Заяс
Заяс (срещано в по-стари източници и като Заяз, на македонска литературна норма: Зајас; на албански: Zajazi, Заязи) е голямо албанско село в западната част на Северна Македония, част от община Кичево.
| Заяс Зајас | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
 | |
  Заяс | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 755 m |
| Население | 4712 души (2002) |
| Пощенски код | 6253 |
| Заяс в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Разположено е на 10 километра северно от Кичево, край Заяската река.
ИсторияРедактиране
Васил Кънчов предполага, че албанските жители на Заяс се заселват в селото през XVIII век.[1] Според някои източници, първоначално селото е било обитавано от православни християни, наричани „шопци“, но около 1740 година е албанизирано чрез заселване или ислямизация. Заселилите се в Заяс албанци нападат други православни села и ги заселват - Цървивци, Бериково, Трапчин дол и други[2]
В края на XIX век, според Васил Кънчов, населението на Заяс се състои от 2150 души албанци мохамедани.[3] Едно от традиционните препитания на жителите на Заяс до ХХ век е разбойничеството. Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“) пише през 1896 година за населението на Заяс:
| „ | ... диво, грабливо и грубо по характер, бич за цяло Горно Кичево. Поминуват си с хайдутлук, скотовъдство, земеделие и гурбетлък.[4] | “ |
През този период населението на селото редовно участва и в башибозушки формирования. По време на Илинденското въстание башибозуци от Заяс участват в битката край село Карбуница, Кичевско, в която техният предводител Сефер е убит.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Димитър Гаджанов и други източници от времето на Първата световна война посочват 1992 жители на селото.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Заяс като албанско село.[7]
През есента на 1944 година селото е овладяно от комунистически партизани сред кръвопролитно сражение.[8]
Според преброяването от 2002 година Заяс има 4712 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 4 |
| албанци | 4682 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 4 |
| бошняци | 0 |
| други | 22 |
От 1996 до 2013 година селото е център на община Заяс.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Заяс
Сефер Заяски (? – 1903), разбойнически главатар-
Али Ахмети (р. 1959), политик от Северна Македония; -
Мехмед Мехмеди (1911-1945), югославски партизанин и деец на НОВМ - Реджа Рушит Лимани (1896-1945), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Мефаил Заязи (1919 – 1945), албански революционер, ръководител на Бали Комбътар в Кичевско
- Муса Джафери (р. 1959), политик от Северна Македония, бивш министър.
- Починали в Заяс
- Том Гелай (1920-1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
БележкиРедактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 95.
- ↑ Димитрије Богдановић: „Књига о Косову”, Београд 1986, архив на оригинала от 10 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070910024801/http://www.rastko.org.yu/kosovo/istorija/knjiga_o_kosovu/bogdanovic-kosovo_2_c.html, посетен на 2007-09-04
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 481.
- ↑ Къмъ борбитѣ въ Югозападна Македония (Кичевско, Битолско, Леринско, Преспанско, Дебърско). По спомени на Лука Джеровъ, Георги попъ Христовъ, Ангелъ Андреевъ, Георги Папанчевъ и Лазаръ Димитровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга IV, Печатница П. Глушковъ, 1926. с. 16 - 17.
- ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, съставител Петър Петров, София 1993, с. 265, Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 6. Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Нешков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 40.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-23