Иполито I д’Есте
Иполито I д’Есте (на италиански: Ippolito I d’Este; на унгарски: Estei Hippolit, * 20 март 1479 във Ферара, † 3 септември 1520 също там) от Дом Есте е италианаски римокатолически кардинал (от 1493), архиепископ на Eстергом (Гран) в Унгария (1487 – 1497), архиепископ на Милано (1497 – 1520), администратор (архиепископ) на Капуа (1502 – 1520), епископ на Ферара (1503 – 1520) и Модена (1507 – 1520).
| Иполито I д’Есте | |
|---|---|
.jpg) Кардинал Иполито I д’Есте (от Бартоломео Венето, 1502 – 1531) |
|
| Римокатолически кардинал | |
| Издигнат от | Матяш Корвин, крал на Унгария |
| Роднини | папа Александър VI |
| Роден | 20 март 1479 г. |
| Починал |
3 септември 1520 г. Ферара, Херцогство Ферара |
| Герб |
 |
| Иполито I д’Есте в Общомедия | |
Той е третият син на херцог Ерколе I д’Есте (1431 – 1505) от Ферара, Модена и Реджо и първата му съпруга Елеонора Арагонска (1450 – 1493), дъщеря на крал Фердинанд I от Неапол. Алфонсо го последва на 15 юни 1505 г. Той е брат на херцог Алфонсо I д’Есте (1476 – 1534), Изабела (1474 – 1539) и Беатриче (1475 – 1497).
На седем години унгарският крал Матяш Корвин го номинира за архиепископ на Гран в Унгария, на 14 години (1493) става кардинал, и на 17 години архиепископ на Милано. Той сменя с Tamás Bakócz стола си като архиепископ на Гран и става епископ на Егер (1497 – 1520). Той е също архиепископ на Капуа (от 1502), епископ на Ферара (от 1503) и Модена (от 1507).
През 1505 г. Лудовико Ариосто посвещава поемата си „Бесният Орландо“ на Иполито I д’Есте.
Иполито I д’Есте
Герб на кардинал Иполито I д’Есте
,_coat_of_arms.jpg)
ИзточнициРедактиране
- Ippolito I d’Este, Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online fiu.edu, Florida International University
- Ippolito I d’Este, catholic-hierarchy.org
- Kun Enikő: Estei Hippolit, Magyarország legfiatalabb érseke, National Geographic Magazine, 2008. február 7.
- Kovács Péter: Estei Hippolit püspök egri számadáskönyvei, 1500 – 1508, kandidátusi/PHD disszertáció, a Magyar Tudományos Akadémia Történettudományi Intézete, 1992. letéve a Heves Megyei Levéltárban
