Отваря главното меню

Община Нова Загора се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.

Нова Загора
Map of Nova Zagora municipality (Sliven Province).png
Общи данни
Област Област Сливен
Площ 876.86 km²
Население 40 980 души
Адм. център Нова Загора
Брой селища 33
Сайт www.nova-zagora.org
Управление
Кмет Николай Грозев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 29 съветници
   ГЕРБ (15)
   БСП (5)
   РБ (2)
   НИКОЛА ПЕТКОВ (2)
   Движение Напред България (2)
   НФСБ (1)
   АТАКА (1)
   ДПС (1)
Bulgaria NovaZagora Municipality geographic map bg.svg

Съдържание

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е заема южната и югозападна част на област Сливен. С площта си от 876,858 km2 е на 2-ро място сред 4-те общините на областта, което съставлява 24,74% от територията на областта и 18-то място в България. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителностиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е равнинен в по-голямата си част, хълмист на югоизток и ниско планински на север. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Горнотракийската низина и Средна гора.

Централните и южните райони на общината са заети от крайните североизточни части на Горнотракийската низина, по известна в тази си част като Новозагорско поле. В него, южно от село Любенова махала, в коритото на река Блатница, на границата с община Раднево се намира най-ниската ѝ точка 109 m н.в. В югоизточната част на Новозагорското поле на около 200 – 250 m над околния терен се издигат ниските Светиилийски възвишения с връх Остра вила (Острия чатал, 415,9 m), които изцяло попадат в нейните предели.

В северните райони на община Нова Загора се простират части от Сърнена Средна гора. В нея северозападно от село Крива круша, на границата с Област Стара Загора се намира най-високата точка на общината – 694,1 m. Северно от Межденишкия пролом на река Тунджа в пределите на общината попадат южните склонове на средногорския рид Межденик с връх Тилилееца (604,2 m), намиращ се на границата с община Твърдица, северозападно от село Баня.

ВодиРедактиране

В северната част на община Нова Загора, на протежение от около 13 – 14 km преминава част от средното течение на река Тунджа, която в този си участък протича през втория по дължина пролом в България – Межденишкия. На нея, на около 4 km на запад-югозапад от село Баня е изградена преградната стена на големия язовир Жребчево, като в пределите на общината попада неговата долна третина.

Основна водна артерия на община Нова Загора е река Блатница (54 km, ляв приток на Сазлийка, от басейна на Марица), която тече в плитка долина през Новозагорското поле. С изключение на най-горното и на най-долното ѝ течение реката изцяло протича през територията на общината. Тя навлиза в нея югоизточно от село Коньово и се насочва на запад-югозапад. Южно от град Нова Загора завива на юг-югозапад и запазва тази си посока до напускането на територията ѝ.

В община Нова Загора, освен големия язовир Жребчево има изградени няколко десетки микроязовира, водите на които са включени в напоителни системи, обезпечаващи с вода обширните земеделски земи в региона. По-големи от тях са: „Рибарника“, „Чилията 1“ и „Чилията 2“ (на югоизток и юг от село Загорци), „Любенец“ (северно от село Любенец), „Юрта“ (южно от село Богданово), „Добри дере“ (югоизточно от село Сокол), „Маджаров“, „Кайлъка“ и „Стария“ (около село Пет могили), „Прохорово“ (южно от село Прохорово), „До село“ (северно от село Бял кладенец), „Дядо Петковата чешма“ (южно от село Радецки) и др.

Климат, почвиРедактиране

Територията на община Нова Загора попада в район с умерен континентален климат. Средногодишната температура на въздуха е около 12 °C. През зимата средномесечните температури са положителни – 1,2 °C, като имата е мека и суха, а лятото сравнително горещо – 23.2 °C. Есента е по-продължителна от пролетта. Валежите са ограничени.

Характеристиката на поземления ресурс на общината е един от факторите, оказващ влияние върху развитието на селското стопанство. Почвеното разнообразие в общината е голямо. Най-характерни са карбонатните черноземни смолници и типичните черноземни смолници, простиращи се основно северно от Светиилийските възвишения.

Баланс на териториятаРедактиране

От цялата територия на община Нова Загора земеделски територии са 690 604 дка, горски територии 109 281 дка, населени места и други урбанизирани територии 19 027 дка, водни течения и водни площи 28 867 дка, територии за добив на полезни изкопаеми 23 882 дка, територии за транспорт и инфраструктура 5 197 дка.

НаселениеРедактиране

Етнически състав (2011)Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 39 010 100,00
Българи 27 564 70,66
Турци 5495 14,09
Цигани 1435 3,68
Други 152 0,39
Не се самоопределят 365 0,94
Не отговорили 3999 10,25

Движение на населението (1934 – 2011)Редактиране

Община Нова Загора
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 47720 50891 52706 55793 53007 51684 49566 45754 39010
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Демография на населението (2004 – 2011)Редактиране

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2011 12,1‰ 16,6‰ -4,5‰
2010 11,3‰ 17,7‰ -6,4‰
2009 13,1‰ 15,2‰ -2,1‰
2008 11,5‰ 15,5‰ -4,0‰
2007 11,8‰ 15,8‰ -4,0‰
2006 11,2‰ 15,4‰ -4,2‰
2005 10,2‰ 15,7‰ -5,5‰
2004 12,0‰ 15,0‰ -3,0‰

Населени местаРедактиране

Общината има 33 населени места с общо население от 39 010 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Нова Загора, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Асеновец 625 20,624 Авлиене Научене 149 16,946 Юренлии, Научен
Баня 1479 43,517 Нова Загора 22507 24,449
Богданово 392 21,474 Богдан махле Новоселец 436 34,617 Кьосе махле
Брястово 255 10,127 Боз агач, Брестово Омарчево 371 35,504
Бял кладенец 207 35,762 Ак бунар Пет могили 603 44,633 Беш тепе
Дядово 460 16,836 Деде кьой Питово 374 30,775 Гердеме
Езеро 424 16,230 Юрлемиш, Крумово Полско Пъдарево 382 26,782 Куруджии, Пъдарево
Еленово 455 42,749 Караджа Муратлии Прохорово 161 21,932 Кара кюрт
Загорци 392 31,237 Торлак махле Радево 218 19,560 Чифлик
Каменово 386 15,006 Ени пазлии, Попово Радецки 399 24,383 Химитлии, Благодетелно
Караново 875 25,486 Киспитлии Сокол 183 16,350 Ердуванлии
Коньово 925 31,698 Атлоолу Стоил войвода 661 34,534 Индже кьой
Кортен 1695 52,006 Събрано 407 22,852 Майнаслии
Крива круша 35 10,965 Съдиево 829 23,827 Кад кьой, Източно Съдиево
Любенец 465 25,377 Гюнелии, Старо Гюнелии Съдийско поле 384 28,944 Кадъ алан
Любенова махала 975 29,251 Гюнели махле Ценино 231 5,475 Каймаклии, Ценево
Млекарево 670 36,950 Юртчии ОБЩО 39010 876,858 няма населени места без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • Приказ № 189/обн. 23.07.1882 г. – признава н.м. Теке махле за отделно населено място – с. Теке махле (Теке махла);
  • през 1892 г. – заличена е м. Дере кьой и е присъединена като квартал на с. Пет могили без административен акт;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Авлиене на с. Асеновец;
– преименува с. Химитлии на с. Благодетелно;
– преименува с. Богдан махле на с. Богданово;
– преименува с. Боз агач на с. Брестово;
– преименува с. Ак бунар на с. Бял кладенец;
– преименува с. Деде кьой на с. Дядово;
– преименува с. Атлари на с. Жребчево;
– преименува с. Торлак махле (Тарлак махла) на с. Загорци;
– преименува с. Кад кьой на с. Източно Съдиево;
– преименува с. Теке махле (Теке махла) на с. Калугерово;
– преименува с. Киспитлии на с. Караново;
– преименува с. Атлоолу на с. Коньово;
– преименува с. Юрлемиш на с. Крумово;
– преименува с. Гюнелии (Старо Гюнелии) на с. Любенец;
– преименува с. Гюнели махле на с. Любенова махала;
– преименува с. Юртчии на с. Млекарево;
– преименува с. Юренлии (Юрени) на с. Научен;
– преименува с. Кьосе махле на с. Новоселец;
– преименува с. Беш тепе на с. Пет могили;
– преименува с. Гердеме на с. Питово;
– преименува с. Ени пазлии на с. Попово;
– преименува с. Куруджии на с. Пъдарево;
– преименува с. Чифлик на с. Радево;
– преименува с. Ердуванлии на с. Сокол;
– преименува с. Индже кьой (Ендже кьой) на с. Стоил войвода;
– преименува с. Майнаслии на с. Събрано;
– преименува с. Кадъ алан на с. Съдийско поле;
– преименува с. Каймаклии (Коймаклии) на с. Ценево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Караджа Муратлии на с. Еленово;
– преименува с. Научен на с. Научене;
– преименува с. Кара кюрт на с. Прохорово;
– преименува с. Благодетелно на с. Радецки;
– преименува с. Източно Съдиево на с. Съдиево;
  • Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Калугерово на с. Графитово;
– преименува с. Крумово на с. Езеро;
– преименува с. Попово на с. Каменово;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Брестово на с. Брястово без административен акт;
– уточнено е името на с. Ценево на с. ценино без административен акт;
  • Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Пъдарево на с. Полско Пъдарево;
  • Указ 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Жребчево поради изселване;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Млекарево и присъединява включените в състава ѝ населени места (с изключение на селата Маца и Полски Градец) към община Нова Загора;
  • Реш.МС № 105/обн. 07.03.2014 г. – заличава с. Графитово и го присъединява като квартал на с. Омарчево.

ТранспортРедактиране

През територията на община нова Загора преминават два участъка с дължина 46,9 km от Железопътната мрежа на България:

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 163,7 km:

Топографска картаРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране