Юридически факултет (УНСС)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Юридически факултет.
Юридическият факултет при УНСС (създаден като Юридически департамент) е правоприемник на създадената през 1920 г. катедра „Правни науки“. Самият факултет е учреден с решение на АС от 20 март 1991 г.[2] Основната мисия на Юридическия факултет е предоставянето на висококачествено обучение по право на студентите и докторантите в ОКС „магистър“ и ОНС „доктор“.
Юридически факултет при УНСС | |
Facultas Iuridica in Universitas de nationalibus et mundi oeconomia | |
Девиз | Духът прави силата |
---|---|
Основаване | 1920 г. (катедра „Правни науки“) 1991 г. (Юридически факултет) |
ВУЗ | УНСС |
Местоположение | Район „Студентски“, София, България |
Декан | доц. д-р Мирослав Димитров |
Преподаватели | 80 |
Студенти | 1354[1] |
Цветове | Пурпур |
Членства | European Law Faculties Association |
Уебсайт | law.unwe.bg |
Юридически факултет при УНСС в Общомедия |
История
редактиранеИсторическият анализ разкрива началото на юридическото образование в УНСС в далечната 1920 г., когато е открит Свободният университет за политически и стопански науки. Той става второто висше училище в страната след Софийския университет и първото със специализиран икономически профил. Свободният университет носи новаторски характер и в друг аспект. За кратко време той се утвърждава като втори висш образователен и научен център в България, включително и в юридическото образование. Развитието на правното образование в УНСС може да се раздели условно на три периода, през които се очертават няколко основни тенденции. [3]
Начален период 1920 – 1940 г.
редактиранеВ началния период, юридическото образование е позиционирано в един от трите основни факултета – Административно-финансов, който има за задача да подготвя кадри за публичния и частния сектор в областната администрация, финанси, митници, индустрия, застраховане, банки и др. Характерно за този период е усиленото изучаване на редица правни дисциплини – Основи на държавата и правото, Сравнително гражданско право, Конституционно право, Административно право, Съдебно право, Търговско право, Международно частно право, Финансово право[4]. Преподаватели са видни професори и академици – проф. Стефан Бобчев, акад. П. Стайнов, Петър Богоевски, Тодор Кулев, Стефан Демостенов, Иван Кинкел, Димитър Мишайков и Георги Генов. Преподаватели от Юридическия факултет на Софийския университет Стефан Баламезов, Венелин Ганев, Петър Абрашев, Константин Бобчев, Йосиф Фаденхехт, Любен Диков, Любен Василев, Александър Кожухаров и Петко Венедиков и др[5]. През 1930 е въведено и Трудово право, малко по-късно и Кооперативно право. За първи път през 1930 г. акад. Стайнов и проф. Т. Кулев въвеждат практикум по Административно право. През 1932 (след трансформирането на Свободния университет в Държавно висше училище за финансови и административни науки – ДВУФАН) започва разработването и решаването на правни казуси по идея на проф. Ст. Бобчев, проф. Генов и д-р Стоян Данев. Силно се изучават и чужди езици. Големият залог за успехите, придобитият авторитет за развитието на юридическото образование за този начален период е и неговият силен преподавателски екип. През 1939 година в административния факултет на университета са създадени две правни катедри: катедра „Държавно и конституционно право“ и катедра „Трудово право и социално законодателство“. В този факултет са преподавани 10 правни дисциплини. Дисциплината Търговско право на студентите икономисти е преподавана от проф. д-р Любен Диков. За нуждите на тези студенти той е написал учебника „Търговско право“ в два тома в обем на 1030 печатни страници.[6]
Междинен период 1940 – 1991
редактиранеПрез 1940 г. със закон Свободният университет е „национализиран“(ДВ бр. 126/1940 г.) [7] и приема наименованието „Държавно висше училище за финансови и административни науки“. В неговия състав продължават да функционират няколко правни катедри. Това са[8]:
- В структурата на финансовия факултет:
- Катедра „Финансова наука и финансово право“;
- Катедра „Гражданско и търговско право“'
- В структурата на административния факултет:
- Катедра „Държавно и конституционно право“;
- Катедра „Административно право“;
- Катедра "Трудово право и социално законодателство.
В четирите катедри се провежда обучение по дисциплините: Основи на правото, Финансово право, Административно право и процес, Основи на наказателното право и престъпления по служба, Финансово наказателно право, Основи на гражданския процес, Основи на наказателния процес, Кооперативно право, Конституционно право, Трудово и социално право, Общинско право, Междудържавно и международно частно право.
Седем години по-късно със Закон за висшето образование (ДВ, бр. 153 от 5 юли 1947 г.) ДВУФАН и Държавностопанският отдел при Юридическия факултет на Софийския държавен университет принудително се сливат и се създава Факултет за стопански и социални науки при Софийския университет. По този начин правните катедри, функционирали при ДВУФАН, продължават своята дейност в рамките на новосформирания факултет. Четири години по-късно с възстановяване самостоятелността на висшето училище под наименованието „Висш икономически институт“[9] четирите правни катедри се сливат в една, наречена катедра Правни науки. Преподаватели в катедра Правни науки са професорите Михаил Геновски, Димитър Димитров и Веселин Христофоров. Ръководител на катедра Правни науки от нейното основаване през 1954 година, с известно прекъсване през периода 1973 – 1983 г., до 1989 г. е бил проф. Димитър Димитров[10]. След него ръководители на катедрата са били: проф. д-р Петър Атанасов, проф. д-р Емил Златарев и проф. д-р Филип Рачев. В своята учебно-възпитателна дейност катедра Правни науки е провеждала линията на профилирано обучение по правните дисциплини на студентите от икономическите специалности. През 1975 г. в резултат на извършената реформа в учебните планове за студентите от икономическите специалности са били създадени дисциплините: Правно регулиране на вътрешната търговия, Правно регулиране на материално техническото снабдяване, Транспортно право, Финансово право и Трудово право. През 1984 г. в резултат на извършената втора реформа в учебните планове за студентите от първи курс на всички икономически специалности е въведена дисциплината Основи на правото на НРБ, а за студентите от втори и трети курс − дисциплината Стопанско право, плюс профилирана правна дисциплина. Преподавани дисциплини са още Гражданско и Търговско право на капиталистическите страни, Финансово и данъчно право, Административно право и процес и други.
През този период е характерна и една нова тенденция в развитието на юридическото образование на университета, а именно подготовката на собствените кадри на факултета и създаването на условия за тяхното научно израстване. През въпросния период преподавателският състав се разширява със собствени кадри. През 1970 г. в катедрата постъпва на работа като асистент Филип Рачев, през 1972 г. – Божана Неделчева, през 1974 г. постъпват като доценти Петър Арсов и Никола Каменов и като асистент Златка Сукарева, през 1975 г. постъпват като асистенти Елена Кирчева и Николай Николов, през 1979 г. постъпват като доценти д-р Емил Златарев и д-р Иван Владимиров, а през 1988 г. постъпва като доцент д-р Любен Караниколов. През следващите години в катедрата постъпват като асистенти: Ирина Мулешкова, Христина Балабанова, Валери Димитров, Свилена Симеонова, Слави Кралев, Борис Ланджев и други.[11]
Съвременен период 1991 – до наши дни
редактиранеТретият период от развитието на юридическото образование в УНСС се характеризира с учредяването на самостоятелен юридически факултет, на основата на вече съществуващия Юридически департамент. Негов първи декан е проф. Любен Караниколов. Като основател и дългогодишен ръководител на Юридическия факултет, проф. Караниколов преутвърждава, доразвива и обогатява наложилилите се вече един век традиции в юридическото образование в УНСС. [12]
Структура
редактиранеВ структурата на факултета са включени четири катедри:
- „Частноправни науки“, с ръководител доц. Вълчин Даскалов
- „Публичноправни науки“, с ръководител проф. Нина Чилова
- „Наказателноправни науки“, с ръководител доц. Бойка Чернева
- „Международно право и право на ЕС“, с ръководител доц. д.ю.н. Живко Драганов
Академичен състав
редактиранеАкадемичният състав се състои от 80 преподаватели, от които 30 са професори и доценти. Декан на Юридическия факултет от м. неомври 2023 г. е доц. д-р Мирослав Димитров.
Обучение
редактиранеСрокът на обучението в степен „магистър“ е 11 семестъра и завършва с полагането на три държавни изпита (писмен и устен) по „Гражданскоправни науки“, „Наказателноправни науки“ и „Публичноправни науки“ в съответствие с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше юридическо образование. Завършилите обучението получават професионалната квалификация „юрист“, като придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен юридически стаж и полагане на практико-теоретичен изпит в съответствие с изискванията на Закона за съдебната власт.
В рамките на учебната програма, въз основа на дългосрочен договор с американския „Център за правни изследвания“ в Залцбург, Австрия, от началото на учебната 2006/2007 г. всеки семестър се провежда отделен курс по американско право от страна на висококвалифицирани американски адвокати. Обучението се извършва изцяло на английски език в рамките на 45 академични часа. В учебния план на Юридическия факултет е предвиден курс и по австрийско право на немски език.
Акредитация
редактиранеЮридическият факултет е акредитиран да обучава докторанти по докторски програми:
- „Административно право и административен процес“,
- „Финансово право“,
- „Гражданско и семейно право“,
- „Изобретателско, авторско и патентно право“,
- „Римско частно право“,
- „Теория на държавата и правото. Политически и правни учения“,
- „Наказателно право“,
- „Наказателно-процесуално право“.
- „Трудово право и обществено осигуряване“
- „Международно право“
- „Международно частно право“
- „Гражданскопроцесуално право“
През 2016 г. професионално направление „Право“ със специалност „Право“ получава нова акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация с оценка 9.19.
Рейтинг
редактиранеМакар да отваря врати по едно и също време с други сродни звена, Юридическият факултет на УНСС формира собствена визия и се утвърждава като един от значимите центрове на българската юридическа наука. Класациите са противоречиви, но винаги нареждат факултета на първо[13] или на второ място[14] в България. От публикувания рейтинг на висшите училища в направление „право“ за 2019 г. e видно, че юристите на УНСС са с най-висок процент на приложение на придобитото образование[15] и с най-висок среден месечен облагаем доход за страната в сравнение с възпитаниците на всички останали правни факултети. [16]
През 2011 г. на тържественото събрание по повод 20-годишнината от създаването на Юридическия факултет, тогавашният ректор на УНСС проф. д-р Борислав Борисов изтъква, че „Юридическият факултет е лидер сред сродните университетски звена в страната“. Ректорът се позова на кандидатстудентска кампания 2011, когато 7 кандидат-юристи се борят за едно място в УНСС, a конкуренцията в Софийския университет е била само от 3 души за място.[17]
В класация на МОН от 2017 г., Юридическият факултет е класиран на първо място из между останалите факултети в страната по критерий „Научна дейност“.[18]
Научноизследователска дейност
редактиранеЮридическият факултет организира научноизследователската дейност в областта на правните науки като подпомага и насърчава индивидуалните и колективни научни изследвания в сътрудничество с национални, международни и чуждестранни институции, стремейки се към достигане на високите научни стандарти чрез научни публикации, издаване на научно списание, организиране на национални и международни научни форуми, и изграждане на научни центрове.
Източници
редактиране- ↑ Данни за 2019 – 2020 г. на Рейтинговата система на висшите училища в България. МОН
- ↑ faculties.unwe.bg
- ↑ Балабанова, Хр. "20 години ЮФ на УНСС и 90 години юридическо образование в УНСС". - В: Aurea. Годишник на ЮФ при УНСС, издат. „Стопанство“ София 2010 г. стр. 7
- ↑ Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. Печатница „Франклин“. София, 1922 г.
- ↑ Отчет за вървежа и състоянието на Свободния университет през 1921 – 1922 академична година, В Годишник на Свободния университет в София, 1922
- ↑ Балабанова, Хр. "20 години ЮФ на УНСС и 90 години юридическо образование в УНСС". - В: Aurea, Годишник на ЮФ при УНСС, издат. „Стопанство“ София 2010 г. стр. 7 – 11
- ↑ Това става със специалния Закона за държавното висше училище за финансови и административни науки, гласуван от XXV ОНС на 21.V.1940 г. и обнародван в ДВ бр. 126/1940 г.
- ↑ Вж. чл. 4 от Закона за държавното висше училище за финансови и административни науки, гласуван от XXV ОНС на 21.V, 1940 г.
- ↑ Това става през 1952 г. с Указ № 26 от 1 февруари 1952 г. (Известия, бр. 10)
- ↑ Торманов, З. Башов, С. 30 години Юридически факултет в Университета за национално и световно стопанство. Сто и една години юридическо образование и правни изследвания в УНСС. - В: "30 години ЮФ на УНСС: Приемник на вековна традиция в развитието на правната наука и практика". София, ИК-УНСС, 2022, с. 50
- ↑ Балабанова, Хр. "20 години ЮФ на УНСС и 90 години юридическо образование в УНСС". - В: Aurea. Годишник на ЮФ при УНСС, издат. „Стопанство“ София 2010 г. стр. 11 – 14
- ↑ Балабанова, Хр. "20 години ЮФ на УНСС и 90 години юридическо образование в УНСС". - В: Aurea. Годишник на ЮФ при УНСС, издат. „Стопанство“ София 2010 г. стр. 14
- ↑ defakto.bg[неработеща препратка]
- ↑ rsvu.mon.bg
- ↑ rsvu.mon.bg
- ↑ Рейтингова система на висшите училища за 2019 г. по направление „Право“
- ↑ faculties.unwe.bg
- ↑ www.mediapool.bg