Екатерина Михайлова

български политик и юрист

Екатерина Иванова Михайлова е български политик от Демократи за силна България (ДСБ). През периода от 2001 до пролетта на 2002 г. е председател на Съюза на демократичните сили (СДС).

Екатерина Михайлова
български политик и юрист
Проф. Екатерина Михайлова по време на конференцията „Медиите в България: 30 години по-късно“, Аула на Нов български университет, 21 ноември 2019 г.
Проф. Екатерина Михайлова по време на конференцията „Медиите в България: 30 години по-късно“, Аула на Нов български университет, 21 ноември 2019 г.

Родена

Националност  България
Учил в Софийски университет
Научна дейност
Област Право
Работила в Нов български университет
Политика
Партия СДС, ДСБ
депутат
Народен представител в:
XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС   
Екатерина Михайлова в Общомедия

БиографияРедактиране

Родена е на 24 октомври 1956 г. в Пазарджик в семейство на лекар и преподавател. Завършва право в Софийския държавен университет през 1978 г. Работи като адвокат от 1980 г. След 1989 г. става член на Обединения християндемократически център. През 1991 – 1994 г. е депутат в 36-о Народно събрание, заместник-председател на парламентарната група на СДС и член на Законодателната комисия. През 1994 – 1997 г. е депутат в 37-о Народно събрание, избрана с листата на СДС. През 1995 г. е избрана за зам.-председател на парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията. През 1997 г. е избрана за депутат в 38-о Народно събрание и председател на парламентарната група на Обединените демократични сили (ОДС). През юни 2001 г. е избрана за депутат в 39-о Народно събрание. След като ОДС губи изборите от новосъздаденото Национално движение Симеон Втори (НДСВ) и оттеглянето на Иван Костов от НИС, Екатерина Михайлова е избрана за лидер на СДС. През март 2002, на XIII Национална конференция на партията, губи поста в съревнование с Надежда Михайлова.

 
Проф. Антони Славински и проф. Екатерина Михайлова по време на конференцията „Медиите в България: 30 години по-късно“, Аула на Нов български университет, 21 ноември 2019 г.

През 2004 г. е сред депутатите, отделили се от СДС и образували парламентарна група на ОДС, а по-късно основали партия Демократи за силна България (ДСБ). От май 2004 г. е заместник-председател на ДСБ и председател на парламентарната ѝ група. През 2005 г. е избрана за народен представител в 40-о Народно събрание, заместник-председател на НС на ротационен принцип и заместник-председател на парламентарната група на ДСБ.

 
Екатерина Михайлова, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов на сбирка на Читателския клуб на Нов български университет, посветена на романа на Иън Макюън „Законът за детето“, Център за книгата на НБУ, 31 октомври 2018

Екатерина Михайлова чете лекции по Теория и практика на парламентаризма и по Нормотворчество в Нов български университет и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През май 2005 г. в рамките на проекта „Политическият език“ (в който участват преподаватели от Катедрата по български език и студенти от специалност Българска филология на СУ „Св. Климент Охридски“) е отличена за умение за целенасочено и убедено внушаване на идеи и политически пристрастия с показан стремеж към използване на толерантен език.

Член на Интернет общество - България от 11 януари 2002 г.

На 6 ноември 2007 г. с решение на академичния съвет на НБУ е удостоена със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за големия ѝ принос за развитието на теорията и практиката на парламентарната държава.[1]

БиблиографияРедактиране

  • Михайлова, Екатерина. Парламентаризъм и правова държава в България. Нов български университет, 2004. ISBN 978-954-535-317-8. с. 376.
  • Михайлова, Екатерина. Тоталитарната държава и право в България 1944 – 1989. Нов български университет, 2016. ISBN 978-954-535-915-6. с. 410.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за