Евровизия 1990 е 35-ото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Евровизия 1990
Дати
Финал5 май 1990 г.
Домакин
МястоFlag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия
Концертна зала „Ватрослав Лисински“, Загреб
ВодещиОливър Млакар
Хелга Влахович
РежисьорНенад Пуховски
Местно излъчванеЮгославска радио-телевизия (JRT)
Радио-телевизия Загреб (RTZ)
Участници
Брой участници22
Карта на участниците
  • ESC 1990 Map.svg
      Участващи страни
      Страни участвали преди, но не и през 1990 г.
Вот
Система за гласуванеВсяка страна има 1 – 8, 10 и 12 точки, които дава на 10 страни
ПобедителFlag of Italy.svg Италия
Тото Кутуньо – „Insieme: 1992“
Евровизия
← 19891991 →
Евровизия 1990 в Общомедия

ИсторияРедактиране

Провежда се в концертна зала „Ватрослав Лисински“ на 5 май 1990 г. в Загреб, Югославия. За първи и последен път песенният конкурс се провежда в комунистическа страна.

Страната печели правото да домакинства конкурса, след като „Рива“ печелят през 1989 г. в Лозана, Швейцария с песента „Rock Me“ със 137 точки. Водещи на събитието са Оливър Млакар и Хелга Влахович.

Победител става италианският изпълнител Тото Кутуньо с песента „Insieme: 1992“ със 149 точки. Това е втора победа за Италия (след 1964 г.). Второ място си поделят Ирландия и Франция със 132 точки, а на четвърто място е Исландия със 124 точки. Страната-домакин Югославия е на 7-о място с 81 точки.[1]

Към 2019 г. песенният конкурс през 1990 г. е последният път, в който петте страни, които по-късно ще бъдат известни като „Голямата петорка“, Италия, Франция, Испания, Великобритания и Германия, се класират в „топ 10“, като Италия печели, Франция споделя второ място, а Испания е на пета позиция, Великобритания остава на шесто място, а Германия е на девето място.

МястоРедактиране

Загреб, столицата на Хърватия, тогава е бил вторият по големина град в Югославия. Концертна зала „Ватрослав Лисински“ е избрана за домакин на песенния конкурс. Концертната зала и конгресен център носят името на Ватрослав Лисински, хърватски композитор от 19 век. Сградата разполага с голяма зала, с капацитет от около 1900 места, и малка зала с капацитет от около 300 места.

За да бъде домакин на песенния конкурс през 1990 г., мястото е трябвало да претърпи преустройство през 1989 г. През 1992 г. медният покрив на залата е изцяло подменен. По-нататъшните работи по реконструкцията и редекорацията са извършени през 1999 и 2009 г.

Политически страстиРедактиране

Текстовете на няколко песни отбелязват революцията и демократизацията, настъпили в Централна и Източна Европа през предходните месеци, съсредоточени особено върху падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г., като например в норвежката и австрийската песен. Печелившата песен на Тото Кутуньо, обаче, е широко обръщение към европейското единство, в очакване на завършването на европейския единен пазар, който трябва да бъде постигнат в края на 1992 г.[1]

Промяна в правилатаРедактиране

На този песенен конкурс се въвеждат възрастови ограничения. Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) е принуден да въведе ограничение, поради критиките заради участието на двама изпълнители на песенния конкурс през 1989 г., на възраст 11 и 12 години. От 1990 г. на сцената на песенния конкурс не може да има изпълнител под 16-годишна възраст в деня на песенния конкурс. Това означава, че рекордът за най-млад победител на конкурса никога няма да бъде подобрен, тъй като Сандра Ким, която печели за Белгия през 1986 г., е била само на 13 години.[1]

Неосъществено участиеРедактиране

Малта пожелава да участва в песенния конкурс, след като участва за последно през 1975 г. и дори избира свой изпълнител и песен. Това е Марироуз Малия с нейната песента „Our Little World of Yesterday“. Правилата на ЕСРТ позволяват максимум до 22 страни да участват. Никоя държава не пожелава да се оттегли от песенния конкурс, за да може Малта да участва в него.

ИнцидентРедактиране

Испанските представители „Азукар Морено“ са затруднени от технически проблеми. Първоначалната песен не успява да се възпроизведе, а после започва твърде рано. Диригентът губи контрол, а испанското дуо напуска сцената. Вторият опит е успешен, а дуото завършва на 5-о място с 96 точки.[1]

ЕврокоткаРедактиране

Песенният конкурс през 1990 г. е първият, който включва официален талисман, Еврокотка, създадена от Йоско Марусич. Тази лилава котка се появява по време на всяка видео картичка на всяка една от всички 22 страни, включващи и пътеписи на страната, които се представят заедно с Европейската година на туризма 1990.

МузикаРедактиране

От музикална гледна точка може да се каже, че испанската песен „Bandido“ и френската песен „White and Black Blues“ са първите песни, които са сигнал за нова тенденция в конкурса, като и двете песни сливат съвременната танцова музика с етнически влияния, съответно от фламенко и калипсо.

Завръщащи се изпълнителиРедактиране

Страна Изпълнител/и Предишна година
  Италия „Пепел Ин Кри“ (бек вокалисти на Тото Кутуньо) 1975 (за   Югославия)
  Норвегия Кетил Стокан 1986

УчастнициРедактиране

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01   Испания испански „Азукар Морено“ „Bandido“ „Бандит“ 96 5
02   Гърция гръцки Христос Калоу и „Уейв“ „Χωρίς σκοπό“ („Хорис скопо“) „Без цели“ 11 19
03   Белгия френски Филип Лафонтен „Macédomienne“ „Моята македонка“ 46 12
04   Турция турски Каяхан „Gözlerinin Hapsindeyim“ „Хванат в очите ти“ 21 17
05   Нидерландия нидерландски „Мейууд“ „Ik wil alles met je delen“ „Искам да споделя всичко с теб“ 25 15
06   Люксембург френски Селин Карзо „Quand je te rêve“ „Когато мечтая за теб“ 38 13
07   Великобритания английски Емма „Give a Little Love Back to the World“ „Дай малко любов обратно на света“ 87 6
08   Исландия исландски „Сторнин“ „Eitt lag enn“ „Още една песен“ 124 4
09   Норвегия норвежки Кетил Стокан „Brandenburger Tor“ „Бранденбургска врата“ 8 21
10   Израел иврит Рита „שרה ברחובות“ („Шара баркховот“) „Пея по улиците“ 16 18
11   Дания датски Лони Девантиер „Hallo Hallo“ „Здравей, здравей“ 64 8
12   Швейцария немски Егон Егеман „Musik klingt in die Welt hinaus“ „Музиката звучи по целия свят“ 51 11
13   Германия немски Крис Кемпърс и Даниел Ковач „Frei zu leben“ „Да живееш свободно“ 60 9
14   Франция френски Джоел Урсул „White and Black Blues“ „Бял и черен блус“ 132 2
15   Югославия сърбохърватски Тайчи „Hajde da ludujemo“ „Нека да полудеем“ 81 7
16   Португалия португалски Нуша „Há sempre alguém“ „Винаги има някой“ 9 20
17   Ирландия английски Лиъм Райли „Somewhere in Europe“ „Някъде в Европа“ 132 2
18   Швеция шведски „Един-Адахл“ „Som en vind“ „Като вятър“ 24 16
19   Италия италиански Тото Кутуньо „Insieme: 1992“ „Заедно: 1992“ 149 1
20   Австрия немски1 Симон „Keine Mauern mehr“ „Няма вече стени“ 58 10
21   Кипър гръцки Харис Анастасиу „Μιλάς πολύ“ („Милас поли“) „Говориш много“ 36 14
22   Финландия шведски „Бийт“ „Fri?“ „Безплатно?“ 8 21
1.. Съдържа няколко фрази на английски, сърбохърватски и френски език.

ГласуванеРедактиране

Гласуваща страна
Точки                                            
Получаваща страна
  Испания 96 8 1 10 2 1 4 5 6 12 5 3 5 8 8 8 10
  Гърция 11 5 6
  Белгия 46 7 4 1 4 8 8 2 1 7 4
  Турция 21 3 2 4 5 7
  Нидерландия 25 1 3 1 4 2 3 6 1 2 2
  Люксембург 38 4 3 3 12 2 3 1 5 5
  Великобритания 87 7 5 12 3 10 3 10 1 10 10 6 6 1 3
  Исландия 124 4 3 10 1 8 12 10 8 10 7 4 12 7 8 3 10 7
  Норвегия 8 4 1 3
  Израел 16 4 2 4 1 5
  Дания 64 6 3 2 7 7 7 1 7 4 3 7 6 4
  Швейцария 51 1 12 6 2 12 1 5 8 1 3
  Германия 60 8 6 12 7 1 4 10 4 5 3
  Франция 132 5 4 4 12 12 12 6 5 12 10 12 4 8 5 2 7 12
  Югославия 81 3 12 5 10 3 12 7 2 5 1 10 10 1
  Португалия 9 7 2
  Ирландия 132 10 7 7 5 10 6 10 8 8 8 5 7 7 6 12 12 4
  Швеция 24 2 2 6 6 6 2
  Италия 149 12 10 8 8 8 10 3 1 6 8 6 4 6 10 12 10 7 12 8
  Австрия 58 2 7 1 5 8 6 3 8 2 2 12 2
  Кипър 36 6 5 2 5 2 6 4 6
  Финландия 8 5 3

12 точкиРедактиране

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
6   Франция   Исландия,   Нидерландия,   Норвегия,   Финландия,   Швейцария,   Югославия
3   Италия   Ирландия,   Испания,   Кипър
2   Ирландия   Австрия,   Швеция
  Исландия   Великобритания,   Португалия
  Швейцария   Гърция,   Дания
  Югославия   Израел,   Турция
1   Австрия   Италия
  Великобритания   Белгия
  Германия   Люксембург
  Испания   Германия
  Люксембург   Франция

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране