му деца само две - Галгано и Амброджо се занимават с рисуване. За тяхната работа и заповедите, които изпълняват обаче, не е запазено никакво споменаване. Но следа в историята на изкуството оставя неговият племенник - Сеня ди Бонавентура, син на брата на Дучо, Бонавентура, както и синовете на Сеня - Франческо и Николо ди Сеня, които също са художници.

ТворчествоРедактиране

Общи характеристикиРедактиране

 
Лондонски триптих. 1300-1305 г. Национална галерия, Лондон

Основната същност на изкуството на Дучо е желанието да актуализира художествения език, излизайки отвъд традиционната византийска живопис, която доминира в изкуството на Сиена по негово време. И успява да го направи като истински майстор, без да скъсва с миналото, а да създаде прекрасна смесица от старо и ново с цялата сила на таланта и изтънчения си вкус.

Втората половина на 13 век е време на голямо обновление на изкуството в Сиена. Много фактори допринасят за превръщането на Сиена в един от най-натоварените центрове на художествени експерименти. Това е присъствието на скулптурата на Николо и Джовани Пизано, творбите на Арнолфо ди Камбио и самите местни художници, които не се поколебават да отидат във Франция, за да усвоят на място последните готически иновации. Готическият стил на големия олтар „Маестà“ многократно кара учените да вярват, че Дучо също може да е бил във Франция. Като доказателство за тази версия са дадени следните аргументи: 1. В архивните документи на Сиена през последните няколко години на 13 век изобщо липсват сведения за Дучо. 2. Горе-долу по това време парижките архиви регистрират резиденцията на някой си "Duch de Siene" или "Duch le lombart" на Rue de Precher. Тази версия обаче има твърде крехки основи.

Формирането на Duccio става под влиянието на Чимабуе. Известният италиански изкуствовед Фердинандо Болоня отнася периода на неговото формиране до 1278-79 г. или дори по-рано. Той вярва, че през 1283-84 г. Дучо и Чимабуе вече работят в тясно сътрудничество и доста убедително доказва, че в стенописите на Чимабуе, които той рисува в Горната църква на Св. Франциск в Асизи, ръката на Дучо се вижда ясно в няколко места.

 
Мадоната на Строганов, ок. 1300 г., Музей „Метрополитън“, Ню Йорк

За съжаление само една творба е подписана от самия Дучо - голямата „Маестà" в Сиенската катедрала. Днес обаче почти никой не се съмнява в приписването на още няколко творби. Това е малката „Маестà“ (Музей на изкуствата, Берн), „Францисканската Мадона“ (Сиена, Пинакотека), „Мадоната с Младенеца“, известна като „Мадоната на Строганов“ (Музей „Метрополитън“, Ню Йорк), „Мадоната с Младенеца с шест ангела" (Национална галерия на Умбрия, Перуджа) и малък „Триптих № 566“ (Национална галерия, Лондон). В допълнение към посочените, почти безспорни произведения на Дучо, днес той е кредитиран с „Полиптих № 47“ (Сиена, Пинакотека). Има няколко други произведения, които се приписват или на работилницата на Дучо, или на съвместната му работа с някого, например „Мадоната с Младенеца (№ 593)“ (Сиена, Пинакотека), която според експерти той изписва заедно с Майстора от Бадия а Изола. Повечето от служителите на работилницата му не оставят имената си.

 
Мадона Креволе, 1283 – 1284 г. Музей на Сиенската катедрала

Смята се, че най-ранният период на Дучо, преди „Мадона Ручелай“, е особено лиричен и че през това време той рисува една от най-изящните си Мадони – Мадона Креволе, която се счита за най-ранната му творба. На пръв поглед Креволската Мадона изглежда като обикновена византийска икона; спазени са всички обичайни норми: червено наметало на главата, фино стилизирани ръце, типичен „византийски“ нос, гънки на дрехите, обшити със злато. Подчертаната игра на светлина върху лицето на Мадоната, нетипичният жест на Младенеца и наличието на фино нарисувани „френски“ ангели в ъглите на картината обаче показват, че това вече не е византийска икона.

Мадона „Ручелай“ и последвали творбиРедактиране

 
Мадона Ручелай, 1285 г. Уфици, Флоренция

През 1285 г. Дучо създава „Мадона Ручелай“ за църквата „Санта Мария Новела“ във Флоренция. Таблото изобразява Богородица на трон, заобиколена от 6 ангела. Композицията следва византийските канони. В изображението личи влиянието на Чимабуе, но стилът на Дучо не е така суров. Колоритът е фин, а детайлите прецизно изрисувани. Изображението е лишено от пластично моделиране.[1]

Името на тази олтарна картина идва от параклиса Ручелай в църквата „Санта Мария Новела“, където се е намирала, докато, започвайки от 1591 г., е преместван от място на място в различни части на катедралата. Това продължава до 1937 г., когато се провежда първата голяма изложба, посветена на Джото, на която е изпратена картината. След това Мадона „Ручелай“ остава в Галерия „Уфици“. Запазен е документ от 15 април 1285 г., в който се съобщава, че братството Лаудези при църквата „Санта Мария Новела“ поръчва на Дучо да нарисува изображение за прослава на Дева Мария. Въпреки факта, че този документ е публикуван в края на 18 век, споровете около картината не стихват дълго време. През 15 век се смята, че тя е дело на Чимабуе (това приписване е подкрепено и от Джорджо Вазари). Украсата на рамката на картината и жестът на Младенеца безспорно наподобяват на „Маестà" на Чимабуе, съхранявана в Лувъра. Но типичното готическо излъчване на цветовете, златистият бордюр върху роклята на Мадоната са пълна иновация, в цялата структура на картината се усеща северното, трансалпийско влияние. Самата иконография на картината също е нетипична - ангелите в нея поддържат трона на Мадоната. В спорове за авторството на Дучо изиграва спор въз основа на картинната програма, съдържаща се в рамката на картината. Братството на Лаудезите възниква в Доминиканския орден през 1244-45 г.; неговата цел е да се бори с ересите чрез укрепване на проповедта. Наборът от светци на медальони върху рамката на Мадона „Ручелай“, според учените, съответства на идеологическата програма на това братство, което според документа е клиент на Дучо.

 
Францисканската Мадона, ок. 1300 г., Нац. пинакотека, Сиена.
 
Маестà, 1288 – 1300 г. Музей искусств, Берн

След Мадона „Ручелай“ Дучо рисува няколко малки Мадони - Францисканската Мадона (23,5x16 см; името е свързано с тримата францискански монаси, изобразени до краката на Мадоната), Строгановската Мадона (28x20,8 см; принадлежала на граф Григорий Строганов, починал в Рим през 1910 г.), както и малка „Маестà“ (31,5x22,5 см) от Музея на изкуствата в Берн. Тези малки творби са съмнителни, защото Дучо се смята за майстор на големия формат. Учените обаче си спомнят, че Дучо е рисувал таволети много пъти, които са приблизително с еднакъв размер, така че той е владеел техниката на миниатюрата. И трите изображения на Мадоната са базирани на византийска иконография, като и в трите могат да се намерят нововъведения, които водят далеч от нея. Към тази група произведения се присъединява малкият „Лондонски триптих“ (61x78 см), на централния панел на който са изобразени Мадоната с Младенеца, заобиколени от четири ангела, а на страничните панели са свети Доминик и света Агнес. Тази творба принадлежи стилистично към същия период като Строгановата Мадона и следователно датира от около 1300 г.

 
Мадоната с Младенеца. 1300-1305 г. Национална галерия на Умбрия, Перуджа

Могат да се споменат още две произведения, приписвани на Дучо от Националната галерия на Умбрия. Това са „Мадоната с Младенеца“, приписана на Дучо през 1911 г. от изследователя Курт Вайгелт, и Полиптих № 28, който е приписан на ръката на Дучо от италианския историк на изкуството Енцо Карли (но повечето учени смятат, че това е продукт на неговата работилница). В Мадоната с младенеца мафориумът вече е напълно „готически“, Дучо се фокусира върху неговите „невизантийски“ гънки, изобразявайки необичаен бебешки жест. Експертите смятат, че тази Мадона е част от полиптих, който е разчленен.

 
Полиптих № 47. 1311-1318 г. Национална пинакотека, Сиена

Последната творба на Дучо, която той създава след прочутата си гигантска „Маестà" от Сиенската катедрала, се счита „Полиптих № 47“, който се е намирал в болницата Санта Мария дела Скала (1311-18 г., Сиена, Пинакотека ). Той е зле запазен и от всичките му части само централният панел, Мадоната с Младенеца, се приписва на Дучо. Не всички обаче са съгласни с това приписване.

МаестàРедактиране

От 1308 до 1311 г. художникът работи по най-известната си творба – „Маестà“ („Величието на Мадоната“), предназначена за Сиенската катедрала. Олтарната картина е с размери 4,24 на 4 метра. Към нея са били прикрепени около 60 по-малки табла. През 18 век те са отделени от олтара. Сега много от тях са загубени, а други се намират в различни музеи (Лондонската национална галерия и др.).[2] На това олтарното изображение с образа на Дева Мария, заобиколена от ангели и светци от предната страна и „Страстите Христови“ от обратната страна (1308-1311 г., основната част от полиптиха е в Музея на изкуствата на катедралата в Сиена), художникът, без да нарушава каноните на средновековното изкуство, се стреми към реалистичната достоверност на ежедневните детайли и постига звучна декоративност на цвета, лиризъм на фигуративната система. По чертеж на Дучо през 1288 г. е възстановен най-старият монументален витраж в Италия в кръглия прозорец на апсидата на Сиенската катедрала.

Състав и иконографияРедактиране

Маестà е двустранно произведение, лицевата страна е посветена на Дева Мария, а обратната – на Иисус Христос. По развитост на иконографията може да се сравни с фрескови цикли, украсяващи стените на църквите. В нея, както и в останалите си произведения, Дучо остава тясно свързан с готическото изкуство. Днес творбата се съхранява в музея на Сиенската катедрала.

Лицева странаРедактиране

На лицевата страна на „Маестà“ е представена Богородица, седяща на мраморен трон с инкрустации, с Младенеца на ръце, заобиколена от 12 ангели, 19 светци и апостоли.[3] На трона са написани две молитви: молят я да дари мир на Сиена и слава на нарисувалия я художник Дучо („MATER SCA DEI /SIS CAUSA SENIS REQUEI/ SIS DUCIO VITA/ ТЕ QUIA PINXIT ITA“). От двете страни на трона има по два ангела. От лявата страна, сред другите, стоят Йоан Богослов (изобразен като старец с брада и книга), апостол Павел със своя меч, а последната на реда е света Екатерина Александрийска с палмова клонка. От дясно на Йоан Кръстител е апостол Петър (с книга), а последната е света Агнеса (държи медальон с Агнеца).

В долната част са изобразени коленичили 4 покровители на града: епископ Ансан, покръстил Сиена през 4 век, епископ Савин (отляво), мъченик Кресценций, чиито останки са погребани в катедралата от 1058 г. и Виктор, християнски войник от Сирия, покровител на Сиена от 1288 г. На втория ред има ангели, по шест от всяка страна. Зад трона също има ангели.

В горния слой над главите на светци и ангели са изписани полуфигури на останалите 10 апостоли.

Горният ред на тази страна, съгласно реконструкцията, се е състоял от епизоди от Богородичния цикъл и е включвал:

 
Реконструкция на лицевата страна на олтарния образ
  1. Ангелът съобщава на Мария за следващата я кончина (Сиена)
  2. Прощаване със св. Йоан (Сиена)
  3. Прощаване с апостолите (Сиена)
  4. Възнесение Богородично (загубено)
  5. Коронясване на Мария (загубено)
  6. Успение Богородично (Сиена)
  7. Погребална процесия (Сиена)
  8. Погребение Богородично (Сиена)
    Изглежда, че олтарът е имал връх под формата на вимперги и вероятно пинакли.[4] Смята се, че във вимпергите е имало още 6 изображения на ангели, четири от които се съхраняват в Брюксел, Филаделфия, Нидерландия и Масачузетс.
    Долният ред (предели) е реконструиран така:
  9. Благовещение (Национална галерия, Лондон)
  10. Пророк Исая (Национална галерия, Вашингтон)
  11. Рождество (Национална галерия, Вашингтон)
  12. Пророк Йезекиил (Национална галерия, Вашингтон)
  13. Поклонение на влъхвите (Сиена)
  14. Цар Соломон (Сиена)
  15. Сретение Господне (Сиена)
  16. Пророк Малахия (Сиена)
  17. Избиване на младенците (Сиена)
  18. Пророк Йеремия (Сиена)
  19. Бягството в Египет (Сиена)
  20. Пророк Осия (Сиена)
  21. Христос сред учители (Сиена)
Обратна странаРедактиране

Обратната страна на олтара е посветена на историята на Исус Христос и по-специално на Страстите Христови. Също като предната, се е състояла от три нива - централно (илюстрирана), горно, увенчано с ангели, и долно (предела). (Вж. реконструкцията[5]).

За разлика от външната страна на тази дъска, която е изцяло заета от голямо изображение на Богородица на престола, обратната страна е разделен на 26 отделни панела, които заедно с долния и горния ред съставляват 43 евангелски епизода. Хронологичната последователност на развитието на историята премина от долния етаж до тавана на катедралата.

Тук са изобразени 14 композиции със сюжети от „Страстите Христови“. Те са подредени в два реда от по 7 изображения, които, с изключение на „Влизане в Йерусалим“ и „Разпятие“, включват по две сцени разположени една над друга. Фоновете са позлатени.

Според някои изследователи Дучо е оприличил фигурата на Христос, стоящ пред Пилат със Симоне Мартини в една от композициите на обратната страна.

 
„Маеста“, 1308 – 11 г., обратна страна, Катедрален музей на Сиена

Долен ред (предела), посветен на епизоди на влизането в Йерусалим:

a. Кръщение (загубено)
b. Изкушението на Иисус (Сиена)
c. Изкушението на Иисус на върха на планината (Колекция „Фрик“, Ню Йорк)
d. Призоваване на апостолите Петър и Андрей (Национална галерия, Вашингтон)
e. Брак в Кана Галилейска (Сиена)
f. Иисус и самарянката (Музей „Тисен-Борнемиса“, Мадрид)
g. Изцеление на слепия (Национална галерия, Лондон)
h. Възкресение (Национална галерия, Лондон)
i. Възкресението на Лазар (Музей „Кимбъл“, САЩ)

 
„Маеста“, обратна страна, 1308 – 11 г., Катедрален музей на Сиена
 
Схема на последователността на епизодите на обратната страна

Централният ред е запазил целостта си и се намира в Сиена. Той е почти изцяло посветен на Страстите Христови с изключение на последните 4 сцени, свързани с Възкресението:

  1. Вход в Йерусалим
  2. Тайната вечеря
  3. Измиване на краката
  4. Христос пророкува предателство на учениците
  5. Юда получава 30 сребърника
  6. Молитва за чаша
  7. Целувката на Юда
  8. Исус пред Пилат Понтийски
  9. Исус е обвинен от фарисеите
  10. Исус пред Каяфа
  11. Оскверняване
  12. Отричане от апостол Петър
  13. Исус пред Анна
  14. Исус пред цар Ирод
  15. Втора среща между Исус и Пилат
  16. Увенчаване с тръни
  17. Бичуване
  18. Пилат Понтийски си измива ръцете
  19. Кръстен път
  20. Разпятието е централен елемент на композицията
  21. Снемане от Кръста
  22. Погребение
  23. Жени-мироносци на гроба
  24. Пътят към Емаус
  25. Noli me tangere
  26. Христос в Лимбо

Горният ред е посветен на епизоди, случили се след Възкресението:

А. Явяването на Христос пред затворени врати (Сиена)
B. Уверението на апостол Тома (Сиена)
C. Явяването на Христос на езерото Тиберий (Сиена)
D. Възнесение на Исус (вероятно изгубено)
Е. Христос в слава (вероятно изгубен)
F. Поява на Христос на планината (Сиена)
G. Явяване на апостолите (Сиена)
H. Слизане на Светия Дух (Сиена)

  • Панели

  • Появата на Христос пред затворени врати.

  • Неверието на Тома Неверни, 1461 г.

  • Гръб, увенчаване на олтара с цикъл от Петдесетница, сцена: Появата на Христос при Тивериадското езеро (Генезарет)

  • Табло на олтара на катедралата в Сиена, обратна страна, увенчаване на олтара с цикъл от Петдесетница, сцена: Появата на Христос на планината Галил

  • Явяването на Христос пред апостолите. 1308-1311. Сиена, музей на катедралата.

  • Олтарно табло на Сиенската катедрала, обратна страна, увенчаване на олтара с цикъл на Петдесетница, сцена: Петдесетница

  • Явяването на Иисус пред Пилат

  • Успение Богородично, Катедрален музей на Сиена

Други произведенияРедактиране

Сред запазените произведенията на художника са:

  1. Малка олтарна картина „Маестà“, Художествен музей, Берн
  2. Миниатюрната „Мадона на францисканците“ – Национална пинакотека, Сиена
  3. Мадона с младенеца – Галерия Сабауда, Торино
  4. Проект за витража за хора на Сиенската катедрала. Последният е изпълнен от Дучо през 1288 г., за което има запазени документи.[6]
 
Мадоната с Младенеца, Галерия Сабауда, Торино

Понякога му се приписват „Мадоната с Младенца“ в Кастелфиорентино, „Бучуване на Христос“ в Ню Йорк (Колекция „Фрик“) и „Маестà“ в църквата „Серви“ в Болоня.

Джорджо Вазари[7] в своята биография на Дучо ди Буонинсеня разказва, че майсторът се е занимавал и с архитектура. Няма други данни, потвърждаващи твърдението му.

ИзточнициРедактиране

  • Алпатов М. В., Итальянское искусство эпохи Данте и Джотто. М.—Л., 1939
  • Буонинсенья, Дуччо // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
  • Лазарев В. Н. Происхождение итальянского Возрождения. М., 1959, стр. 157—165
  • Назарова О. А. «Маэста» Дуччо ди Буонинсенья в контексте итальянской алтарной живописи // Новая Европа. Международное обозрение культуры и религии. № 20. М., 2008.
  • Brandi С. Duccio. Firenze, 1951
  • Carli E. Duccio. Milano, 1962
  • Luciano Bellosi, Duccio La Maestà, avec Louis Bonalumi, Gallimard (1999)

БележкиРедактиране

  1. ↑ Luciano Bellosi, Duccio La Maestà, avec Louis Bonalumi, Gallimard (1999) (ISBN 2-07-011626-3)
  2. ↑ Carli E. Duccio. Milano, 1962.
  3. ↑ Дуччо – Мадонна с ангелами и святыми (Маэста) Страсти Христовы (на обороте)
  4. ↑ Итальянское искусство с середины XIII до середины XIV века Архив на оригинала на 1 декември 2007 г.
  5. ↑ Реконструкция на обратната страна на wga.hu. Посетено: 20 октомври 2007 г. Архивирано от оригинала на 2 март 2008 г.
  6. ↑ Brandi С. Duccio. Firenze, 1951
  7. ↑ „Животописи на най-значимите живописци, скулптори и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дуччо ди Буонинсенья“ и страницата „Маэста (картина Дуччо)“ в Уикипедия на руски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дучо_ди_Буонинсеня&oldid=11609701“.