Успение Богородично (Кюстендил)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
„Успение Богородично“ е възрожденска българска църква в град Кюстендил. Намира се в централната част на града, в непосредствена близост до централния площад.
| „Успение Богородично“ | |
 Изглед към църквата | |
 Местоположение в Кюстендил | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Кюстендил |
| Вероизповедание | Българска православна църква |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Кюстендилско |
| Тип на сградата | псевдобазилика |
| Архитектурен стил | възрожденски |
| Изграждане | 1816 г. |
| Статут | действащ храм, паметник на културата |
| Състояние | реставрирана |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
Построена е през 1816 г. като митрополитска църква в махалата Градец (Варош), на мястото на средновековната църква „Свети Никола“. По план е вкопана едноапсидна трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие, с външни размери 23,6 х 14,4 m. Предполага се че иконостасът в женското отделение е първоначалният и след преустройството на църквата през 1833 г. е направен големият иконостас на олтара. Стените са изпълнени от ломен камък и сантрачни скари с масивен корниз (вълчи зъб). Колоните в наоса са дървени. От първия етап са запазени ценни икони, включително една от началото на XIX век от Тома Вишанов. Иконите на Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат от 1818 г. са дело на Лазар Зограф от епирското село Горна Студена.[1]
Олтарните двери от XVI – XVII век са реликва от църквата „Свети Никола“. Отличават се с ажурна техника, с пробиване на дървото и използване на многообразни флорални и геометрични елементи, както и фигури на животни.[2] Сходни са с дверите в църквите „Свети Георги“ в Петралица, Карпинския манастир, „Свети Никола“ в Кратово и „Света Богородица“ в Ранковце.[3]
През 1820 г. в двора на църквата е построено килийно училище.
Вторият строителен етап е извършен през 1833 г. по времето на митрополит Артемий. Тогава са изградени нартекс от север и запад, свещоливница и костница. Олтарните двери са дело на Стойчо Фандъков от село Пещера, Пернишко и сина му Димитър.
След Освобождението северно от църквата на мястото на килийното училище е построена през 1883 г. от майсторите Ризо Петров и Тоне Петрев църковна камбанария с квадратен план и височина 11 м. През третия строителен етап през 1887 г. са изградени трите купола с барабани над централния кораб от майстор Ризо Дюлгер и изписани от художника Иван Доспевски. Иконите са изпълнени от зографите Христо Димитров, Иван Доспевски (1872 – 1874), Евстати Попдимитров[4] и други.
По късните преустройства се отнасят до остъкляване на нартекса (1894), разширяване на галерията за църковния хор (1914) и др. В църквата е погребан митрополит Иларион Ловчански.
Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 25/1998 г.). Действащ храм на Българската православна църква.
Литература
редактиране- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 408 – 409.;
- Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ, Кюстендил, печат „Дийор Принт“ ООД, с. 68;
Галерия
редактиране
Външни препратки
редактиране- Паметници на културата в Община Кюстендил Архив на оригинала от 2010-03-04 в Wayback Machine.
- Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане
- Десислава Страхилова, Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи (в светлината на църковната им живопис за възрожденски църкви в Кюстендилския край)
- Успение на Пресвета Богородица
- Олтарните двери от XVII век на втория етаж на църквата
Бележки
редактиране- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 267.
- ↑ Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус) // Патримониум.мк 2 (3 – 4, 5 – 6). 2008 – 2009. с. 156.
- ↑ Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски – от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен – тација, постконзерваторски статус) // Патримониум.мк 2 (3 – 4, 5 – 6). 2008 – 2009. с. 155.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 257.