Етрополе – Байлово
„Етрополе – Байлово“ е защитена зона от Натура 2000 в България. Създадена е с цел опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна по Директивата за местообитанията. Обявена е на 16 октомври 2007 г. с обща площ 6821,91 хектара. Попада изцяло на територията на Регионална инспекция по околната среда и водите – София.[1]
| Защитена зона „Етрополе – Байлово“ | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение |  България |
|---|---|
| Най-близък град | Община Ботевград, Община Горна Малина, Община Елин Пелин, Община Етрополе, Община Ихтиман, Община Мирково |
| Площ | 6821,91 хектара |
| Създаден | 16 октомври 2007 г. |
| Уебсайт | Етрополе – Байлово |
Географско положение редактиране
Територията ѝ обхваща шест общини: Ботевград (гр. Ботевград, с. Врачеш), Горна Малина (с. Байлово, с. Белопопци, с. Горно Камарци, с. Долно Камарци, с. Макоцево, с. Осоица, с. Саранци, с. Стъргел и с. Чеканчево), Елин Пелин (с. Голема Раковица и с. Огняново), Етрополе (гр. Етрополе и с. Бойковец), Ихтиман (с. Бърдо) и Мирково (с. Буново, с. Каменица, с. Мирково и с. Смолско).[1]
Цели на опазване:
- Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
- Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
- Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.[1]
Фауна редактиране
В защитената зона се опазват алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, алпийски и бореални ерикоидни съобщества, отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, низинни сенокосни ливади, планински сенокосни ливади, силикатни сипеи от планинския до снежния пояс, хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, букови гори от типа Luzulo-Fagetum, букови гори от типа Asperulo-Fagetum, термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, мизийски гори от обикновена ела, панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, панонски гори с Quercus pubescens, балкано-панонски церово-горунови гори, мизийски букови гори, мизийски гори от сребролистна липа.[1]
Фауна редактиране
Безгръбначни редактиране
От безгръбначните се срещат ручеен рак, обикновен сечко, бръмбар рогач, буков сечко и алпийска розалина.[1]
Риби редактиране
От рибите са разпространени маришка мряна, обикновен щипок, европейска горчивка, балкански щипок и черна (балканска) мряна.[1]
Земноводни и влечуги редактиране
Представители на земноводните и влечугите са жълтокоремна бумка, обикновена блатна костенурка и голям гребенест тритон.[1]
Бозайници редактиране
Разпространени са широкоух прилеп, вълк, видра, дългокрил прилеп, дългоух нощник, остроух нощник, дългопръст нощник, трицветен нощник, голям нощник, средиземноморски подковонос, южен подковонос, голям подковонос, малък подковонос, лалугер, кафява мечка и пъстър пор.[1]