Отваря главното меню

Я̀ково е село в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич.

Яково
Общи данни
Население 83 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24 406 km²
Надм. височина 840 m
Пощ. код 2875
Тел. код 06114
МПС код Е
ЕКАТТЕ 87312
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Село Яково е разположено в източните поли на Огражден планина на 700-800 метра надморска височина.

ИсторияРедактиране

Според местни легенди първият жител на селото е Яко от Палат. Той бил измекярин на бея, който притежавал земите в по-ниските части от яковското землище. Беят има хубава дъщеря, която Яко харесвал. Тя също харесвала Яко, но беят научил за любовта им и заповядал да хванат младежа. Двамата влюбени успели да избягат и се изкачили високо в планината, където си построили колиба. Там дошли и други заселници - от Палат, Дреново, Гайтаниново и други. Селото било наречено по името на първия заселник - Яко. Най-старите фамилии са Кацарци, Трайковци, Чановци, Кантурци.[1]

През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Яково (Yacovo) е посочено като село с 83 домакинства с 60 жители българи[2]. По време на Кресненско-Разложкото въстание селото е ограбено и опустошено от башибозуци.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в Яково живеят 360 жители, всички българи християни.[4] Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 370 българи екзархисти[5].

При избухването на Балканската война през 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение[6]

През XX век Яково е общински център за околните села Дреново, Тонско дабе, Драгуш, Иваново и Крънджилица. Населението на Яково през 1960-те и 1970-те години е около 500-600 души.

По онова време в Яково има селска милиционерска служба, помещаваща се в местния съвет. Населението се препитава по онова време предимно с тютюнопроизводство, животновъдство и горско стопанство.

През 1960-1961 година е изградена електрическата мрежа до село Яково. През 1970-1972 година е прекаран водопровод с питейна и поливна вода, който идва високо от Огражден планина. Водохващането е под връх Маркови кладенци (1524 м) като тръбопроводът, дълъг почти 20 километра, е изграден от етернитови тръби. През 1986-1987 година до село Яково е изграден асфалтов четвъртокласен път. В началото на 1990-те години жителите на село Яково са свързани и с телефонната мрежа към страната, като допреди това е имало телефонен пост в пощенската станция.

През 1970-те години е построено училище, с пансион за децата от околните села, което днес не функционира. Киното чиято съдба е като на училището, са се прожектирали филми през 80-те години на миналия век както и много други мероприятия като новогодишни празненства. През 1980-те години е изградена нова сграда на кметството и болница с родилно помещение, зъболекърски кабинет и лекарски кабинет, които вече не функционират. В новата сграда на съвета са се помещавали кметството, местната селска библиотека, пощенската станция, стаи отдавани под наем на учители преподаващи в местното училище както и помещения за нуждите и бита на местната управа.

ЗабележителностиРедактиране

 
Снимки на сериала „Вангелия“ в Яково

Православната българска църква „Св. св. Петър и Павел“ е сравнително добре запазена благодарение на местни и други дарители.

Местният фолклорен състав, съставен от предимно възрастни жени и няколко мъже, пази традиционните местни фолклорни черти на село Яково.

Редовни събитияРедактиране

Съборът на селото е на патронния празник на местната църквата Петровден, но с годините и обезлюдяването на Яково е прекъснат през 1990-те години.

През 1997 година с дарения е построен параклис „Света Богородица“, намиращ се на километър от село Яково. Там на Голяма Богородица на 15 август се излиза на черква на параклиса и се прави курбан. Празнува се също и Великден с излизане на църква в двора на „Св. св. Павел и Петър“, където местните хора си разменят разни гозби и великденски козунаци и яйца. Прави се и курбан за здраве през октомври на Петковден като се заколва ялова крава или юница пред църквата.

ЛичностиРедактиране

Починали в Яково

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Германов, Стоян. Огражден във времето, София, 2019, с. 220.
  2. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр. 148-149
  3. Германов, Стоян. Огражден във времето, София, 2019, с. 55.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р. 186-187
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890