Журиен дьо ла Гравиер (бронепалубен крайцер)
„Жюриен де ла Гравиер“ (на френски: Jurien De La Graviere) e бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на Националните военноморски сили на Франция, построен в началото на 20 век. Проектиран е като океански „супербързоходен“ изтребител на търговски кораби и продължава линията на развитие на крайцерите „Шаторено“ (на френски: Châteaurenault) и „Гишен“ (на френски: Guichen). Външно много прилича на „Гишен“. Това е последният френски бронепалубен крайцер от 1-ви ранг.
| „Журиен дьо ла Гравиер“ Jurien De La Graviere | |
 Бронепалубният крайцер „Жюриен де ла Гравиер“ | |
| Флаг |  Франция |
|---|---|
| Клас и тип | Бронепалубен крайцер |
| Следващ тип | Няма |
| Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Д’Естре“ |
| Производител | Arsenal de Lorient в Лориан, Франция |
| Служба | |
| Заложен | ноември 1897 г. |
| Спуснат на вода | 26 юли 1899 г. |
| Влиза в строй | 1903 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизиран през 1922 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 5685 t (нормална) |
| Дължина | 137,0 m |
| Ширина | 15,0 m |
| Газене | 6,3 m (при пълна водоизместимост) |
| Броня | на палубата: 35 – 65 mm; щитове оръдия: 70 mm; барбети: 70 mm; на бойната рубка: 100 mm |
| Задвижване | 3 вертикални парни машини с тройно разширение; 24 водотръбни котли Guyot du Temple |
| Мощност | 17 400 к.с. (12,8 МВт) |
| Движител | 3 гребни винта |
| Скорост | 22,9 възела (42,4 km/h) |
| Далечина на плаване | 6150 мили на ход 10 възела; Запас гориво: 886 t въглища |
| Екипаж | 463 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 8×1 164-mm; 10×1 47-mm; 6×1 37-mm |
| Торпедно въоръжение | 2×1 450-mm ТА[1] |
| „Журиен дьо ла Гравиер“ в Общомедия | |
История на проекта
редактиране
Създаването на проекта е в резултат на желание да се създаде крайцер, който да е най-добре приспособен за операции на океанските комуникации на противника. Традиционните крайцери от 1890-те години като правило не са с необходимия радиус на действие и не могат дълго време да поддържат максималната си скорост, за разлика от трансатлантическите лайнери и пакетботи. Изискването е да се създаде кораб, който е много бързоходен, с голям запас гориво и надеждна силова установка. При това той следва да не е и много голям, по финансови причини, което предполага намаляване на защитата и въоръжението.[2].
Френският флот, който вече има два неуспешни „изтребители на търговията“, въпреки всичко се опитва да създаде съвършения рейдер. Този последен опит е крайцерът „Жюрен де ла Гравер“.
Конструкция
редактиранеКорпус
редактиранеКонструктивно „Жюриен де ла Гравиер“ е намалено копие на крайцера „Гишен“. Той също както и прототипа има удължен спардек, от форщевена до кърмовия срез, а комините са разположени на две групи по два, към краищата на кораба. Както и на прототипа форщевена крайцера няма таран, но не е вертикален, а има наклон навътре. Корпусът на крайцера е още по извит навътре, спрямо предшествениците, което следва да повиши неговата скорост. Фактически обаче здравината на корпуса е недостатъчна и корабът силно вибрира на пълен ход. Управляемостта и маневреността на „Жюриен де ла Гравиер“ се смята за неудовлетворителна – на максимална скорост диаметърът на пълна циркулация достига 2000 m.
Въоръжение
редактиранеГлавният калибър включва осем оръдия калибър 164,7 mm, с дължина на ствола 45 калибра, поместени на горната палуба. Две от тях са в краищата, а още две са на полубака и стрелят през амбразури, останалите са разположени в спонсони. Оръдието тежи 7040 kg и стреля с фугасни снаряди с тегло от 50,5 kg и бронебойни, тежащи 52 kg, с начална скорост от 770 m/s[3].
Противоминната артилерия е от традиционния за френските кораби набор от 47 mm и 37 mm скорострелни оръдия произведени от фирмата „Хочкис“ (на френски: Hotchkiss et Cie). 47 mm оръдие е с 40 калибров ствол, тежи 237 kg и стреля с 1,5 kg снаряд с начална скорост от 610 m/s. 37 mm оръдие е със ствол от 35 калибра и тежи 35 килограма, стреля със снаряд от 0,455 kg и с начална скорост 402 m/s.
Брониране
редактиранеБронирането на „Жюриен де ла Гравиер“ е намалено, спрямо предишните кораби. Основна защита е бронирана палуба. Нейната плоска част има дебелина 55 mm в средната част на кораба, дебелината на скосовете е 65 mm, против 100 mm при „Гишен“ и „Шаторено“. В краищата дебелината на палубата пада до 35 mm в плоската част и 55 mm на скосовете. Тази защита се допълва с тесен кофердам и водонепроницаеми отсеци над бронираната палуба. Оръдията са прикрити с щитове дебели 70 мм и ниски барбети. Елеваторите за подаване на боеприпаси са защитени от 25 mm броня.
Силова установка
редактиране„Жюриен де ла Гравиер“ има тривалова силова установка, захранвана от водотръбни парни котли, по конструкция на „Гюйо дю Тампл“. Независимо от едногодишните му ходови изпитания той така и не успява да достигне контрактната скорост. При това машинните отделения се оказват много тесни и това затруднява нормалната експлоатация. Въпреки това, крайцера успява да развие скорост от 21,7 възела при мощност на машините около 14 000 к.с. Запасът въглища е 896 тона.
История на службата
редактиране„Жюриен де ла Гравиер“ е заложен ноември 1897 г. в Лориан, на стапелите на арсенала на ВМС. На вода крайцера е спуснат на 26 юли 1899 г., а в строй влиза през 1903 г. Взема участие в Първата световна война, действайки в Средиземно море. От 1920 г. е стационар в Сирия. Списан и предаден за скрап през 1922 г[4].
Оценка на проекта
редактиранеПоследните бронепалубни крайцери, включая „Жюриен де ла Гравиер“, водят командването на френския флот до извода за порочността на самата концепция за голям бронепалубен крайцер. Големи и скъпоструващи, те са прекалено слабо въоръжени и защитени, за да участват в битка със сериозен противник. В случая с „Жюриен де ла Гравиер“ това се допълва с индивидуалните недостатъци на самия кораб – слаб корпус, водещ до вибрации на пълен ход и неудовлетворителни маневрени характеристики. Получавайки толкова неуспешен опит, французите се отказват от развитието на бронепалубни крайцери и преминават към масово строителство на броненосни.
Източници
редактиране- ↑ Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю., Указ. Соч. С. 207.
- ↑ Кофман В. Л. Крейсера, похожие на лайнеры, и лайнеры-крейсера. Моделист-конструктор. 2009. с. 32.
- ↑ 164.7 mm/45 Model 1893 – 1896
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4. с. 208 – 209.
Литература
редактиране- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
Външни препратки
редактиране- JURIEN DE LA GRAVIÈRE protected cruiser (1903) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Журиен дьо ла Гравиер (бронепалубен крайцер)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Жюрен де ла Гравьер (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |