Отваря главното меню

Иван (Вани) Занешев е изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Македония[1] и един от ръководителите на Воденската българска община.

Иван Занешев
български общественик

Роден
Починал
1918 г. (75 г.)

БиографияРедактиране

Иван Занешев произхожда от видния воденски възрожденски род Занешеви. Също като баща си Димитър Занешев и той подпомага борбата за църковна независимост на българите в Македония. Към 1873 година е член на Воденската българска община заедно с поп Туше, Георги Гогов, Иван Безовели, Димитър Занешев и други[2].

Със собствени пари изпраща момчета от Воден да учат в България.Заедно с братята си Христо и Зане поставят основите на революционната дейност в града[3] и са заклети от Даме Груев за целите на ВМОРО през 1895 година. Иван Занешев е дългогодишен съветник на каймакамина и е награден със султански орден, но през април 1903 година е арестуван във връзка със Солунските атентати[4].

Кирил Пърличев си спомня за него:

Занешевци бяха чорбаджии, от тях Иван бе аристократ, ходил в Италия, и реномето му беше не само на богат, но и на умен човек[5].

Синовете му се включват активно в революционната борба на ВМОРО. Най-старият от тях Димитър е ръководител на организацията във Воденско. Христо и Михаил Занешев по време на Балканската война се записват във 2-ра рота на 14-та воденска дружина на Македоно-одринското опълчение.[6]

Тежко болен, Иван Занешев напуска окупираната от Гърция Егейска Македония, и умира в София през 1918 година.

БележкиРедактиране

  1. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, „Македония Прес“, 2003, стр. 244
  2. Петкова, Неделя. Спомени, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1987, стр.58
  3. Неделя Петкова, Спомени, IV и V
  4. Македоно-одрински куриер, бр. 15, 30 април 1903 г., стр.2
  5. Пърличев, Кирил, „36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев“, ИК "Веда-МЖ", 1999 г., стр.?
  6. „Македоно-Одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, авторски колектив, 2006.