Ирина Мулешкова

Ирина Николова Мулешкова е български юрист, и университетски преподавател. Доцент по международно право.

Ирина Николова Мулешкова
български юрист
Родена	7 май. 1957 г. София, България
Починала	12 август. 2019
Учила в	Софийски университет
Право
Област	Международно право
Работила в	Юридически факултет при УНСС

Биография

Ирина Мулешкова е родена на 7 май 1957 г., в град София. Дъщеря на професор Никола Мулешков, специалист по конституционно и държавно право, близък приятел на Раиса и Михаил Горбачови.

Завършва специалност право в Софийския университет през 1980 г. Доктор по право е на Московския държавен университет М. В. Ломоносов“ (1983 – 1986). В периода 1986 – 1988 г. е асистент в Юридическия факултет на СУ, а през 1989 г., постъпва на работа в катедра „Правни науки“ на УНСС Старши асистент е от 1989, главен асистент от 1991 г. и доцент – 1997.

Специализацира във Виена и Женева (1992); Лондон (1993); Има специализация по Правата на човека във Финландия (2000). Ръководител на Правната катедра в УНСС (1994). В периода 2004 – 2005 г. е зам.-декан на Юридическия факултет при УНСС.

Член е на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация (1995 – 1997) и на Съюза на юристите в България (1987, както и член на Комисията за защита от дискриминация (2005-2012).

Чете курсове в УНСС – Международно публично право, Международни организации, Международна защита и правата на човека, Основи на правото.

Библиография

Автор е на следните по-значими трудове.

• The Right to Self-determination of Nations/Peoples, Minorities and Indigenous Peoples. – В: Трудове по международно право. Т. VII. С., Бълг. асоц. по межд. право, 2012, 39 – 66. (На англ. ез.).
• Некоторые теоритические и практические вопросы участия НРБ в международно-правном регулировании рыболовства. 1986.
• Достъпът на Република България до рибните ресурси на световния океан в светлината на института на изключителната икономическа зона. С., ВИИ К. Маркс, 1990. (ВИИ К. Маркс. Фак. Междунар. икон. отношения. Науч. тр., т. 3).
• Правосубектността на индивида в съвременното международно публично право. С., Унив. за нац. и свет. стопанство, 1991. 32 с. (Унив. за нац. и свет. стопанство. Науч. тр., право, № 1).
• Индивидът в съвременното международно публично право. С., Петекс, 1992. 184 с.
• Основи на правото. С., Сиела, 2009.
• Някои аспекти от историческото развитие на принципа за свобода на откритото море във връзка с риболова. – Пробл. морск. право, 1986, № 1, 69 – 75.
• Теоретични проблеми на съвременната закрила на правата на човека. – В: Трудове по международно право. Т. VІ. С., 2003, № 6, 51 – 78.
• Забраната на дискриминацията в стандартите на МОТ и правото на ЕС в заетостта и професиите. – Право без граници, 2003, № 3 – 4, 9 – 21.
• Международноправните задължения на Република България в областта на съчетаване на семейния с професионалния живот на работещите мъже и жени. – Право без граници, 2004, № 1 – 2, 4 – 20.
• Mеждународно морско публично право. Изд. комплекс „УНСС“. 2016 г.
• Юридически анализ на развитието на международната закрила на правата на човека. Изд. комплекс “УНСС”. 2020 г.