Гурково

град в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Гурково.

Гу̀рково е град в Южна България. Той се намира в Старозагорска област и е в близост до град Николаево. Градът е административен център на община Гурково. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 3022 души по настоящ адрес и 3117 души по постоянен адрес.[2]

Гурково
Знаме
      
Герб
Общи данни
Население3002 души[1] (15 декември 2023 г.)
51,5 души/km²
Землище58,323 km²
Надм. височина1093 m
Пощ. код6199
Тел. код04331
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ18157
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Гурково
Кънчо Папазов
(независим политик; 2023)
Адрес на общината
ул. Ал. Батенберг 3
тел.: 2260, 2884
gurkovo_obsприabv.bg
www.gurkovo.bg
Гурково в Общомедия

През 19 век има двойно име Хайнито,[3] (също Хаиното или Хаинето[4]), откъдето произлиза името на прохода Хаинбоаз, и Колупчии. През 1906 г. е преименувано от Колупчии на Гурково, а между 1940 и 1947 г. е Генерал Гурково.

География редактиране

Общината се намира в Централна България, заключена между Стара планина и Средна гора, в източния край на Розовата долина. През територията на общината преминават 2 реки – Радова и Лазова. На нейна територия също се намира яз. „Жребчево“, подходящ за риболов, къмпинг, почивка и разтуха.

История редактиране

На 4 септември 1974 г. село Гурково е обявено за град.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
19341355
19461464
19562360
19653022
19753063
19853277
19923246
20013029
20112772
20212519

Етническият състав включва 2007 българи и 626 цигани.[5]

Религии редактиране

Гражданите на Гурково са православни християни по традиция. Към 2000 г. църквата в градчето е реставрирана, но се пази по-скоро като сграда, която удостоверява местната религия, отколкото като действащ храм.

Икономика редактиране

Най-голямото предприятие в града е „Булметал“, което се занимава с изработката на метални кутии, флакони и т.н. Важно място в икономиката на града заемат и дърводобивът и дървообработката, като част от суровия дървен материал се изнася за чужбина. Има държавно горско стопанство.

Обществени институции редактиране

  • Читалище „Войвода Генчо Къргов“
  • СУ „Христо Смирненски“
  • Общинска администрация Гурково
  • Детска Градина „Латина"

Забележителности редактиране

Музеи редактиране

Паметници редактиране

  • Паметник на Генерал Гурко
  • Паметник на жителите на тогавашното село Колупчии, дали живота си по време на балканските войни
  • Паметник на Войвода Генчо Къргов
  • Паметна плоча по повод Освобождението
  • Паметна плоча за мястото на сбирки на Генерал Гурко

Статуи редактиране

  • Каменна статуя на Дева Мария

Редовни събития редактиране

На 4 септември 1974 г. село Гурково е обявено за град. Денят е празник на града.

Фестивалът Балканът пее и разказва се провежда на ротационен принцип в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.

Ежегодно се провежда „магарешко рали“ – състезание с магарешки каручки. Преди 10 ноември 1989 г. ралито се провежда на 9 и 10 септември, когато се организира и традиционен събор, празник на градчето. След промените ралито е изместено около 1 седмица назад (обикновено на 3 септември).

Празник на розата и избор на „Мис Роза“.

Личности редактиране

  • Генчо Къргов, войвода на хайдушка чета (*1803 – †1883) a)
  • Стефан Николов Заралията (†1876) – поборник от четата на Таньо войвода.
  • Веселин Куртев – художник
  • Илия Тодоров – художник
  • Иван Цонев – кинооператор и режисьор
  • Стоян Богданов – историк, бивш преподавател във ВТУ.
  • Петър Мирихин – потомък на избягал от Русия белогвардеец; фамилията Мирихини е спомената в романа „Тихият Дон“.
  • Маргарита Михнева – журналистка, гурковска снаха (бивш съпруг Петър Михнев)
  • Жана Жекова – моден дизайнер
  • Иван Раднев – шампион по борба
  • Петър Михнев – спортен деец
  • Стоян Петров – певец, участник в Music Idol
  • Златомир Иванов (Златко Баретата)
  • Митю Митев (Мутата) - професионален боксьор

Литература: редактиране

  • „Войводата Генчо Къргов“, исторически разказ, публикуван в „Спомени“ на Михаил Греков, изд. на ОФ, София, 1971, също и в „Как ние освобождавахме България“, Михаил Греков, том 2, стр. 131 – 200, изд. на ОФ, София, 1990.
  • Тодоров, Васил Драганов. „История на Гурково“. Ботевград, 2001 г. ИК „Ариадна 93“, ISBN 954-90986-1-3

Други редактиране

Спорт редактиране

Градът има футболен клуб ФК „Единство“, чийто отбор се състезава в регионалната група. Клубът и градът разполагат с добре затревен футболен стадион и поддържано изкуствено игрище за футбол. Отборът играе своите футболни срещи на стадион „Градски“, който е с капацитет от 5000 седящи места.

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Културно-просветно дружество Родно Лудогорие – Списък на четниците на Таньо Войвода Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
  4. Словото – Захари Стоянов, Записки по българските въстания, Глава IV. Въстанието в 1875 година
  5. Ethnic composition of Bulgaria 2011

Външни препратки редактиране