Горановци (област Кюстендил)
За другото българско село с име Горановци вижте Горановци (област Велико Търново).
Горановци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
| Горановци | |
 Панорамен изглед към селото | |
  Горановци  Горановци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 86 души[1] (15 март 2024 г.) 4,25 души/km² |
| Землище | 20,486 km² |
| Надм. височина | 575 m |
| Пощ. код | 2565 |
| Тел. код | 07922 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 16026 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
| Горановци в Общомедия | |
География
редактиранеСело Горановци се намира в планински район в географската област Кюстендилско Краище, в долината на река Драговищица, на 21 км северозападно от гр.Кюстендил.
Селото е съставено от махали: Горни и Долни Радован, Пракендака, Щърбечка, Село. Махалата Щърбец след 1956 г. е присъединена към село Ломница.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Перивол (1883 – 1920), Община Горановци (1920 – 1934), Община Перивол (1934 – 1956), Община Драговищица (1956 – 1987), Община Кюстендил (от 1987 г.) [1]
Население
редактиране
| Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 1992 | 2001 | 2010 |
| Население | 666 | 1015 | 1057 | 1165 | 1183 | 1116 | 760 | 583 | 417 | 289 | 216 | 166 | 113 |
История
редактиранеНяма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късносредновековно селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Горановци е старо средновековно селище. В турски списъци на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано под името Горановец към кааза Ълъджа (Кюстендил).
През 1866 г. селото има 60 домакинства и 469 жители.
В края на XIX век селото има 16121 декара землище, от които 5155 дка гори, 4010 дка ниви, 120 дка естествени ливади и 235 дка овощни и зеленчукови градини и се отглеждат 1302 овце, 351 говеда, 44 кози и 190 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството.
През 1868 г. е открито училище, през 1885 г. е построена църквата „Света Троица“.
При избухването на Балканската война един човек от Горановци е доброволец в Македоно-одринското опълчение [3].
През 1909 г. е учредена Земеделска спестовно-заемна спомагателна каса „Драговищица“. През 1924 г. земеделската каса е преименувана в Кредитна кооперация „Драговищица“. Кооперациата изкупува и търгува с плодове и селскостопонски произведения. През 1939 г. построява кооперативен дом с магазин. През 1948 г. става всестранна кооперация, през 1951 г. – селкооп, през 1960 г. е преименувана в потребителна кооперация „Драговищица“, като към нея се присъединява кооперацията в с. Долно Уйно. През 1978 г. се влива в Потребителна кооперация „Първи май“ – с. Драговищица.
През 1925 г. е учредено читалище „Христо Ботев“.
Селото е електрифицирано през 1940 – 42 г. През 40 – те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия.
През 1950 г. е учредено ТКЗС „Никола Ангелов“, което през 1959 г. се обединява с ТКЗС „Ленин“ – с. Драговищица. През 1960 г. става част от ДЗС-Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“.
Главните улици на селото са асфалтирани. Запазени са множество къщи от началото на ХХ век, които се отличават със самобитна архитектура.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е ликвидирано. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и църковен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности
редактиране
- Средновековна църква „Свети Архангел Михаил“. Църквата се намира на 2 км северно от селото и на 17 км от гр. Кюстендил, вдясно от шосето за село Долно Уйно, на десния бряг на река Драговищица. Представлява малка еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 6,85 и ширина 4,35 м., без притвор. Цялата вътрешност на църквата е била изписана. Сега стенописи са запазени само в долната част на стените. Църквата е художествен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 57/1969 г.).
- Църква „Света Троица“. Построена през 1885 г.
- „Бойков хан“ е хан в с. Горановци, построен през 60-те години на XIX век от чорбаджи Бойко – богат търговец на добитък и ханджия. Размери 11 х 35 м. Състои се от приземие с кръчма, дюкян и помещение за добитък (обор), с навес от север. Двураменна стълба от юг води към чардака, стаите за спане и стаята на ханджията. Паметник на културата. Поради незаинтересованост от страна на държавните и общински институции, след повече от 140 годишна история, ханът е в развалини.
- Етнографски музей с. Горановци: етнографска сбирка към читалище „Христо Ботев“. Работно време: целогодишно понеделник – петък: 8,00 – 17,00 ч.; почивни дни: събота и неделя.
- Архитектурен паметник – обелиск на загиналите във войните през 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. и 1944 – 1945 г.
- Къща музей на Крум Зарев (партизанин).
Религии
редактиранеСело Горановци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
редактиране
- Кметско наместничество.
- Читалище „Христо Ботев“ – действащо читалище, регистрирано под номер 2567 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека – 4585 тома.
Редовни събития
редактиране
Личности
редактиране- Георги Харалампиев Николов (1912 – 1969), роден в с. Горановци, кмет на Кюстендил (1945 – 1947)
Александър Илиев Стойчев /05.09.1922 – 17.12.2011/, роден в с. Горановци, служил във Втората Световна война.
Литература
редактиране- Иванова, Вера – Неиздадени църкви в Югозападна България. Годишник на Народния Археологически музей, V, 1926 – 1931, с.261 – 284;
- Протич, А. – Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г., Сборник България 1000 г., София, 1930, с.398 и 441;
- Василиев, Асен – Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско., В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957 – 1958 г., София, 1961 г., с.184 и сл.;
- Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957 – 1958 г., София, 1961 г., с.112 и 114;
- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.175 – 182;
- Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на стенописите на църквата „Св. Архангел Михаил“ край с. Горановци за паметник на изобразителното изкуство. София, 1968 г., 21 с., Архив НИПК;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.15;
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт,
- Кръстовски, Борислав, Георги Димитров и Стоян Митев. Горановци – минало и настояще. Кюстендил, 2002 г.;
- Коева, М., Йокимов, П. и Стоилова, Л. – Православни храмове по българските земи (XV – средата на ХХ в.) Архитектура. История. Библиография, София, 2002 г., АИ „Проф. Марин Дринов“, с.41;
- Ангелов, Ангел – Църквата „Св. Архангел Михаил“ при Горановци, Кюстендилско, сп. Археология, 2004 г. кн.4, с.41 – 50;
- Ангелов, Светозар – Църквата „Св. Архангел Михаил“ до с. Горановци, В: Църкви и манастири от Югозападна България през XV – XVII в., София, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“, 2007 г., с.28 – 30;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.47 – 53;
- Ангелов, Светозар, „Църквата „Св. Архангел Михаил" до с. Горановци, Кюстендилско”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.59 – 70.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 138 - 139.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
