Елка Константинова

Елка Константинова
	Министър на културата
Мандат	8 ноември 1991 г. – 30 декември 1992 г.
Назначена от	XXXVI народно събрание
Министър-председател
1991 – 1992	Филип Димитров
Предшественик	Димо Димов
Наследник	Марин Тодоров
Лична информация
Родена	25 май 1932 г. София, Царство България
Починала	12 януари 2023 г. (90 г.)
Полит. партия	РДП (1989 – 1993)
Професия	литературовед • политик
	Народен представител в:; VII ВНС XXXVI НС
	Портал Политика

Биография Редактиране

Елка Константинова е родена на 25 май 1932 г. в семейството на литературния критик-толстоист Георги Константинов. През 1956 г. завършва българска филология в Софийския държавен университет. През 1968 г. защитава дисертация на тема „Георги Райчев. Живот и творчество“. През 1990 г. получава професорска титла.

Преподавател в Държавния библиографски институт (1966 – 67). Администратор в отдел „Критика“ във в. „Народна култура“ и сп. „Септември“ (1968). Преподавател по българска литература в Висшия педагогически институт в Шумен (1974 – 84), по детска литература в Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (1987 – 90). Гост лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша (1979 – 82).

Работи в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, българската фантастика, българската литература между войните, символизма и диаболизма в българската литература. Публикува статии в „Литературен фронт“, „Пламък“, „Септември“, „Литературна мисъл“, „Литературен форум“, „Летописи“, „Век 21“, „Литературен вестник“.

През времето на прехода е член на СДС^[2] и също така председател на тогава реформираната Радикалдемократическа партия (1989 – 1993). Избрана е за народен представител в VII велико народно събрание и XXXVI народно събрание (1990 – 1991). Между 1991 и 1992 г. е министър на културата в правителството на Филип Димитров. Последно тя заема длъжността културен аташе в българското посолство в Полша, в периода 1993 до 1997 г.

През 1998 г. е наградена с наградата за фантастика „Гравитон“.
През 2002 г. е удостоена с „Рицарски кръст“ от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки.
Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, получен от президента Росен Плевнелиев (2012).^[3]

„Фантастика и белетристика“ (1973)
„Камен Калчев“ (1974)
„Георги Караславов“ (1977)
„Наблюдения над литературното развитие“ (1977)
„Развитие на разказа и повестта 1944 – 1956“ (1979)
„Самобитно и общочовешко“ (1980)
„Априлски дъждове“ (1980)
„Георги Райчев. Жизнен и творчески път“ (1982)
„Силуети от вчера и днес“ (1985)
„Фантастика и съвременност“ (1985)
„Българският разказ от вчера и днес“ (1987)
„Въображаемото и реалното. Фантастика в българската художествена проза“ (1987)
„Николай Лилиев“ (1988)
„Лечебната сила на литературата“ (1992)
„Какво да кажем ние на младите сърца. Литературни критически студии и статии“ (2002)^[4]