Тернополска област

област в Украйна

Тернополска област (на украински: Тернопільська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 13 824 km² (23-то място по големина в Украйна, 2,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 059 192 души[1] (22-ро място по големина в Украйна, 2,36% от нейното население). Административен център град Тернопил. Разстояние от Киев до Тернопил 486 km.

Тернополска област
Тернопільська область
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
Адм. центърТернопил
Площ13 824 km²
Население1 059 192 души (2017)
76,6 души/km²
Райони17 + 4
ГубернаторИван Богданович Крисак
Официален сайтwww.oda.te.gov.ua
Тернополска област в Общомедия

Историческа справка

редактиране

Най-старите градове на територията на Тернополска област са Кременец (1226 г., в някои източници основаването на града се отнася към 8-и или 9 век) и Тернопил (1549 г.), а най-младите градове Шумск и Лановци са признати за такива съответно през 1999 г. и 2001 г., слез извоюването на независимостта на Украйна. Тепнополска област е образувана на 4 декември 1939 г., след окупирането от СССР на източните полски територии.

Географска характеристика

редактиране

Тернополска област е разположена западна част на Украйна. На север граничи – с Ровненска област, на изток – с Хмелницка област, на юг – с Чернивецка област, на югозапад – с Ивано-Франкивска област и на северозапад – с Лвовска област. В тези си граници заема площ от 13 824 km² (23-то място по големина в Украйна, 2,29% от нейната площ) Дължина от север на юг 195 km, ширина от запад на изток 129 km.[2]

Областта заема западната част на Подолското възвишение. В голяма част от територията ѝ преобладаващите височини са от 300 до 400 m, максимална 443 m (49°21′15″ с. ш. 24°51′09″ и. д. / 49.354167° с. ш. 24.8525° и. д., издигаща се на границата с Ивано-Франкивска област, на 2 km югозападно от село Мечишчев, Бережански район). На север е разположено Кременецкото възвишение, а южно от него – възвишението Толтри (417 m), които са части от Подолското възвишение.[2]

Климатът е умерено континентален. Средна януарска температура от -4,6 °C на юг до -5,7 °C на север, средна юлска съответно 19,4 °C и 18,3 °C. Годишна сума на валежите 600 – 680 mm с максимум през летните месеци. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 160 – 165 денонощия.[2]

Територията на Тернополска област попада в два водосборни басейна – Днестър (около 80% от територията) и Днепър (около 20%, северната част). Река Днестър тече по южната граница с Ивано-Франкивска и Черновицка област и всичките нейни леви притоци Золотая Липа, Коропец, Стрипа, Серет, Збруч и др. пресичат областта от север на юг в дълбоки долини. Северната част е заета от водосборния басейн на река Горин (десен приток на Припят, десен приток на Днепър) с нейните притоци Горинка, Исва, Вилия, Жирак и др. Водите на реките се използват основно за производство на електроенергия (множество малки ВЕЦ-ове) и водоснабдяване.[2]

Преобладаващите почви са черноземните. В централните и източните части са развити типичните среднохумусни оподзолени черноземи, а в западните и югоизточни части – оподзолените черноземи, сивите и светлосивите оподзолени почви. Тернополска област е разположена в лесостепната зона. Около 70% от територията ѝ са обработваеми земи, а горите заемат около 12% и са се съхранило предимно по долините на реките, във възвишенията Кременецко и Толтри и по вододелите. Най-разпространени са широколистните гори, съставени от габър (50 – 90%), ясен, бряст, липа, дъб. От долината на Днестър на юг до северната граница на Подолското възвишение се срещат букови гори с примеси от габър, бряст и липа, а в приднестровската част на Подолското възвишение – отделни малки дъбрави. Боровите и дъбово-боровите гори са разпространени по пясъчните тераси на реките Иква и Вилия в най-северната част на областта. Горите се обитават от лисица, заек, бурсук, дива свиня, по-рядко кошута, а в близост до реките и водоемите живеят видри. Аклиматизирани са ондатра, нутрия и енотовидно куче. Птичият свят е представен от дива патица, дива гъска, жерав, чапла, бекас и др.[2]

Население

редактиране

На 1 януари 2017 г. населението на Тернополска област е наброявало 1 059 192 души (2,36% от населението на Украйна). Гъстота 76,62 души/km². Градско население 44,19%. Етническият състав е следният: украинци 96,8%, руснаци 2,3%, поляци 0,6%, беларуси 0,1% и др.[1]

Административно-териториално деление

редактиране

В административно-териториално отношение Тернополска област се дели на 4 областни градски окръга, 17 административни района, 18 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 14 града с районно подчинение и 17 селища от градски тип.[1]

 
Административно-териториално деление на Тернополска област
Административно-териториално деление на Тернополска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Тернопил
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Бережани 16 18 872 гр. Бережани 17 697 55
2. Кременец 21 21 063 гр. Кременец 21 063 75
3. Тернопил 72 217 171 гр. Тернопил 217 171 -
4. Чортков 30 28 858 гр. Чортков 28 858 76
Административен район
1. Бережански 661 21 096 гр. Бережани 55
2. Боршчовски 1006 66 909 гр. Боршчов 10 862 105 Мелница Подолская, Скала Подолская
3. Бучачки 802 63 474 гр. Бучач 12 414 68 Золотой Поток
4. Гусятински 1016 59 872 сгт Гусятин 7083 79 гр. Копичинци, гр. Хоростков, Гримайлов
5. Залешчицки 684 46 541 гр. Залешчики 9119 122 Толстое
6. Збаражки 863 57 523 гр. Збараж 13 746 23 Вишневец
7. Зборовски 978 41 389 гр. Зборов 6695 37 Зализци
8. Козовски 694 37 864 сгт Козова 8989 39 Козлов
9. Кременецки 918 46 868 гр. Кременец 75 гр. Почаев
10. Лановецки 632 29 556 гр. Лановци 8434 57
11. Монастириски 558 27 718 гр. Монастириска 5618 87 Коропец
12. Подволочиски 837 42 230 сгт Подволочиск 7843 42 гр. Скалат
13. Подгаецки 496 18 328 гр. Подгайци 2688 60
14. Теребовлянски 1130 65 326 гр. Теребовля 13 425 33 Дружба, Микулинци
15. Тернопилски 749 67 051 гр. Тернопил - Великая Березовица, Великие Борки
16. Чортковски 903 44 517 гр. Чортков 76 Заводское
17. Шумски 838 33 473 гр. Шумск 5470 105

Източници

редактиране