Отваря главното меню

Кръстѝлци е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Кръстилци
Общи данни
Население 16 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22 911 km²
Надм. височина 435 m
Пощ. код 2805
Тел. код 0746
МПС код Е
ЕКАТТЕ 40378
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Кръстилци се намира в планински район в историко-географската област Каршияка. Селото е разположено в източните склонове на Малешевската планина на 500 – 699 метра надморска височина. Землището му опира в най-крайните части на Огражден планина, която представлява част от западната граница между България и Северна Македония.

Климат: Континентално-планински с изразено влияние от Средиземноморието. Водните източници имат непостоянен режим и през летните месеци пресъхват.

Флора: Зимен дъб, благун, цер, космат дъб, бук

Фауна: Диви прасета, диви зайци, сърни, вълци, лисици.

ИсторияРедактиране

Първото споменаване на селото е в османски данъчни документи от 1570 година, където селото е записано като село Крстилци[1], а жителите Крстилчани.

През Възраждането Кръстилци е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката кааза, а след 1878 към Петричката кааза на Серския санджак. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от II половина на XIX век.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кръстилца (Krëstiltsa) е посочено като село с 82 домакинства и 240 жители българи.[3] Съгласно известната статистика на Васил Кънчов към 1900 година в селото живеят 550 души българи християни.[4]. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Кръстилци се състои от 640 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война пет души от Кръстилци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През миналия век населението е достигнало до 800 души, след което прогресивно започнало да намалява вече 100 години поради това, че след Освобождението и най-вече първите години на XX век хората мигрирали към плодородните земи около река Струма и така там възниква село Струма. Най-голям е притокът на преселници на новото място около масовизацията на ТКЗС през 1958-1959 година.[7] В село Кръстилци в момента живеят само 19 души.

В Кръстилци почти напълно е запазена възрожденската селищна структура, но жилищният фонд е стар и поради значителното обезлюдяване на селото е зле поддържан.[1] В селото няма централно водоснабдяване, няма изградена канализация, няма жични телефонни постове на БТК и не пътуват автобуси от и до селото, а магазинът работи понеделник, сряда и петък.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Поради факта, че в миналото тези райони са били към граничните части на България, те са били забранени за посещение, освен за тези, които са успели да си извадят специално разрешение. Днес те са останали девствени и недокоснати от човешката дейност. За наше щастие сега свободно може да се разхождаме из тези места и да се любуваме на красивата природа.

В близост до селото се намира връх Свети Спас (800 метра), на който според местни легенди върху скалата са отбелязани стъпките на Крали Марковия кон. На самия връх има параклис и два големи железни кръста.

Редовни събитияРедактиране

Всяка година местните жители честват събора на селото на празника Спасов ден.

ЛичностиРедактиране

Родени в Кръстилци

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б село Кръстилци
  2. Енциклопедия Пирински край, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 479.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
  7. Колева, Татяна. Към въпроса за интеграцията на семейните обичаи в новообразуваните селища в Благоевградско, Известия на българското историческо дружество, книга ХХV, София 1967, с. 132.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.