Житомирска област (на украински: Житомирська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 26 827 km² (5-о място по големина в Украйна, 4,94% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 216 699 души[1] (15-о място по население в Украйна, 2,92% от нейното население). Административен център град Житомир. Разстояние от Киев до Житомир 165 km.

Житомирска област
Житомирська область
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
Адм. центърЖитомир
Площ29 827 km²
Население1 216 699 души (2019)
40,8 души/km²
Райони23 + 5
ГубернаторВиталий Иванович Бунечко
Официален сайтzt.gov.ua
Житомирска област в Общомедия

Историческа справка редактиране

Основаването на град Житомир се отнася към 884 г., а първото му споменаване в летописите е от 1240 г. През 1795 г. за градове на днешната територия на Житомирска област са признати селищата: Новоград Волински (първи летописни сведения от 1257 г.), Овруч (известен от 977 г.) и Радомишъл (първи сведения за селището от 1150 г.). През 1845 г. за град е признато селището Бердичев. По съветско време, през 1938 г. за градове са признати селищата Коростишев и Малин, а останалите три града в областта са признати за такива след като Украйна става независима държава – Барановка (2001 г.), Олевск (2003 г.) и Чуднив (2012 г.). Житомирска област е образувана на 22 септември 1937 г. от западните райони на Киевска област.

Географска характеристика редактиране

Житомирска област се намира в северната част на Украйна. На север граничи с Беларус (290 km), на изток – с Киевска област, на юг – с Виницка област, на югозапад – с Хмелницка област и на запад – с Ровненска област. В тези си граници заема площ от 29 827 km² (5-о място по големина в Украйна, 4,94% от нейната площ). Дължина от север на юг 230 km, ширина от запад на изток 170 km.[2]

По характера на релефа си областта се дели на две части. Югозападна – заета от централните райони на Подолското възвишение с височина до 300 m, а в северната част се простира обширната, слабо разчленена и силно заблатена Полеска низина, сред която се издига остътъчното и изолирано Овручко възвишение, където се намира и най-високата точка на Житомирска област 316 m (51°22′41″ с. ш. 28°15′44″ и. д. / 51.378056° с. ш. 28.262222° и. д., североизточно от село Городец в Овручки район).[2]

Климатът е умерено континентален с топло и влажно лято и мека и облачна зима. Средна януарска температура -5,6 °C, средна юлска – 18,7 °C. Годишната сума на валежите варира от 515 на юг до 604 mm в Полесието. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е средно около 240 денонощия.[2]

Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Днепър, като през нея протичат 221 реки с обща дължина 5366 km. През западната и северната ѝ част преминават реките Случ, Уборт и Уж (от басейна на Припят, десен приток на Днепър), а в източната и югоизточната част текат реки, десни притоци на ДнепърТетерев с левия си проток Ирша, горното течение на Ирпен и левите притоци на Рос. Около 25% от северната част на областта се заемат от блатата на Полеската низина.[2]

В южната лесостепна част на Житомирска област преобладават черноземните почви, в Полесието предимно ливадно-подзолисти, блатни и сиви горски почви. Смесените гори (бор, дъб, габър, ела, осика и др.) и храсти заемат около 30% от нейната площ. Животинският свят е представен от лос, кошута, дива свиня, вълк, лисица, бялка, заек и др., а от птиците се срещат славей, сова, кълвач, глухар, ястреб, диви патки, сиви гъски и др.[2]

Население редактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Житомирска област област е наброявало 1 216 699 души (2,92% от населението на Украйна). Гъстота 40,79 души/km². Градско население 58,99%. Етнически състав: украинци 90,3%, руснаци 5,0%, поляци 3,5%, беларуси 0,4%, евреи 0,2%, немци, чехи, арменци и Цигани по 0,1% и др.[1]

Административно-териториално деление редактиране

В административно-териториално отношение Житомирска област се дели на 5 областни градски окръга, 23 административни района, 12 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение и 7 града с районно подчинение, 42 селища от градски тип и 2 градски района (в град Житомир).[1]

 
Карта на административно-териториалното деление на Житомирска област
Административно-териториално деление на Житомирска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Житомир
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Бердичев 35 76 711 гр. Бердичев 76 711 43
2. Житомир 61 265 559 гр. Житомир 265 559 -
3. Коростен 42 63 118 гр. Коростен 63 118 29
4. Малин 79 26 056 гр. Малин 26 056 102
5. Новоград Волински 27 56 230 гр. Новоград Волински 56 230 87
Административен район
1. Андрушевски 960 33 283 гр. Андрушевка 18 595 47 Червоное
2. Барановски 1000 39 896 гр. Барановка 11 654 101 Довбиш, Каменни Брод, Марияновка, Першотравенск, Полянка
3. Бердичевски 866 28 130 гр. Бердичев 43 Гришковци
4. Брусиловски 600 15 093 сгт Брусилов 4833 69
5. Емилчански 2112 33 048 сгт Емилчино 6544 154 Яблонец
6. Житомирски 1441 72 068 гр. Житомир - Гуйва, Новогуйвинское, Озерное
7. Коростенски 1739 26 454 гр. Коростен 87
8. Коростишевски 974 40 446 гр. Коростишев 25 084 29
9. Лугински 994 16 482 сгт Лугини 4000 121 Миролюбов
10. Любарски 757 26 730 сгт Любар 2110 88
11. Малински 1406 18 716 гр. Малин 102 Гранитное, Чоповичи
12. Народички 1284 9460 сгт Народичи 2835 140
13. Новоград-Волински 2100 45 354 гр. Новоград Волински 87 Городница
14. Овручки 3222 56 113 гр. Овруч 15 663 138 Першотравневое
15. Олевски 2248 41 581 гр. Олевск 10 389 172 Бучмани, Диброва, Дружба, Новоозерянка, Новие Белокоровичи
16. Попелнянски 1037 31 073 сгт Попелня 5565 72 Корнин
17. Пулински 853 22 912 сгт Пулини 5361 47
18. Радомишълски 1297 37 477 гр. Радомишъл 14 348 70 Белая Криница
19. Романовски 928 28 277 сгт Романов 7457 72 Биковка, Миропол
20.Ружински 1002 27 007 сгт Ружин 54 504 109
21. Хорошевски 870 34 890 сгт Хорошев 7609 54 Иршанск, Новая Боровая
22. Черняховски 850 28 442 сгт Черняхов 9435 26 Вакуленчук, Головино
23. Чуднивски 1037 34 803 гр. Чуднив 5495 55 Великие Коровинци, Иванопол

Източници редактиране