Иван Петров (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Петров.
Иван Ангелов Петров е български офицер, генерал-майор от пехотата, офицер от Сръбско-българската война (1885), командир на 2-ри пехотен искърски полк през Балканската война (1912 – 1913), началник на 10-а пехотна беломорска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).
| Иван Петров | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1885 – 1918 |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Командвания | 7-и резервен полк (1890 – 1903) 12-и резервен полк (1903 – 1909) 15-и ломски полк (1909 – 1911) 2-ри пехотен полк (1911 – 1912) 5-и пехотен полк (БВ) 10-а дивизия (I СВ) |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 20 февруари 1863 г.
|
| Дата и място на смърт | |
.svg){kind=small}
Биография
редактиранеИван Петров в роден на 20 февруари 1863 г. в Свищов. На 23 октомври 1882 г. постъпва на военна служба, на 30 август 1885 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик.[1]
Сръбско-българска война (1885)
редактиранеПо време на Сръбско-българската война (1885) е в състава на 8-и пехотен приморски полк и взема участие в Сливнишкото сражение.
През 1887 г. е произведен в чин поручик, през 1890 в чин капитан, на 2 май 1902 г. в чин майор, а на 18 май 1906 в чин подполковник. От 1890 г. е командир на 7-и пехотен резервен полк, от 1903 г. на 12-и резервен полк, от 1909 г. на 15-и ломски полк, от 1911 на 2-ри пехотен искърски полк.
Балканска война (1912 – 1913)
редактиранеПрез Балканската война (1912 – 1913) подполковник Петров командва 2-ри пехотен искърски полк. На 27 януари 1913 г. е произведен в чин полковник.
Първата световна война (1915 – 1918)
редактиранеВ Първата световна война (1915 – 1918) е назначен за началник на 10-а пехотна беломорска дивизия, която отбранява беломорския бряг. На 20 май 1917 е произведен в чин генерал-майор.[1] Уволнен е от служба на 1 февруари 1919 г.[2]
Генерал-майор Иван Петров умира на 3 март 1923 година в София[2].
Военни звания
редактиране- Подпоручик (30 август 1885)
- Поручик (1887)
- Капитан (1890)
- Майор (2 май 1902)
- Подполковник (18 май 1906)
- Полковник (27 януари 1913)
- Генерал-майор (20 май 1917)
Награди
редактиране- Орден „За храброст“ III и IV степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата и V степен без мечове
- Орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
- Германски орден „Железен кръст“ II степен
Бележки
редактиране- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ а б Руменин, с. 66
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 66.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 176