Винишка област
Винишка област (на украински: Вінницька область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 26 492 km² (12-о място по големина в Украйна, 4,39% от нейната площ). Население на 1 февруари 2015 г. 1 602 511 души[1] (3,75% от нейното население). Административен център на град Виница. Разстояние от Киев до Виница 222 km.
Винишка област Вінницька область | |
Страна | Украйна |
---|---|
Адм. център | Виница |
Площ | 26 492 km² |
Население | 1 602 511 души (2015) 60,5 души/km² |
Райони | 27 |
Губернатор | Владислав Владимирович Скалски |
Официален сайт | www.vin.gov.ua |
Винишка област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПървите градове на днешната територия на Винишка област са признати през 1795 г. – Виница (селището е основано през 14 век), Могильов-Подолски (основан в края на 16 век), Гайсин (основан 1600 г.) и Тулчин, а през 1903 г. за град е признато селището Жмеринка. По съветско време, от 1938 г. (град Бар) до 1986 г. (градовете Илинци и Шаргород) за градове са признати 12 селища, а най-нов град (от 2001 г.) е Липовец. Винишка област е образувана на 27 февруари 1932 г. и е една от първите области на територията на бившата Украинска ССР.
Географска характеристика
редактиранеВинишка област се намира в югозападната част на Украйна. На югозапад граничи с Молдова, на запад – с Чернивецка и Хмелницка област, на север – с Житомирска област, на изток – с Киевска, Черкаска и Кировоградска област и на юг – с Одеска област. В тези си граници заема площ от 26 492 km² (12-о място по големина в Украйна, 4,39% от нейната площ).[2]
По-голямата част от територията на областта е разположена в пределите на Подолското възвишение с височина до 362 m ( , южно от село Мартиновка, Барски район) на юг и Приднепровското възвишение с височина до 323 m на север. Като цяло релефът на областта представлява вълниста равнина, която на северозапад се повишава, а на юг и югоизток – понижава. Нейна югозападна част е особено силно разчленена от тесните долини на меридионалните леви притоци на река Днестър.[2]
Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -5,7 °C (във Виница), средна юлска – 18,8 °C. Годишната сума на валежите варира от 500 до 550 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 200 денонощия.[2]
Територията на Винишка област попада във водосборните басейни на 3 реки. В централната част от северозапад на югоизток тече река Южен Буг с притоците си Снивода, Десна, Соб, Удич (леви); Згар, Ров, Селница, Дохна (десни). По югозападната граница на областта преминава участък от средното течение на река Днестър, а отляво в нея се вливат меридионалните реки Лядова, Немия, Мурафа и др. Крайните северни и североизточни райони принадлежат към водосборния басейн на река Днепър – реките Рос и Тетерев. По река Днестър се извършва регулярно корабоплаване за плиткогазещи съдове, а на по-малките реки са изградени малки ВЕЦ-ове.[2]
В североизточната част на областта са разпространени предимно черноземни, а в централните части – сиви и светлосиви почви. На югоизток и в принестровския регион се редуват мощни черноземи с оподзолени почви. Цялата област попада в лесостепната зона. Горите и храстите от дъб, габър, ясен, липа и клен заемат 12,6% от територията на областта, а обезлесените пространства представляват основно обработваеми земи. Животинският свят е представено от сърна, вълк, лисица, горска белка, заек, полски гризачи и др., а по бреговете на реките и водоемите обитават норка, видра, диви патки, гъски и др.[2]
Население
редактиранеНа 1 февруари 2015 г. населението на Винишка област е наброявало 1 602 511 души (3,75% от населението на Украйна). Гъстота 60,49 души/km². Градско население 50,02%. Етнически състав се състои от 92 националности, в т.ч.: украинци 93,5%, руснаци 3,9%, евреи 1,4%, поляци 0,4%, беларуси 0,26%, молдовании 0,2% и др.[1]
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Винишка област се дели на 3 областни градски окръга, 27 административни района, 18 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Виница, Жмеринка, Казатин, Ладижин, Могильов-Подолски и Хмелник) и 12 града с районно подчинение, 28 селища от градски тип и 3 градски района (в град Виница).[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Виница (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Виница | 113 | 372 432 | гр. Виница | 372 432 | ||
2. Жмеринка | 18 | 34 308 | гр. Жмеринка | 34 308 | 50 | |
3. Могильов-Подолски | 22 | 30 982 | гр. Могильов-Подолски | 30 982 | 154 | |
Административен район | ||||||
1. Барски | 1100 | 51 772 | гр. Бар | 15 913 | 70 | Копайгород |
2. Бершадски | 1286 | 58 939 | гр. Бершад | 12 681 | 160 | |
3. Виницки | 910 | 78 461 | гр. Виница | 372 432 | - | Вороновица, Десна, Стрижавка |
4. Гайсински | 1100 | 56 592 | гр. Гайсин | 25 735 | 94 | |
5. Жмерински | 1130 | 33 223 | гр. Жмеринка | 34 308 | 50 | Браилив |
6. Илинецки | 910 | 37 127 | гр. Илинци | 11 270 | 74 | Дашев |
7. Казатински | 1120 | 39 375 | гр. Казатин | 23 241 | 77 | Бродецкое, Глуховци |
8. Калиновски | 1090 | 57 737 | гр. Калиновка | 18 906 | 25 | |
9. Крижополски | 880 | 33 251 | сгт Крижопол | 8878 | 131 | |
10. Липовецки | 970 | 37 599 | гр. Липовец | 8463 | 56 | Турбов |
11. Литински | 960 | 35 228 | сгт Литин | 6658 | 33 | |
12. Могильон-Подолски | 930 | 32 845 | гр. Могильов-Подолски | 154 | Вендичани | |
13. Мурованокуриловецки | 890 | 25 201 | сгт Мурование Куриловци | 5859 | 202 | |
14. Немировски | 1290 | 48 793 | гр. Немиров | 11 662 | 45 | Брацлав, Ситковци |
15. Оратовски | 870 | 21 103 | сгт Оратов | 2786 | 105 | |
16. Песчански | 600 | 20 831 | сгт Песчанка | 5311 | 158 | Рудница |
17. Погребищенски | 1200 | 29 748 | гр. Погребище | 9620 | 70 | |
18. Тепликски | 810 | 28 055 | сгт Теплик | 6250 | 130 | |
19. Тивровски | 880 | 42 064 | сгт Тивров | 3953 | 43 | гр. Гниван, Сутиски |
20. Томашполски | 780 | 33 140 | сгт Томашпол | 5463 | 123 | Вапнярка |
21. Тростянецки | 860 | 35 432 | сгт Тростянец | 7584 | 120 | |
22. Тулчински | 1120 | 55 246 | гр. Тулчин | 15 011 | 82 | Кирсановка, Шпиков |
23. Хмелницки | 1250 | 36 157 | гр. Хмелник | 27 941 | 67 | |
24. Черневецки | 590 | 21 226 | сгт Черневци | 2725 | 148 | |
25. Чечелницки | 760 | 21 134 | сгт Чечелник | 5002 | 161 | |
26. Шаргородски | 1140 | 56 896 | гр. Шаргород | 7029 | 125 | |
27. Ямполски | 790 | 39 795 | гр. Ямпол | 11 101 | 164 |