Уикипедия

Държавно устройство на Сирия

Обща информация редактиране

 
Знаме на Сирия

Сирия е унитарна република. Според приетата през 2012 г. конституция, Сирия се трансформира в полупрезидентска република. Политиката ѝ следва да заема място в рамките на това, с което официално се характеризира този тип управление, макар и някои да не са съгласни с тази оценка.[1] Според ЦРУ властта е в ръцете на президента и семейството му, както и всички членове на управляващата Арабска Социалистическа Партия БААС, която е клетка на сирийската доминантна БААС (създадена през 1966 г., когато оригиналната БААС се разделя на две).

Възрастта за правото на избирателен вот е 18 г. В конституцията е записано, че всеки индивид има право да бъде избиран и да бъде част от управлението на страната. Спрямо предишната конституция, приета през 1973 г. обаче, партията БААС е била оправомощена с лидерски функции на държавно и обществено ниво.

Официално постановленията, издадени от президента трябва да бъдат одобрени от Народния Съвет, за да се превърнат в закони. Освен по време на извънредното положение, което е в сила до 21 април 2011 г., което се премахва по време на Сирийското въстание, (бидейки едно от най-ключовите искания на протестиращите).[2] Партия БААС е управляващата партия в Сирия, като в предишната конституция от 1973 г. се посочва, че:"Арабската Социалистическа Партия БААС ръководи обществото и държавата". Най-малко 167 от местата в 250-членния парламент са гарантирани на Националния Прогресивен Фронт, който е коалиция от БААС и няколко други по-малки партии.[3][4] Новата сирийска конституция от 2012 г. въвежда многопартийна система, основана на принципа на политически плурализъм, без гарантирано ръководството на никоя политическа партия. Сирийската армия и службите за сигурност поддържат значително присъствие в съседна Република Ливан от 1975 г. до 24 април 2005 г.[5]

Предистория редактиране

Хафез Асад взима властта през 1970 г. и след смъртта му през 2000 г. синът му Башар Асад го наследява като президент. След идването му на власт възниква интерес за политически реформи. Активисти за човешките права и други защитници на гражданското общество, както и някои парламентаристи, стават все по-гласни през периода, наричан „Дамаска пролет“ (от юли 2000 г. до февруари 2001 г.). Асад също прави серия от срещи с реформаторски настроените съветници на формални и не толкова формални позиции, като включва редица подобно ориентирани представители в кабинета си.

Нео БААС-изъм редактиране

Платформата на БААС е обявена сбито в лозунг на партията: „Единство, свобода и социализъм“. Партията е едновременно социалистическа – застъпваща се за държавна собственост върху средствата за промишленото производство и преразпределение на земеделска земя (на практика, номинално социалистическата икономика на Сирия е ефективно смесена икономика, съставен от големи държавни предприятия и частни малки предприятия), и революционна – посветена на извършването на панарабската революция до всяка част от арабския свят. Арабската социалистическа БААС, основана от Мишел Афлак – сирийски християнин, Салах ал Дин ал Битар – сирийски сунит и Заки Ал Арсузи – алевит, се разделя през 1966 след Сирийския държавен преврат, който води до създаването на иракско движение БААС и друго сирийско движение БААС. Партията отстоява секуларизма и привлича поддръжници от всички вероизповедания в много арабски страни, особено в Ирак, Йордания и Ливан.

От август 1990 г. обаче, партията тенденциозно намалява влиянието на социализма в идеите си, като набляга на панарабското единство.

На шест по-малки политически партии е позволено да функционират, като заедно с БААС съставят Националния прогресивен фронт (НПФ) – обединение на партии, което представлява единствената законова рамка за участие на гражданите в партийния живот. Бидейки създаден, за да бъде привидно многопартийна системата, партия НПФ е доминирана от БААС и не променя по същество еднопартийния характер на политическата система. Извънпартийните членове на БААС от НПФ съществуват като политически партии до голяма степен само по име, като се подчиняват стриктно на БААС и правителствената политика. През 2000 г. се появява информация, че правителството обмисля закон да разреши в НПФ да се включат нови партии, включително и забранени такива – тези промени не се случват. Въпреки това, една такава партия (Сирийската национал-социалистическа партия) е озаконена през 2005 г.

Традиционно, НПФ приема социалистическата и арабско-националистическа идеология на правителството. Въпреки това, СНСП е първата озаконена и приета партия в НПФ, която не е с нито социалистическа, нито арабско-националистическа ориентация. Това дава основание да се мисли, че по-широко идеологически перспективи могат да предоставят известна степен на толерантност в бъдеще, като обаче етнически базираните (кюрдски и асирийски) партии продължават да бъдат потискани. Строгата забрана на религиозните партии също продължава да е в сила.

Сирийският закон за извънредно положение в сила от 1963 г. (приет с идванато на власт на БААС), бива анулиран от Башар Асад на 21 април 2011 г. (указ 161). Законът, обоснован от продължаващата война с Израел и заплахите от терористи, преустановява повечето конституционни протекции.[6][7]

Разделение на властите редактиране

Президентът е глава на държавата, а министър-председателят е глава на парламента. Народният съвет е законодателният орган в Сирия. В него се обсъждат и приемат законите, одобряват се решенията на правителството и се дебатира върху евентуалните бъдещи политики. В случай на евентуален вот на недоверие, получен с просто мнозинство, министър-председателят е длъжен да предаде взетото от съвета решение на президента.

Основни политически партии редактиране

Ръководна роля в политическия и обществения живот на страната играе Националният прогресивен фронт, създаден през март 1972 г. Той се ръководи от генералния секретар на управляващата партия „БААС“, който е и президент на страната. НПФ обединява седем политически формации: Арабска социалистическа партия „БААС“, Сирийска комунистическа партия, Арабска социалистическа юнионистка партия, Движение на арабските социалисти, Партия „Арабски социалистически съюз“, Сирийска арабска социалистическа партия и Социалдемократическа юнионистка партия. Съществуват и 14 незаконни кюрдски партии.

Администрация редактиране

Ръководство в Дамаск:

Основни представители на властта
Кабинет Име Партия В сила
Президент Башар Ал Асад БААС 17 юли 2000
Министър-председател Имад Камис БААС 3 юли 2016

Ръководство на Сирийската опозиция в Идлиб:

Основни представители на властта
Кабинет Име Партия В сила
Президент Халед Ходжа Независим 4 януари 2015
Министър-председател Ахмад Тума Независим 14 октомври 2014

Предходната сирийска конституция от 1973 г. овластява БААС с ръководни функции в държавата и обществото и осигурява по-широки правомощия на президента. Президентът, одобрен чрез референдум за срок от 7 години, също е и генерален секретар на БААС и лидер на НПФ. По време на сирийското въстание 2011 – 2012 г., се провежда референдум за нова конституция. Сред някои от промените са премахвне на стария член 8-и, който укрепва влиянието на БААС. Новия член 8-и гласи: „Политическата система на държавата трябва да се основава на принципа на политическия плурализъм, както и упражняване на власт по демократичен път чрез избирателните урни“.[8] В нов член (88-и), се въвеждат президентски избори и ограничаване на срока на мандата на президента на седем години с максимум едно преизбиране. Референдумът води до приемането на новата конституция, която влиза в сила на 27 февруари 2012 г.[9] Президентът има право да назначава министри (Министерски съвет), да обявява война и извънредни положения, да издава закони (които освен в случай на извънредна ситуация, изискват ратификация от Народния съвет), да издава амнистия, да внася поправки в конституцията и да назначава държавни и военни служители. Покойният президент Хафез ал-Асад е преизбиран от неопозиран плебисцит пет пъти. Неговият син и настоящ президент Башар Асад е избран от неопозиран референдум през юли 2000 г. Той бива преизбран отново на 27 май 2007 г. с 97,6% от гласовете[1][10] и отново през май 2014 г.

Заедно с НПФ, президентът решава проблемите на мира и войната и одобрява пет годишни икономически планове на държавата. НПФ също действа като форум, в който икономическите политики се обсъждат и се определя политическата ориентация на страната.

Съдебната система в Сирия е амалгама от османски, френски, и ислямски закони, с три нива: първоинстанционните съдилища, апелативни съдилища, както и Конституционния съд – най-високият трибунал. В допълнение, религиозни съдилища се занимават с въпроси от личен и семеен характер.

БААС подчертава социализма и светския панарабизъм. Въпреки доктрината на БААС за изграждането на национална, а не етническа, идентичност, въпросите относно етническите, религиозните, и регионалните пристрастия все още продължават да бъдат важни в Сирия.

Изпълнителна власт редактиране

Изпълнителната власт се състои от президент, двама вицепрезиденти, министър-председател и Министерски съвет. Според конституцията, президентът трябва да е мюсюлманин, но ислямът не е обявен за държавна религия. Също така тя дава правото на президента да назначава министър-председателя и членовете на правителството. Той има правото да обявява състояние на война, извънредни положения в страната, да издава закони (но освен в извънредни ситуации, те трябва да бъдат одобрени от Народния съвет), да обявява амнистия, да променя конституцията. Назначаването на държавни и военни служители също е в ръцете на президента. Според новоприетата конституция, президентът се избира пряко от гражданите, чрез избори.

Законодателна власт редактиране

Законодателният орган в Сирия е еднокамарният Народен съвет. Това всъщност е техният парламент. Спрямо предишната конституция, в Сирия не са се провеждали многопартийни избори за Съвет. Тогава 2/3 от местата директно са се назначавали от управляващата коалиция НПФ (Национален прогресивен фронт). На 7 май 2012 г. в Сирия за първи път се провеждат избори с участието на партии, които не са част от тази коалиция. Така седем нови партии и коалиции се включват в предизборната надпревара, като най-голямата е Народен фронт за промяна и либерализация. Въпреки тези промени обаче, въоръжените антиправителствени бунтовници бойкотират изборите. Те не участват със свои кандидати и призовават привържениците си да не гласуват.

Народният съвет (Меджлис Ал Ша'аб) има 250 члена, избрани за срок от четири години от 15 многомандатни избирателни района. Според предходната сирийска конституция от 1973 г. Сирия е еднопартийна държава и само една политическа партия (Арабската социалистическа БААС) е законно упълномощена да притежава ефективна власт. От 250-те места в Съвета, 167 са гарантирани за Национален прогресивен фронт (основан през 1972 г.) като 134 от тях (от 2007 г.) са заемат от членове на БААС. Малките партии в НПФ са законово задължени да приемат ръководството на БААС. Другите партии в НПФ, например, нямат право да привличат привърженици в армията или студентската общност, които са „запазени изключително за БААС“.[11] Новата сирийска конституция от 2012 г. въвежда многопартийна система без гарантираното ръководството на никоя политически партия.[8]

 
Парламентът на Сирия в средата на 20 век

Съдебна власт редактиране

Съдебната власт в страната се състои от Върховен Конституционен съд, Висш съдебен съвет, Касационен съд и Съдилищата на държавната сигурност. Главен източник на законодателство е ислямската юриспруденция. В сирийската съдебна система има елементи от османските, френските и ислямски закони. Сирия има съдилища на три нива: съдилища на първа инстанция, апелативни съдилища и конституционен съд, който е на най-високото ниво. Има и религиозните съдилища, които разрешават лични и семейни въпроси. През 2011 г., президентът Башар Асад взима решение, според което Върховният съд за Държавна сигурност спира своето съществуване.

Отбрана редактиране

Президентът на Сирия е главен командир на сирийските военни сили, които представляват 400 000 (при нужда) мобилизирани войници. Военната служба е задължителна. Мъжете служат 30 месеца при навършване на 18 години. Около 20 000 сирийски войници са в Ливан до 27 април 2005 година, когато последните войници напускат територията на страната след три десетилетия престой. През 2005 г. разходите за военни цели възлизат на 5,9 % от БВП.

Политически партии и избори редактиране

Парламентарните избори от 2012 г. се провеждат на 7 май, като резултатите се обявяват на 15 май.

БААС печели още по-убедителна победа, в сравнение с предишните избори. Те печелят мнозинство от около 60% от 250-те парламентарни места. Преди това БААС имат мнозинство от малко над 50% от местата. Ако към това се добавят и независимите народни представители подкрепящи БААС, то поддръжниците на президента съставляват над 90% от местата в новия парламент. Националният списък за единство, който е доминиран от БААС, печели повече от 150 места в 250 членния парламент. Независими лица печелят повече от 90 места. От новосформираните опозиционни партии (създадени от август 2011 г.), само едно място бива спечелено, а именно мястото в Алепо, от Ахмад Коуса от Сирийската демократична партия. В допълнение трима представители на дългогодишните опозиционни партии са избрани в парламента: Кадри Джамил и Али Хайдар от Фронт за промяна и освобождение, както и Амро Оси от Инициатива на сирийските кюрди.[12]

Сирийски парламентарни избори 2016 г. редактиране

Последните парламентарни избори в Сирия се провеждат на 13 април 2016 г.

Допълнителна информация: Гражданската война в Сирия

Насред близо пет години гражданска война и последвалите преговори за прекратяване на огъня, както и след руската военна намеса, президентът Башар Асад насрочва избори.

Областта Ал-Ракка е окупирана от Ислямска държава като де факто е и тяхна столица, докато областта Деир ез-Зор е частично окупирана, но правителството на Сирия постига победи там. Други области като Алепо, Хомс и Латакия и т.н. също са частично окупирани, но сирийските сили са започнали успешно отблъскване на врага. Рожава също е полу-автономна след започването на гражданската война между кюрдските сили (подкрепени от Русия по въздух и сирийските сили по земя) и Ислямска държава.

Всички 250 члена от Народния съвет се избират от 15 многомандатни избирателни района.

Район Места Население
(от 2011 г.)
Дамаск 29 1 754 000
Риф Димашк 19 2 836 000
Алеппо град 20 2 132 100
Алеппо област 32 2 735 900
Хомс 23 1 803 000
Хама 22 1 628 000
Латакия 17 1 008 000
Идлиб 18 1 501 000
Тартус 13 797
Алла-Ракка 8 944
Деир ез-Зор 14 1 239 000
Ал-Хасака 14 1 512 000
Дараа 10 1 027 000
Ас-Суайда 6 370
Кунейтра 5 90
Общо 250 21 377 000

Резултати:

НПФ начело с БААС печели 200 от 250 места в парламента, докато опозицията във и извън държавата бойкотира изборите; Избирателната активност е 57,56%. Двама кандидати с амренски произход биват избрани в парламента, като жена от армеснки прозиход е избрана за пръв път.

Партия Гласували % Места +/–
НПФ 200
32
Други 50 –
Невалидни/празни бюлетини – – –
Гласували 5 085 444 250 0
Регистрирани с право на глас 8 834 994 57.56 – –

Отзвук редактиране

· Германия – Мартин Шафер (говорител на Външно Министерство) обявява, че Германия няма да приеме резултатите от изборите. Той отбелязва, че „да се проведат свободни и честни избори е просто невъзможно в текущата ситуация с всички бежанци по време на военно положение“.

· САЩ – Джон Кирби, (говорител на Държавния департамент) обявява, че САЩ не приема изборите за легитимни, честни или свободни. Той се обосновава с множествто граждани напуснали страната вследствие на войната.

Източници редактиране

  1. ↑ а б CIA World Factbook // Архивиран от оригинала на 2017-12-29. Посетен на 2016-10-23.
  2. ↑ Syria's state of emergency, Al Jazeera, 17 април 2011.
  3. ↑ Article 8 of the Constitution
  4. ↑ Syria 101: 4 attributes of Assad's authoritarian regime – Ariel Zirulnick
  5. ↑ [1], U.S. Relations With Syria
  6. ↑ Syria (05/07)
  7. ↑ Decrees on Ending State of Emergency, Abolishing SSSC, Regulating Right to Peaceful Demonstration, SANA, 22 април 2011
  8. ↑ а б SANA Syrian News Agency – Constitution of the Syrian Arab Republic Approved in Popular Referendum on February 27, 2012, Article 8
  9. ↑ Presidential Decree on Syria's New Constitution // Syrian_Arab_News_Agency. 28 февруари 2012. Посетен на 28 февруари 2012.
  10. ↑ Wright, Dreams and Shadows, (2008), p.261
  11. ↑ Seale, Patrick, Asad, the Struggle for the Middle East, University of California Press, 1989, p.176
  12. ↑ Syria Comment
  1. CIA World Factbook Архив на оригинала от 2017-12-29 в Wayback Machine.
  2. Article 8 of the Constitution
  3. Syria's state of emergency, Al Jazeera, 17 април 2011.
  4. Syria 101: 4 attributes of Assad's authoritarian regime – Ariel Zirulnick
  5. Syria (05/07)
  6. Decrees on Ending State of Emergency, Abolishing SSSC, Regulating Right to Peaceful Demonstration, SANA, 22 април 2011
  7. SANA Syrian News Agency – Constitution of the Syrian Arab Republic Approved in Popular Referendum on February 27, 2012, Article 88
  8. Wright, Dreams and Shadows, (2008), p.261
  9. Seale, Patrick, Asad, the Struggle for the Middle East, University of California Press, 1989, p.176
  10. Syria Comment

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Syria в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Държавно_устройство_на_Сирия&oldid=11962326“.