Уикипедия

Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия

исторически документи от XI век

Грамотите на Василий II за правата на Охридската архиепископия са 3 сигилия, подпечатани с императорски моливдовул, които са издадени от византийската императорска канцелария в годините непосредствено след падането на Първото българско царство под византийска власт.[1] С тях император Василий II Българоубиец потвърждава правата и границите на Охридската архиепископия, като наследник на низвергнатата Българска патриаршия.

Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия
Епархии на Охридската архиепископия към 1020 г. според Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия (карта на Димитър Ризов, 1917 г.)
Виддокумент, харта
Автор(и)Василий ІІ Българоубиец
СъздаванеXI век
ЕзикСредногръцки език

Ръкописи

редактиране

Грамотите са запазени не в първоначалния си вид, а като част от издадено от Михаил VIII Палеолог през 1272 г. „Императорско писмо, описващо окръзите (ἱεροκὐκλια) на Пресветата Велика Църква на Първа Юстиниана и цяла България, Сърбия и прочие“.[2] Самото това писмо също е запазено не в оригинал, а в два преписа, включени в ръкописни книги от ХVI в. Първият от тях е наречен йерусалимски (понеже е принадлежал по-рано на Божигробския метох в Цариград),[3] а вторият – синайски (открит в Синайския манастир "Св. Екатерина").[4][2]

Изследване и публикации

редактиране

От трите грамоти на Василий II точно датирана е единствено втората – от 1020 г. Обикновено се приема, че първата грамота е написана една година по-рано от втората – през 1018 – 1019 г., а третата датира някъде между 1020 и 1025 г.

Издания

редактиране

Съвременно научно издание на грамотите е направено през 1911 г. от руския византинист В. Н. Бенешевич, който ги публикува въз основа на синайския ръкопис, сравнен и с йерусалимския.[5]

Издания на български език

редактиране

Грамотите на Василий II са важен източник за статута на българските земи и църква непосредствено след падането им под византийска власт. Поради това те предизвикват интереса на българските просвещенци и историци още от Възраждането.

Първи български изследовател е Марин Дринов, който прави първия превод на български език и през 1873 г. публикува грамотите в списанието на Българското книжовно дружество (сега БАН).[6] Нов превод и детайлно научно изследване е публикувано през 1924 г. от Иван Снегаров.[7] През 1931 г. Йордан Иванов публикува превод на български според изданието на Бенешевич в „Български старини из Македония“.[8] Същият превод се използва и в многотомното издание „Гръцки извори за българската история“ (ГИБИ).[2]

Грамота от 1018 – 1019 г.

редактиране
„ Много и големи са добрините, с които човеколюбивият Бог е дарявал през различни времена на нашето царство и които надминават всякакъв брой; а най-голямата от всички е, че ромейската държава се разшири и че държавата на българите мина под един ярем [с нея].
Прочее вследствие на това ние утвърдихме преблагочестивия монах Йоан да бъде архиепископ на България и да управлява делата, отнасящи се до архиепископията.
И понеже той поиска писмено да му се определят клириците и париците, задължени да работят за църквите на неговата епархия, както и на подчинените му епископи, дадохме му настоящия сигилий на нашето царство, с който заповядваме:
Самият архиепископ да има в градовете на своята епархия т.е. в Охрид, Преспа, Мокро и Кичево 40 клирици и 30 парици.
Епископът на Костур да има в градовете на своята епархия, т.е. в самия Костур, в Корешча, Колоня, Девол, Воюса и Мор 40 клирици и 30 парици. Ако и по-рано той да е имал повече може би, но ние не искахме неговите клирици и парици да надминават по число тези на архиепископа.
И епископът на Главница заповядваме да има в самата Главница и в Канина и Неаниска 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Мъглен да има в самия Мъглен, в Просек, Морихово, Сетина, Острово и Заодрия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Битоля да има в Пелагония, Прилеп, Дебреще и Велес 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Струмица да има в самата Струмица, в Радовище и Конче 12 клирици и 12 парици.
И епископът на Моровизд да има в самия Моровизд и в Козяк, Славице, Злетово, Луковица, Пиянец, Малешево 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Велбъжд да има в самия Велбъжд и в Сатеска, Германия, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог 15 клирици и 15 парици.
И еписопът на Триадица заповядваме да има в самата Триадица и в Перник, Суково и Свеняп[9] 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Ниш да има в самия Ниш и в Мокро, Компъл, Топлица, Свелигово 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Браница да има в Браница, Моровиск, Смедерево, Грота, Висиск, Истриаланга и Бродариск 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Белград да има в самия Белград и в Градец, Омц, Главентин и в Бела църква 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Срем заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Скопие да има в самото Скопие и във Винец, Прямор, Луково и Принип 40 клирици и 40 парици.
И епископът на Приздриана да има в самата Приздриана и в Хостно, Лясковец, Врат 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Липениеон да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Сервия да има в цялата си епархия 30 клирици и 30 парици.
Всички тия клирици да са свободни от икомодион и от другите епирии, както се освобождаваха и при Самуил. Поради това и за сведение на императорите, които ще царуват след нас, съставихме тоя сигилий и го дадохме на архиепископа, като го подпечатохме с нашия царски моливдовул. 		“

Грамота от 1020 г.

редактиране
„ Тъй като след издаването на тоя сигилий за обсега на всяка българска епископия, пресветият архиепископ на България поиска царство ни да издаде и друг сигилий относно останалите негови епископства, неизброени в първия сигилий, и относно другите подвластни нему епископства, защото съседните митрополити ги били заграбили от българската област и си ги били присвоили, и понеже царство ни не благоволява да допусне никого от тия или от техните люде да престъпи и крачка навътре в пределите на българската област, затова постановяваме, щото и сегашният пресвети архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства както и всички други градове, които бяха под властта на цар Петър и Самуил и се държеха и от тогавашните архиепископи. Защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишна упоритост и с божия помощ тая страна ни се подари в подчинение от Бога, чиято благост явно ни помагаше, съединявайки в едно разделените части и туряйки под един ярем границите, без в нищо да се нарушат наредбите, добре установени от царствуващите преди нас. Защото, ако и да станахме обладател на страната, все пак запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и сигилии. Постановяваме също сегашният пресвети архиепископ на България да има толкова голяма епархия, каквато и колкото голяма е била при цар Петър, и да владее и управлява всички епископства на България, т.е. не само ония, които бяха споменати в първия сигилий, но и тия, които са били пропуснати и непосочени заедно с другите и които чрез настоящия сигилий се обявяват и дават поименно. И на тях както и на останалите подаряваме клирици и парици. Прочее, заповядваме, щото епископът на Дристра да има в своята епархия и в другите градове около нея 40 клирици и 40 парици. Защото на царуването на Петър в България тая [епархия] е блестяла с архиепископско достойнство, а след това архиепископите ѝ са се преместили от едно място на друго, единият в Триадица, другият във Воден и Мъглен, и след това ние намерихме сегашният архиепископ в Охрид. Затова [заповядваме] самият Охрид да има архиепископ, а за Дристра да бъде ръкополаган епископ.
Епископът на Водин да има в градоветена епархията си 40 клирици и 40 парици, защото тая епархия беше за мен най-полезна и предана и ми отвори достъпите на прекия път за страната, та трябваше тя във всеки случай да получи по-голяма награда и непременно да бъде издигната над най-добрите. Но за да не се постави над [епархията на] архиепископа, дадохме ѝ равно число клирици и парици с тая на архиепископа, като увеличихме архиепископските 70 с още 10 души.
И заповядваме епископът на Раса да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И заповядваме епископът на Орея да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
И епископът на Черник заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Химара заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
А на митрополията на Дирахиум заповядваме да остане само на своя престол, да се задоволява от своите имоти и доходи и да не встъпва в епископиите на България, тъй като тях ги утвърдихме за архиепископа на България, който ги е имал още от старо време. Защото ние не нарушаваме нищо от това, което е било отредено от по-рано за архиепископията на България.. Обаче, ако нещо е станало неясно, ние чрез настоящия наш сигилий го изясняваме и повторно потвърждаваме, за да се пази ненарушено и неизменно всичко, което принадлежи от старо време на архиепископията. И самият митрополит, и другите в българските епископии да не роптаят, а да се задоволят с това, що е тяхно и утвърденото старо време, и винаги и неизменно да се ограничават в своето владение.
Заповядваме епископът на Дринопол да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът.....заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Вотрот заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
А епископът на Янина заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Козел заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископът на Петра заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
И епископът на Риги заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
Постановяваме пресветият архиепископ на България да владее не само изложените, но ако има и други, които се намират в българските предели и поради забравяне е пропуснато да бъдат споменати, заповядваме той да владее и управлява и тях. И каквито други градове да са пропуснати да бъдат споменати в грамотите на царство ми, да ги владее всички същият пресвети архиепископ и да събира от всички тях каноникон, както и от власите по цяла България и от турците около Вардар, доколкото се намират в българските предели.
И всички стратези в България и останалите служители и архонти да го почитат много и да слушат думата и наставленията му, да не се намесват в делата нито на български манастир, нито на църква, нито в каквато и да е изобщо църковна работа, и да не се бъркат нито нему, нито на подчинените му пребогулюбовни епископи и да не им пречат, за да не си навлекат подобни хора големия и безмилостен гняв на царство ми.
Поради това и за сведение на царете след нас ние съставихме този сигилий и го дадохме на пресветия архиепископ, като го подпечатахме с моливдовула на царство ни в месец май, индикт 3, година 6528. 		“

Трета грамота, между 1020 – 1025 г.

редактиране
„ Настоящият сигилий на царство ми ни се даде на пресветата архиепископия на България, за да обладава тя безпрепятствено следните епископи, именно на Сервия, на Стаг и на Верия, защото те лежат в българските предели. С настоящия наш сигилий ние причислихме и тях към останалите епископства на архиепископията на България и решихме да надарим и тях с клирици и парици.
На епископа прочее на Стаг 12 парици и клирици.
На верийския 30 клирици и 30 парици.
А на Сервийската епископия се даде в първата грамота; и тям на епископите да не се пречи. 		“

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  • Божилов, Иван. Българската архиепископия XI-XII век. Списъкът на българските архиепископи. София, 2011.
  • Дринов, Марин. Три грамоти, дадени от императора Василий II на българский охридски архиепископъ около 1020 лето // Периодическо списание (I, 7 – 8). Браила, Българско книжовно дружество, 1873. с. 14 – 25. – В: Съчинения на М.С.Дриновъ. Издава Българското книжовно дружество въ София подъ редакцията на проф. В. Н. Златарски. Т. II. София, 1911. с. 203 – 214.
  • Иванов, Йордан. Български старини из Македония. Фототипно издание. БАН, 1970.
  • Иванов, Йордан и др. Грамоти на Василий II (Sigillia Basilii) // Гръцки извори за българската история VI. БАН, 1965. с. 40 – 47.
  • Снегаров, Иван. История на Охридската Архиепископия. Т. I. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците. София, Кооперативна печатница „Гутенбергъ“, 1924.
  • Тъпкова-Заимова, Василка. „Българи родом.“ Комитопулите в летописната и историографска традиция. Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2009.

Бележки

редактиране
  1. ↑ Божилов 2011, с. 75.
  2. ↑ а б в Божилов 2011, с. 76.
  3. ↑ Hierosl. Metoh. 145, ff. 564r-565v.
  4. ↑ Sinait. 508 (976), ff. 113r-125v
  5. ↑ Бенешевич, В.Н. Описание греческих рукописей монастыря Екатерины на Синае. Под редакцией и дополнениями В. Н. Бенешевича. Т. I. Санкт Петербуг, 1911.
  6. ↑ Дринов 1873, с. 14 – 25.
  7. ↑ Снегаров 1924, с. 55 – 59.
  8. ↑ Йорданов 1971, с. 547 – 561.
  9. ↑ (ред.) Σβενέαπος – [Sven Epic] – [Звенепос] – Днешното Знеполе – бившата Трънска околия
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Грамоти_на_император_Василий_II_за_правата_на_Охридската_архиепископия&oldid=11396574“.