Злогош
Злогош е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.[2]
| Злогош | |
 Панорамен изглед към село Злогош | |
  Злогош  Злогош | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 68 души[1] (15 март 2024 г.) 3,16 души/km² |
| Землище | 21,559 km² |
| Надм. височина | 934 m |
| Пощ. код | 2558 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 31200 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Трекляно Радко Петрунов (БСП за България; 2011) |
| Злогош в Общомедия | |
География редактиране
Село Злогош се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по склоновете на Земенската планина, от двете страни на Злогошки дол.
Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Кадинци, Муинци, Клен и Долна, Макаринска, Букарска, Село, Макарино тепе, Мушикарска, Гергинова, Ладнина, Плава круша, Долни Шушнярци, Болюбашка, Горни Шушнярци, Кориярска, Ладнина падина.
Население редактиране
| Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2010 | 2019[3] |
| Население | 551 | 722 | 1034 | 1012 | 906 | 606 | 390 | 276 | 175 | 67 | 36 |
История редактиране
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Злогош е старо средновековно селище. В турски данъчни документи от 1570-1572 г. са регистрирани две села с името Злогуште като зиамети към нахия Сирищник и Горно Краище на Кюстендилския санджак. В едното са отбелязани 22 домакинства, 14 ергени, 1 бащина и 1 вдовица, а в другото - 35 домакинства, 16 ергени, 3 бащини и 3 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано село Излогош към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци. В регистър от XVII век село Злогош е посочено като рударско селище с 27 християнски семейства.
През 1866 г. селото има 62 домакинста с 486 жители. В края на XIX век село Злогош има 6112 дка землище, от които 342 дка ниви, 2987 дка гори, 783 дка ливади и 2000 дка мери и се отглеждат 2300 овце, 612 кози, 438 говеда и 122 коня.
Основен поминък са земеделието (пшеница, ечемик, картофи) и животновъдство (овце). Развити са домашните занаяти: има 2 ковачи, 5 шивачи, 2 кожари, 3 дърводелци, 2 бакалници, няколко кръчми и грънчарница. Част от мъжете са сезони работници и миньори в други селища.
В селото има училище от преди Освобождението. Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1876 г., и изписана от Евстатий Попдимитров. Създадена е Кредитна кооперация „Икономия“ (1927 г.), читалище „Отец Паисий“ (1928 г.). През 1940 г. е открита пощенска станция.
През 1956 г. е създадено ТКЗС „Черенец“ с основни отрасли животновъдство (овце) и растениевъдство (овощия, пшеница, картофи). През 1961 г. ТКЗС преминава в състава на ДЗС – с. Трекляно, от 1979 г. – в състава на АПК „Краище“, което от 1983 г. е в състава на ЦКС.
Селото е електрифицирано (1948), водоснабдено (1968) и асфалтирано (1979)
Религии редактиране
Село Злогош принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности редактиране
- Църква „Свети Димитър“. Построена е през 1876 г.
- Оброк „Свети Георги“. Намира се на около 900 метра северозападно от църквата в местността „Кръста“. Мястото е отбелязано с кръст от бигор, в близост до група вековни дъбове.
- Оброк „Свети Атанас Летни“. Намира се на около 1250 метра северозападно от църквата, в местността „Атанасчица“.
- В местността „Кръста“ има цер на над 270 години и летен дъб на 170 години.
- В местността „Черенец“ е лобното място на Ем. Шекерджиев, Стоян Лудев, Стоян Стоименов и Кр. Зарев.
Личности редактиране
- Йордан Цветков Велинов – род.1906 г., строителен инженер, завършил в Загреб. Работил в минното дело, железниците, строителството.
- Иван Христов Костов – 1898-1969, земеделски деец, завършил философия в Белградския университет.
Литература редактиране
- Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.513-517;
- Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.18;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.672-674;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.30-31;
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 251 - 252.
- ↑ Справка за населението на с. Злогош, общ. Трекляно, обл. Кюстендил