Александър Занешев
Александър Иванов Занешев с псевдоним Рио е български офицер, лекар, общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
| Александър Занешев | |
| български офицер и общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1955 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Награди | За военна заслуга |
| Семейство | |
| Род | Занешеви |
| Баща | Иван Занешев |
Биография
редактиранеАлександър Занешев е роден на 12 март 1886 година в град Воден, тогава в Османската империя. Произхожда от видния воденски възрожденски род Занешеви и е син на Иван Занешев.[1] Заедно с братята си дава пари за построяването на българската църква в града. В 1906 година завършва с двадесет и първия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[2] а след това медицина в Бейрут и практикува в родния си град.
Завършва офицерска школа в София. Участва във войните за национално обединение като достига чин капитан.[3] За отличия и заслуги през войната е награден с орден „За военна заслуга“.[4]През 1919 г. е уволнен от служба.[5]
През 1924 година участва като делегат от Кавалска околия на Серския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за редовен делегат на предстоящия общ конгрес.[6] През 1925 година се установява в Неврокоп, където работи в структурите на БЧК. Членува в Неврокопската организация на ВМРО.[7] В 1925 година е избран за подпредседател на Неврокопското македонско благотворително братство.[8] През 1932 година е избран за кмет на Делчево.[9] Назначен е за пунктов началник на ВМРО в Неврокоп. Изразява несъгласие с Иван Михайлов и му е наредено да напусне окръга. През 1936 година Александър Занешев, заедно с други общественици, изпраща писмо до турските власти в защита на Иван Михайлов.[10]
Александър Занешев е част от ръководството на Воденското благотворително братство и към 1938 година е негов съветник.[11]
Няколко години работи в София, а след това повторно в Неврокоп. На 1 юни 1948 година е назначен за пръв директор на Неврокопската болница.[12] Умира в София през 1955 година.[13]
По време на военната си кариера служи като лекар в 39-и пехотен полк и 60-и пехотен полк.[5]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (7 октомври 1913)
- Поручик (2 август 1915)
- Капитан (30 май 1917)
Родословие
редактиране| Зане (1731 – 1817) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Занешев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Туше Занешев | Зане Занешев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Занешев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Занешев | Зане Занешев | Иван Занешев (1843 – 1918) | Вангел Занешев (? – преди 1918) | Михаил Занешев | Димитър Занешев (1840 – след 1906) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Занешев (1869 – ?) | Димитър Занешев (1876 – 1962) | Михаил Занешев (1885/1889 – 1912) | Александър Занешев (1886 – 1955) | Георги Занешев (1878 – 1961) | Васил Занешев (деец на ВМОРО) | Коста Занешев (предприемач в Охайо) | Зано Занешев (1885 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Занешев (1907 – ?) | Александър Занешев | Георги Занешев | Калиопа Занешева (1911 – ?) | Надежда Дрангова | Кирил Дрангов (1901 – 1946) | Асен Занешев (? – 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, „Македония Прес“, 2003, стр. 244
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 99.
- ↑ Конева, Румяна. „Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити“, Военноисторически сборник, брой 8, 2008 г., стр. 29, 31., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 132-133
- ↑ а б Руменин, стр. 314
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 17-20, 81-84.
- ↑ Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934, Димитър Тюлеков (грешно отбелязан като Ангел Занешев)
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (116). София, СМЕО, 3 юли 1925. с. 3.
- ↑ ГРАДСКИ ОБЩИНСКИ НАРОДЕН СЪВЕТ – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
- ↑ Писмо от български общественици до турския министър-председател Исмет Иньоню с молба за бъде разрешено на Ив. Михайлов да напусне Турция. – Списание България-Македония
- ↑ ЦДА, ф.264к, оп.5, а.е. 721, л.8
- ↑ История // МБАЛ „Иван Скендеров“ ЕООД, гр. Гоце Делчев. Архивиран от оригинала на 2015-06-27. Посетен на 4 октомври 2014.
- ↑ Дрангова, Райна. Моят род и Солунската гимназия, в: Колектив. Гласовете ви чувам. Личности на гимназията и България, „Фабер“, Регионален исторически музей – Благоевград, 2011, стр. 350-357.
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
| Никола Атанасов | → | кмет на Неврокоп (май 1932 – декември 1932) |
→ | Илия Праматарски |