Отваря главното меню

Виницка област (на украински: Вінницька область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 26 492 km² (12-то място по големина в Украйна, 4,39% от нейната площ). Население на 1 февруари 2015 г. 1 602 511 души[1] (3,75% от нейното население). Административен център на град Виница. Разстояние от Киев до Виница 222 km.

Виницка област
Вінницька область
Знаме
      
Герб
Vinnytsia in Ukraine.svg
Страна Флаг на Украйна Украйна
Адм. център Виница
Площ 26 492 km²
Население (2015) 1 602 511 души
60,5 души/km²
Райони 27
Губернатор Владислав Владимирович Скалски
Виницка област в Общомедия

Историческа справкаРедактиране

Първите градове на днешната територия на Виницка област са признати през 1795 г. – Виница (селището е основано през 14-ти век), Могильов-Подолски (основан в края на 16-ти век), Гайсин (основан 1600 г.) и Тулчин, а през 1903 г. за град е признато селището Жмеринка. По съветско време, от 1938 г. (град Бар) до 1986 г. (градовете Илинци и Шаргород) за градове са признати 12 селища, а най-нов град (от 2001 г.) е Липовец. Виницка област е образувана на 27 февруари 1932 г. и е една от първите области на територията на бившата Украинска ССР.

Географска характеристикаРедактиране

Виницка област се намира в югозападната част на Украйна. На югозапад граничи с Молдова, на запад – с Чернивецка и Хмелницка област, на север – с Житомирска област, на изток – с Киевска, Черкаска и Кировоградска област и на юг – с Одеска област. В тези си граници заема площ от 26 492 km² (12-то място по големина в Украйна, 4,39% от нейната площ).[2]

По голямата част от територията на областта е разположена в пределите на Подолското възвишение с височина до 362 m (48°56′05″ с. ш. 27°43′26″ и. д. / 48.934722° с. ш. 27.723889° и. д., южно от село Мартиновка, Барски район) на юг и Приднепровското възвишение с височина до 323 m на север. Като цяло релефът на областта представлява вълниста равнина, която на северозапад се повишава, а на юг и югоизток – понижава. Нейна югозападна част е особено силно разчленена от тесните долини на меридионалните леви притоци на река Днестър.[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -5,7°C (във Виница), средна юлска – 18,8°C. Годишната сума на валежите варира от 500 до 550 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 200 денонощия.[2]

Територията на Виницка област попада във водосборните басейни на 3 реки. В централната част от северозапад на югоизток тече река Южен Буг с притоците си Снивода, Десна, Соб, Удич (леви); Згар, Ров, Селница, Дохна (десни). По югозападната граница на областта преминава участък от средното течение на река Днестър, а отляво в нея се вливат меридионалните реки Лядова, Немия, Мурафа и др. Крайните северни и североизточни райони принадлежат към водосборния басейн на река Днепър – реките Рос и Тетерев. По река Днестър се извършва регулярно корабоплаване за плитко газещи съдове, а на по малките реки са изградени малки ВЕЦ-ове.[2]

В североизточната част на областта са разпространени предимно черноземни, а в централните части – сиви и светлосиви почви. На югоизток и в принестровския регион се редуват мощни черноземи с оподзолени почви. Цялата област попада в лесостепната зона. Горите и храстите от дъб, габър, ясен, липа и клен заемат 12,6% от територията на областта, а обезлесените пространства представляват основно обработваеми земи. Животинският свят е представено от сърна, вълк, лисица, горска белка, заек, полски гризачи и др., а по бреговете на реките и водоемите обитават норка, видра, диви патки, гъски и др.[2]

НаселениеРедактиране

На 1 февруари 2015 г. населението на Виницка област е наброявало 1 602 511 души (3,75% от населението на Украйна). Гъстота 60,49 души/km². Градско население 50,02%. Етнически състав се състои от 92 националности, в т.ч.: украинци 93,5%, руснаци 3,9%, евреи 1,4%, поляци 0,4%, белоруси 0,26%, молдовании 0,2% и др.[1]

Административно-териториално делениеРедактиране

В административно-териториално отношение Виницка област се дели на 3 областни градски окръга, 27 административни района, 18 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Виница, Жмеринка, Казатин, Ладижин, Могильов-Подолски и Хмелник) и 12 града с районно подчинение, 28 селища от градски тип и 3 градски района (в град Виница).[1]

 
Карта на административно-териториалното деление на Виницка област
Административно-териториално деление на Виницка област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Виница
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Виница 113 372 432 гр. Виница 372 432
2.Жмеринка 18 34 308 гр. Жмеринка 34 308 50
3.Могильов-Подолски 22 30 982 гр. Могильов-Подолски 30 982 154
Административен район
1.Барски 1 100 51 772 гр. Бар 15 913 70 Копайгород
2.Бершадски 1 286 58 939 гр. Бершад 12 681 160
3.Виницки 910 78 461 гр. Виница 372 432 - Вороновица, Десна, Стрижавка
4.Гайсински 1 100 56 592 гр. Гайсин 25 735 94
5.Жмерински 1 130 33 223 гр. Жмеринка 34 308 50 Браилов
6.Илинецки 910 37 127 гр. Илинци 11 270 74 Дашев
7.Казатински 1 120 39 375 гр. Казатин 23 241 77 Бродецкое, Глуховци
8.Калиновски 1 090 57 737 гр. Калиновка 18 906 25
9.Крижополски 880 33 251 сгт Крижопол 8 878 131
10.Липовецки 970 37 599 гр. Липовец 8 463 56 Турбов
11.Литински 960 35 228 сгт Литин 6 658 33
12.Могильон-Подолски 930 32 845 гр. Могильов-Подолски 154 Вендичани
13.Мурованокуриловецки 890 25 201 сгт Мурование Куриловци 5 859 202
14.Немировски 1 290 48 793 гр. Немиров 11 662 45 Брацлав, Ситковци
15.Оратовски 870 21 103 сгт Оратов 2 786 105
16.Песчански 600 20 831 сгт Песчанка 5 311 158 Рудница
17.Погребищенски 1 200 29 748 гр. Погребище 9 620 70
18.Тепликски 810 28 055 сгт Теплик 6 250 130
19.Тивровски 880 42 064 сгт Тивров 3 953 43 гр. Гниван, Сутиски
20.Томашполски 780 33 140 сгт Томашпол 5 463 123 Вапнярка
21.Тростянецки 860 35 432 сгт Тростянец 7 584 120
22.Тулчински 1 120 55 246 гр. Тулчин 15 011 82 Кирсановка, Шпиков
23.Хмелницки 1 250 36 157 гр. Хмелник 27 941 67
24.Черневецки 590 21 226 сгт Черневци 2 725 148
25.Чечелницки 760 21 134 сгт Чечелник 5 002 161
26.Шаргородски 1 140 56 896 гр. Шаргород 7 029 125
27.Ямполски 790 39 795 гр. Ямпол 11 101 164

ИзточнициРедактиране