Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ивановци.

Ивановци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Ивановци
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,843 km²
Надм. височина 1026 m
Пощ. код 2562
Тел. код 09314
МПС код КН
ЕКАТТЕ 32144
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Ивановци се намира в планински район, в географската област Каменица, по южните стръмни склонове на гребена Бричище на Чудинската планина, от двете страни на река Ломничка.

Селото е разпръснат тип, образувано от 7 главни махали. Ранова, Мишова, Клинчарска, Селото, Селище.

Умерено континентален планински климат.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ломница (1883 – 1958), община Драговищица (1958 – 1961), община Долно Уйно (1961 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

НаселениеРедактиране

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 1992 2001 2010 2015
Население 258 309 518 576 401 270 145 57 26 31 17 8 4

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Множеството могили и останките от некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Ивановци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Ивановци като тимар към нахия Славище на Кюстендилския санджак със 17 домакинства и 11 ергени. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано като Йованкофча с 1 данъкоплатец.

В края на XIX век селото има 7660 декара землище, от които 1216 дка гори, 4880 дка ниви, 1264 дка естествени ливади и 300 дка селска мера и пасища и се отглеждат 673 овце, 233 кози, 140 говеда и 57 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.

В селото има училище и църква „Свети Пантелеймон“ (1920 г.). През 1918 г. е открита военна мандра.

През 1956 г. е учредено ТКЗС"Дружба", заедно със селата Ломница, Чудинци и Кършалево, което от 1979 г. е в състава на АПК – с.Драговищица.

Селото е електрифицирано и частично водоснабдено (1969 – 1970), открит е смесен магазин.

Активни миграционни процеси.

От 2011 година селото остава без хора.

РелигииРедактиране

Село Ивановци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църква „Свети Пантелеймон“ . Намира се над селото, в местността „Пантеле“, в непосредствена близост до границата на Република България с Република Сърбия. Построена е през 1869 г. Представлява трикорабна едноапсидна църква с колони. От западната страна е изграден открит нартекс с колони. Иконостасът е дървена направа, с оригинални композиционни мотиви. Олтарните двери са резбовани, украсени с медальони на светци. Църквата няма стенописна украса.
  • Параклис „Света Богородица“. Намира се на около 1000 метра северозападно от гробищата, в местността „Манастирище“. Малка паянтова постройка.
  • Оброк „Свети Еремия“. Намира се на около 500 м. северно от гробищата, в местността „Свети Иван“. Оброкът е отбелязан с малък параклис.
  • Оброк „Света Троица“, „Свети Петър“ и „Свети Илия“ . Намира се на около 1000 метра северозападно от гробищата, в местността „Манастирище“.

Редовни събитияРедактиране

Ежегодно на 9 август се прави курбан и се провежда общоселски събор в местността „пантеле“.

ЛичностиРедактиране

Родени в Ивановци
  •   Йордан Аризанов, македоно-одрински опълченец, 22 (24)-годишен, земеделец (работник), неграмотен, 2 рота на Кюстендилската дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[1]

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.316 – 320;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ „Васил Коларов“ за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.411;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.187 и 201;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.257;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.89 и 128;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.22 – 23;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.111 – 113;

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.