Отваря главното меню

Злогош е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Злогош
Панорамен изглед към село Злогош
Панорамен изглед към село Злогош
Общи данни
Население 64 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,559 km²
Надм. височина 934 m
Пощ. код 2558
Тел. код ?
МПС код КН
ЕКАТТЕ 31200
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)
Злогош в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Злогош се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по склоновете на Земенската планина, от двете страни на Злогошки дол.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Кадинци, Муинци, Клен и Долна, Макаринска, Букарска, Село, Макарино тепе, Мушикарска, Гергинова, Ладнина, Плава круша, Долни Шушнярци, Болюбашка, Горни Шушнярци, Кориярска, Ладнина падина.

НаселениеРедактиране

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 551 722 1034 1012 906 606 390 276 175 67

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Злогош е старо средновековно селище. В турски данъчни документи от 1570-1572 г. са регистрирани две села с името Злогуште като зиамети към нахия Сирищник и Горно Краище на Кюстендилския санджак. В едното са отбелязани 22 домакинства, 14 ергени, 1 бащина и 1 вдовица, а в другото - 35 домакинства, 16 ергени, 3 бащини и 3 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано село Излогош към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци. В регистър от XVII век село Злогош е посочено като рударско селище с 27 християнски семейства.

През 1866 г. селото има 62 домакинста с 486 жители. В края на XIX век село Злогош има 6112 дка землище, от които 342 дка ниви, 2987 дка гори, 783 дка ливади и 2000 дка мери и се отглеждат 2300 овце, 612 кози, 438 говеда и 122 коня.

Основен поминък са земеделието (пшеница, ечемик, картофи) и животновъдство (овце). Развити са домашните занаяти: има 2 ковачи, 5 шивачи, 2 кожари, 3 дърводелци, 2 бакалници, няколко кръчми и грънчарница. Част от мъжете са сезони работници и миньори в други селища.

В селото има училище от преди Освобождението. Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1876 г., и изписана от Евстатий Попдимитров. Създадена е Кредитна кооперация "Икономия" (1927 г.), читалище "Отец Паисий" (1928 г.). През 1940 г. е открита пощенска станция.

През 1956 г. е създадено ТКЗС "Черенец" с основни отрасли животновъдство (овце) и растениевъдство (овощия, пшеница, картофи). През 1961 г. ТКЗС преминава в състава на ДЗС – с.Трекляно, от 1979 г. – в състава на АПК "Краище", което от 1983 г. е в състава на ЦКС.

Селото е електрифицирано (1948), водоснабдено (1968) и асфалтирано (1979)

РелигииРедактиране

Село Злогош принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църква "Свети Димитър". Построена е през 1876 г.
  • Оброк "Свети Георги". Намира се на около 900 метра северозападно от църквата в местността "Кръста". Мястото е отбелязано с кръст от бигор, в близост до група вековни дъбове.
  • Оброк "Свети Атанас Летни". Намира се на около 1250 метра северозападно от църквата, в местността "Атанасчица".
  • В местността "Кръста" има цер на над 270 години и летен дъб на 170 години.
  • В местността "Черенец" е лобното място на Ем. Шекерджиев, Стоян Лудев, Стоян Стоименов и Кр. Зарев.

ЛичностиРедактиране

  • Йордан Цветков Велинов – род.1906 г., строителен инженер, завършил в Загреб.Работил в минното дело, железниците, строителството.
  • Иван Христов Костов – 1898-1969, земеделски деец, завършил философия в Белградския университет.

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.513-517;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.18;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.672-674;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.251-252;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.30-31;

Външни препраткиРедактиране