Евровизия 1991 е 36-ото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

Евровизия 1991
Cinecittà - Entrance.jpg
Вход на „Чинечита

Финал 4 май 1991 г.

Водещи Джилиола Чинкуети
Тото Кутуньо
Режисьор Рикардо Дона
Местно излъчване Италианска радио-телевизия (RAI)
Място EuroItalia.svg Италия
Студио 15 на „Чинечита“, Рим
Победител EuroSuecia.svg Швеция
Карола – „Fångad av en stormvind“
Система за гласуване Всяка страна има 1 – 8, 10 и 12 точки, които дава на 10 страни

Брой участници 22
Завръщане EuroMalta.svg Малта
Оттегляне EuroPaíses Bajos.svg Нидерландия
0 точки EuroAustria.svg Австрия

Карта на участниците
  • ESC 1991 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1991 г.
Евровизия
 1990Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg1992 
Евровизия 1991 в Общомедия

ИсторияРедактиране

Провежда се на 4 май 1991 г. в Рим, Италия на сцената в студио 15 на „Чинечита“.

Италия печели правото да домакинства песенния конкурс, след като Тото Кутуньо печели през 1990 г. в Загреб, Югославия с песента „Insieme: 1992“ със 149 точки. Това е втора победа за Италия на песенния конкурс (след 1964 г.) и втория път, в който Италия е домакин на песенния конкурс (след 1965 г.). Водещи на събитието са двамата изпълнители, които носят двете победи за Италия на песенния конкурс — Джилиола Чинкуети (през 1964 г.)[1] и Тото Кутуньо (през 1990 г.).

Първоначалният град-домакин на песенния конкурс е трябвало да бъде Сан Ремо, но заради избухването на войната в Персийския залив и изострянето на напрежението в Югославия, италианската радио-телевизия RAI решава град-домакин да бъде италианската столица Рим, което се възприема като по-голяма сигурност.

На песенния конкурс през 1991 г. участват 22 държави, като няма дебютиращи страни, след като участва за последен път през 1975 г. се завръща Малта, докато Нидерландия не участва, защото 4 май съвпада с деня на национален траур за жертвите от Втората световна война, а Австрия получава 0 точки в гласуването.[2]

Това е последното участие на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). На песенния конкурс през 1992 г. страната участва под името Съюзна република Югославия (СРЮ) (включваща само Косово, Сърбия и Черна гора). Това е също първия песенен конкурс, в който Германия участва обединена, jcx като Източна Германия се присъедини към Западна Германия през октомври 1990 г.

Победител става шведската изпълнителка Карола с песента „Fångad av en stormvind“ със 146 точки. Това е трета победа за Швеция (след 1974 г. и 1984 г.). На второ място също със 146 точки е Франция, на трето място е Израел със 139 точки, а на четвърто място е Испания със 119 точки. Страната-домакин Италия е на 7-о място с 89 точки.[2]

През тази година, визитните картички на всички изпълнители показват архитектурни паметници в Рим, а самите изпълнители пеят част от известна италианска песен.

МястоРедактиране

Първоначално, песенния конкурс е планиран да се проведе в театър „Аристон“ в Санремо, където се провежда ежегодния фестивал на италианската музика „Санремо“. Организаторите е трябвало да отдадат почит на италианския музикален фестивал, който вдъхновява създаването на песенния конкурс. Но след нахлуването в Кувейт от страна на Ирак и избухването на войната в Персийския залив, през януари 1991 г. италианската радио-телевизия RAI решава, че за да осигури най-добрата сигурност на чуждестранните делегации, ще тярбва да премести провеждането на песенния конкурс в италианската столица Рим. Това предизвика сериозни организационни проблеми и закъснения.

Рим е столица на Италия и специална комуна, наречена „Comune di Roma Capitale“. Рим също служи като столица на административния регион Лацио. Студио 15 на „Чинечита“, голямо филмово студио в Рим, по-късно е потвърдено като новото място на провеждане на песенния конкурс. С площ от близо 400 000 квадратни метра, това е най-голямото филмово студио в Европа и се смята за център на италианското кино. Студията са построени по времето на фашистката ера, като част от схема за възраждане на италианската филмова индустрия.

ЗавръщанеРедактиране

През тази година има цели пет изпълнители, които се завръщат отново, за да представляват собствените си държави, след като вече са го правили и преди. Първият от тях е австриеца Томас Форстнър, който заема 5-о място с 97 точки през 1989 г., но този път заема последното 22-ро място с 0 точки. Вторият изпълнител е исландеца Стефан Хилматсън, който в това издание участва в дует заедно с Ефи и заемат 15-о място с 26 точки, преди е участвал, като е заел 16-о място с 20 точки през 1988 г., като част от групата „Бийтховен“. Третият е норвежкия представител Еирикър Науксон, който заема 16-о място с 19 точки през 1986 г. като част от исландската група „Ай Си Уай“. Четвъртият е норвежката изпълнителка Хане Крьог която заема 17-о място с 65 точки през 1971 г. и през 1985 г., като част от групата „Бобисокс“, която побеждава със 123 точки. На това издание тези двама норвежци са част от групата „Джъст 4 Фън“, която завършва на 17-о място с 14 точки. Петият и последен изпълнител е шведската представителка Карола, която също се завръща, след като заема заема 3-то място със 126 точки през 1983 г., но сега побеждава със 146 точки.

ИнцидентРедактиране

За втори път в историята на песенния конкурс (след 1969 г.) се случва, да има равенство за първото място, заради един и същи брой набрани точки. В края на гласуването последното жури, което е италианското дава 12 точки на Франция. Преди гласуването на Италия, „топ“ 3 е изглеждал така – 1-во място за Швеция със 146 точки, 2-ро място за Израел със 139 точки и 3-то място за Франция със 134 точки, а тези 12 точки от Италия дадени на Франция са достатъчни за един и същи брой набрани 146 точки с Швеция. Водещите се обръщат към изпълнителния директор на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) Франк Неф за разрешаването на проблема. Според правилата, ако има равенство за първото място, заради един и същи брой набрани точки, то тогава побеждава тази страна, която е получила повече пъти по 12, 10 или от 8 точки до 1 точка. В този случай, Швеция и Франция са получили 4 пъти по 12 точки поотделно, докато Швеция е получила 5 пъти по 10 точки, а Франция е получила 2 пъти по 10 точки (виж таблицата по-долу) и така Швеция става победител. От всички 21 страни шведската изпълнителка Карола е получила точки от 17 страни, а френската изпълнителка Амина – от 18 страни. Всички участващи страни са 22, като се извадят родната страна на шведската и френската изпълнителка, защото те не могат да гласуват за собствените си изпълнители. Така стават по 21 страни за всяка една от двете държави поотделно. Франция заема 2-ро място със същия брой набрани 146 точки, и така се превръща като страната, която е загубила победата с най-малката точкова разлика в историята на песенния конкурс — 0 точки.[2]

РезултатиРедактиране

Място Страна Изпълнител Точки 12 точки 10 точки Точки от всяка страна
1   Швеция Карола 146 4 5 17 от 21
2   Франция Амина 146 4 2 18 от 21

УчастнициРедактиране

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01   Югославия сърбохърватски Беби Дол „Бразил“ „Бразилия“ 1 21
02   Исландия исландски Стефан и Ефи „Draumur um Nínu“ „Мечтая за Нину“ 26 15
03   Малта английски Джорджина Абела и Пол Джордимаина „Could It Be“ „Може ли да бъде“ 106 6
04   Гърция гръцки София Восу „Η άνοιξη“ („Ай аникси“) „Пролетта“ 36 13
05   Швейцария италиански Сандра Симо „Canzone per te“ „Песен за теб“ 118 5
06   Австрия немски Томас Форстнър „Venedig im Regen“ „Венеция в дъжда“ 0 22
07   Люксембург френски Сара Брай „Un baiser volé“ „Открадната целувка“ 29 14
08   Швеция шведски Карола „Fångad av en stormvind“ „В капана на бурята“ 146 1
09   Франция френски Амина „C'est le dernier qui a parlé qui a raison“ „Който говори последен, той е прав“ 146 2
10   Турция турски Изел Челикоз, Рейхан Караджа и Джан Угурлуер „Iki Dakika“ „Две минути“ 44 12
11   Ирландия английски Ким Джаксън „Could It Be That I'm In Love“ „Възможно е да бъда влюбен“ 47 10
12   Португалия португалски Дулсе Понтеш „Lusitana paixão“ „Лузитанска страст“ 62 8
13   Дания датски Андерс Франдсен „Lige der hvor hjertet slår“ „Там, където сърцето бие“ 8 19
14   Норвегия норвежки „Джъст 4 Фън“ „Mrs. Thompson“ „Г-жа Томпсън“ 14 17
15   Израел иврит Орна и Моше Дац „כאן“ („Кан“) „Тук“ 139 3
16   Финландия финландски Кая Каркинен „Hullu yö“ „Луда нощ“ 6 20
17   Германия немски „Атлантис 2000“ „Dieser Traum darf niemals sterben“ „Този сън никога няма да умре“ 10 18
18   Белгия нидерландски „Clouseau“ „Geef het op“ „Пусни“ 23 16
19   Испания испански Серхио Далма „Bailar pegados“ „Обсебващ танц“ 119 4
20   Великобритания английски Саманта Янус „A Message To Your Heart“ „Съобщение до твоето сърце“ 47 10
21   Кипър гръцки Елена Патроклу „SOS“ 60 9
22   Италия неаполитански Пепино ди Капри „Comme è ddoce 'o mare“ „Какво нежно море“ 89 7
  • Швеция побеждава, защото е получила 5 пъти по 10 точки, докато Франция е получила 2 пъти по 10 точки. Франция заема 2-ро място със същия брой набрани 146 точки.

ГласуванеРедактиране

Гласуваща страна
Точки                                            
Получаваща страна
  Югославия 1 1
  Исландия 26 4 10 5 7
  Малта 106 1 2 6 4 10 12 2 7 12 7 6 10 4 6 7 10
  Гърция 36 4 5 2 1 1 4 1 1 5 10 2
  Швейцария 118 5 5 7 8 12 8 4 2 2 6 5 3 8 5 6 12 8 8 4
  Австрия 0
  Люксембург 29 4 5 1 3 2 4 3 2 3 2
  Швеция 146 6 12 10 10 7 6 3 10 12 8 10 8 12 10 4 12 6
  Франция 146 10 7 3 8 7 12 5 7 5 12 12 10 8 7 8 6 7 12
  Турция 44 7 7 8 7 2 5 8
  Ирландия 47 3 4 3 1 8 4 7 1 2 2 5 4 3
  Португалия 62 8 4 1 2 7 10 5 1 2 7 10 4 1
  Дания 8 3 5
  Норвегия 14 6 1 1 2 4
  Израел 139 12 10 8 5 8 5 6 3 12 8 4 10 7 6 8 12 10 5
  Финландия 6 1 1 4
  Германия 10 6 1 3
  Белгия 23 3 2 5 3 3 2 5
  Испания 119 8 2 6 10 12 7 6 4 6 8 6 8 4 2 4 7 6 1 12
  Великобритания 47 10 3 5 6 3 1 1 3 5 3 1 6
  Кипър 60 2 3 12 12 4 12 5 3 6 1
  Италия 89 7 2 6 2 8 10 10 12 10 3 12 7

12 точкиРедактиране

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
4   Франция   Австрия,   Израел,   Италия,   Норвегия
  Швеция   Великобритания,   Германия,   Дания,   Исландия
3   Израел   Испания,   Турция,   Югославия
  Кипър   Гърция,   Малта,   Франция
2   Испания   Кипър,   Швейцария
  Италия   Португалия,   Финландия
  Малта   Ирландия,   Швеция
  Швейцария   Белгия,   Люксембург

ИзточнициРедактиране