Железопътна линия Симеоновград – Нова Загора
Железопътната линия Симеоновград – Нова Загора е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в югоизточна България – област Хасково, област Стара Загора и област Сливен.
Железопътна линия 83 | |
Информация | |
---|---|
Тип | междурелсие 1435 mm |
Статус | в експлоатация |
Крайни гари | Симеоновград, Нова Загора |
Започва от | Симеоновград |
Свързани линии | Железопътна линия 1, Железопътна линия 8 |
Станции | 14 |
Номер линия | 83 |
Пусната | 22 януари 1875 г. |
Собственик | НКЖИ |
Дължина | 61,170 km |
Брой линии | единична |
Междурелсие | 1435 mm |
Електрификация | 25 кV, 50 Hz |
Работна скорост | 70 km/h |
Максимален наклон | 25 ‰ |
Минимален радиус | 300 m |
История
редактиранеСлед предаването в експлоатация на железопътната линия Цариград – Белово строителството на линията към София и Белград е спряно. Дадено е предимство на строежа на железопътната линия Търново Сеймен – Нова Загора – Ямбол. Това е успех на английското влияние върху политиката на Османската империя земи и внушенията за война с Русия. Внушенията се състоят в свързаната с това необходимост от бърза дислокация и придвижване на войски при евентуална война. Стратегическата цел е чрез тази линия да се свърже Одрин с Шумен и с железопътната линия Русе – Варна. Така започва проучването и подготовката за строеж на линията от Търново Сеймен до Ямбол. Продължението на линията от Ямбол за Шумен се отлага първоначално, а по-късно и изоставено напълно.
Строителството на линията Търново Сеймен – Ямбол започва през 1873 г. Към средата на 1874 г. са готови отделни участъци, а цялата е завършена до края на 1874 г. На 22 януари 1875 г. е въведена в редовна експлоатация. Тя се предава на Компанията на Източните железници, собственост на Барон Хирш, която вече експлоатира линиите Цариград – Белово и Русе – Варна. С последната общата дължина на линиите под управлението на компанията е 891 km, от които 533 km са на сегашната територия на България.
Железопътната линия Търново Сеймен – Нова Загора – Ямбол е построена с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 25 ‰, с релси тип „СО“ (34 kg/m), с дължина 6,54 m.
В наши дни
редактиранеСлабото товаронапрежение по нашите железопътни линии в миналото е причина някои от положените при постройката релси да се запазят в експлоатация почти цял век. Релсите тип „СО“ по линията, положени през 1873 – 1874 г., са сменени едва през 1958 – 1959 г. Максималните скорости на движение са около 40 – 50 km/h. Траверсите тогава се изработвали предимно от неимпрегнирана дървесина, с размери близки до съвременните. Гъстотата на полагане се допускала да е с разстояние между тях до 1 m. На много места линиите са строени с баластово легло от речна баластра.
Симеоновград – Нова Загора | ||
---|---|---|
Линия 1 (Свиленград) | ||
0+000 (256+273) Симеоновград | ||
Линия 1 (Пловдив) | ||
1+684 сп. „Марица“ | ||
4+384 сп. „Техникума“ | ||
9+584 Графитово | ||
11+484 Пясъчево | ||
14+884 Гълъбово | ||
21+990 сп. „km 22+000“ | ||
23+920 Любеново-предав. | ||
26+645 сп. „Любеново“ | ||
29+945 Рисиманово | ||
37+445 Раднево | ||
45+238 Любенова махала | ||
51+338 Богданово | ||
Линия 8 (Пловдив) | ||
61+170 (139+094) Нова Загора | ||
Линия 8 (Бургас) |
В края на 50-те години поради увеличеното движение и осовото натоварване във връзка с разработването на енергийния комплекс „Марица изток“ релсите са подменени с тип „Р 49“ с дължина 25 m, положени върху струнобетонни траверси.
През 90-те години намалява броят на превозените пътници и пътническото движение през 2002 г. След това е възстановено за кратък период през 2019, но повторно спряно през 2020 г. Електрифицирана между 2019 и 2021 г.
Технически съоръжения по железопътната линия
редактиранеГари
редактиранеиме на гарата | приемно-отправни коловози (ПОК) | осигурителна инсталация | ||
---|---|---|---|---|
брой ПОК | максимална полезна дължина | минимална полезна дължина | ||
Симеоновград | 4 | 682 | 440 | МКЦ |
Гълъбово | 2 | 390 | 390 | РУКЗ |
Любеново предавателна | 5 | 621 | 491 | РУКЗ |
Раднево | 3 | 860 | 715 | РУКЗ |
Нова Загора | 8 | 756 | 506 | МРЦ |
Мостове
редактиранемеждугарие | намира се на km | обща дължина, m | изграден от | препятствие |
---|---|---|---|---|
Симеоновград – Гълъбово | 0+690 | 284,00 | стоманобетон | р. Марица и авт. път |
Симеоновград – Гълъбово | 8+690 | 19,70 | стомана | дере |
Гълъбово – Любеново пред. | 22+985 | 23,40 | стомана | дере |
Любеново пред. – Раднево | 25+462 | 10,00 | стоманобетон | черен път и поток |
Любеново пред. – Раднево | 26+006 | 14,40 | стоманобетон | река |
Любеново пред. – Раднево | 30+313 | 18,00 | стоманобетон | река |
Любеново пред. – Раднево | 35+525 | 9,40 | стоманобетон | дере |
Любеново пред. – Раднево | 36+383 | 34,00 | стомана | р. Сазлийка |
Раднево – Нова Загора | 45+825 | 13,70 | стомана | дере |
Раднево – Нова Загора | 60+680 | 17,70 | стомана | река |
Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)
редактиранеот гара | до гара | скорост |
---|---|---|
Симеоновград | km 1+684 | 55 |
km 1+684 | Любеново предавателна | 60 |
Любеново предавателна | Раднево | 60 |
Раднево | Нова Загора | 60 |
Вижте също
редактиранеЛитература
редактиране- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.