Ивано-Франкивска област

област в Украйна
(пренасочване от Ивано-Франковска област)

Ивано-Франкивска област (на украински: Івано-Франківська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 13 927 km² (22-ро място по големина в Украйна, 2,31% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 406 129 души[2] (12-о място по население в Украйна, 3,03% от нейното население). Административен център град Ивано-Франкивск. Разстояние от Киев до Ивано-Франкивск 716 km.

Ивано-Франкивска област
Івано-Франківська область
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
Адм. центърИвано-Франкивск
Площ13 927 km²
Население1 406 129 души (2017)
101 души/km²
Райони14 + 6
ГубернаторСветлана Василиевна Онишчук[1]
Официален сайтwww.if.gov.ua
Ивано-Франкивска област в Общомедия

Историческа справка

редактиране

Най-старият град в областта е Коломия, който за първи път е споменат в летописите през 1240 г. През 1662 г. официално за град е признато селището Станислав, който на 9 ноември 1962 г. е преименуван на Ивано-Франкивск в чест на украинския писател Иван Франко. През септември 1939 г. източната част на Полша е анексирана от СССР и територията на областта влиза в състава на Украинската ССР. На 4 декември 1939 г. е образувана Станиславска област в състава на Украинската ССР, която на 9 ноември 1962 г. е преименувана на Ивано-Франкивска област във връзка с преименуването и на град Станислав в Ивано-Франкивск.

Географска характеристика

редактиране

Ивано-Франкивска област се намира в западна част на Украйна. На юг граничи с Румъния, на югозапад – със Закарпатска област, на северозапад – с Лвовска област, на североизток – с Тернополска област и на изток – с Чернивецка област. В тези си граници заема площ от 13 927 km² (2--ро място по големина в Украйна, 2,31% от нейната площ).[3]

Областта е разположена на границата между Източноевропейската равнина и Карпатите. По характера на релефа си областта се дели на три части: равнинна, лесостепна – на север и североизток, районът на Приднестровието; средна предпланинска – района на Прикарпатието и югозападна планинска –Карпатите, която заема почти половината от цялата ѝ територия. На север и североизток лесостепната част е заета от равнините Ополя и Покутя, като повърхността им в западната част е хълмисто-ридова с височина до 300 – 400 m, а източната – равнинно-хълмиста с височина 200 – 300 m. В централната се простират хълмисто-ридови предпланини, имащи на места нископланински характер с височина до 400 – 600 m. На югозапад в областта са разположени планините на Източните Карпати, образуващи редица простиращи от северозапад на югоизток хребети, отделени един от друг от напречни и надлъжни долини и образуващи системите на Източните Бескиди (1363 m), Горганите (1818 m) и Покутските планини (1491 m). Освен тях има обособени отделни планински масиви Черногора (с връх Говерла 2061 m, 48°09′36″ с. ш. 24°30′01″ и. д. / 48.16° с. ш. 24.500278° и. д., на границата със Закарпатска област, най-високата точка на Украйна), Чивчин и Гринявски планини.[3]

Климатът на областта е умерено континентален. В Приднестровието и Прикарпатието зимата е сравнително мека (средна януарска температура от -4 до -5,5 °C), а лятото топло (средна юлска 18 – 19 °C). Годишна сума на валежите 500 – 800 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е до 210 – 215 денонощия. В Карпатите климатът е по-суров и влажен и се изменя във височина. Средната януарска температура варира от -6 °C в ниските части до -9 °C във високите, количеството на валежите се увеличава от 800 до 1400 mm и повече, а вегетационният период се съкращава до 90 денонощия.[3]

Територията на Ивано-Франкивска област попада в два водосборни басейна. Северната и централната част на областта попада във водосборния басейн на река Днестър (тече от северозапад на югоизток през северните и североизточните райони), заедно със своите притоци – Гнилая Липа, Ломница, Бистрица и др. Южната и югоизточната част е заета от водосборния басейн на река Прут (ляв приток на Дунав) с основния си приток Черемош. Пълноводието на реките е през пролетта, а през лятото често явление са внезапните прииждания в резултат на поройни дъждове. Водите им се използват основно за производство на електроенергия и битово водоснабдяване.[3]

Почвената и растителната покривка се изменят във височина. В равнинните райони преобладават оподзолените сивите горски и оподзолените черноземни почви. В предпланинските райони са разпространени ливадно-подзолистите почви, а в планините – кафявите горски почви с различна степен на оподзоленост, ливадните и планинско-ливадните и торфените почви. В равнинните част преобладават дъбовите, дъбово-буковите и дъбово-гобъровите гори, а в предпланинските райони – буково-дъбовите и смесените буково-елови гори. В планините, ниските части на склоновете са заети от смесени гори (основно от бук, ела и смърч), а по-високите – от иглолистни, предимно смърчови гори. Високите части (1400 – 1600 m) са обрасли с високопланински, до 1850 – 1900 m – със субалпийски, а над 1900 m – с алпийски пасища. В горите обитават благороден елен, европейска кошута, дива свиня, лисица, вълк, бурсук, каменна и горска белка, дива котка, рис, кафява мечка, норка и др. Птичият свят е представен от дрозд, кълвач, сова, глухар, тетерев и др.[3]

Население

редактиране

На 1 януари 2017 г. населението на Ивано-Франкивска област област е наброявало 1 406 129 души (3,03% от населението на Украйна). Гъстота 99,21 души/km². Градско население 43,42%. Етнически състав: украинци 97,5%, руснаци 2%, поляци 0,1%, беларуси0,1% и др.[2]

Административно-териториално деление

редактиране

В административно-териториално отношение Ивано-Франкивска област се дели на 6 областни градски окръга, 14 административни района, 15 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение и 24 селища от градски тип.[2]

 
Административно-териториално деление на Ивано-Франкивска област
Административно-териториално деление на Ивано-Франкивска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Ивано-Франкивск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Болехов 300 10 570 гр. Болехов 10 570 74
2. Бурщин 33 15 114 гр. Бурщин 15 114 40
3. Ивано-Франкивск 121 235 355 гр. Ивано-Франкивск 235 355 -
4. Калуш 65 66 404 гр. Калуш 66 404 35
5. Коломия 35 60 852 гр. Коломия 60 852 65
6. Яремче 114 22 121 гр. Яремче 8137 58 Ворохта
Административен район
1. Богородчански 799 69 923 сгт Богородчани 8080 22 Солотвин
2. Верховински 1254 30 623 сгт Верховина 5847 119
3. Галички 723 43 552 гр. Галич 6256 26 Болшовци
4. Городенковски 747 53 042 гр. Городенка 9225 75 Чернелица
5. Долински 1248 69 473 гр. Долина 20 624 58 Вигода
6. Калушки 647 59 019 гр. Калуш 35 Войнилов
7. Коломийски 1026 98 928 гр. Коломия 65 Гвоздец, Отиния, Печенежин
8. Косовски 903 88 102 гр. Косов 8625 113 Кути, Яблонов
9. Надворнянски 1294 115 078 гр. Надворная 22 306 37 Битков, Делятин, Ланчин
10. Рогатински 815 40 614 гр. Рогатин 7868 61 Букачовци
11. Рожнятовски 1303 72 638 сгт Рожнятов 3920 54 Брошнев-Осада, Перегинское
12. Снятински 602 64 959 гр. Снятин 9965 107 Заболотов
13. Тисменицки 736 82 957 гр. Тисменица 9325 11 Езупол, Лисец
14. Тлумачки 684 47 516 гр. Тлумач 8957 27 Обертин

Източници

редактиране