Юридически факултет (УНСС)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Юридически факултет.

Юридическият факултет при УНСС (създаден като Юридически департамент) е правоприемник на създадената през 1920 г. катедра „Правни науки“. Самият факултет е учреден с решение на АС от 20 март 1991 г.[2] Основната мисия на Юридическия факултет е предоставянето на висококачествено обучение по право на студентите и докторантите в ОКС „магистър“ и ОНС „доктор“.

Юридически факултет при УНСС
Facultas Iuridica in Universitas de nationalibus et mundi oeconomia
Девиз Духът прави силата
Основан 1920 – катедра „Правни науки“
1991 – Юридически факултет
Вид държавен
Декан доц. д-р Захари Торманов
Преподаватели 80
Студенти 1354[1]
Местоположение Flag of Bulgaria.svg София, Район „Студентски“, България
Цветове Пурпур  
Членство European Law Faculties Association
Сайт Официален уебсайт
Sofia location map.png
42.6513° с. ш. 23.349° и. д.
Местоположение в София
Юридически факултет при УНСС в Общомедия

ИсторияРедактиране

Историческият анализ разкрива началото на юридическото образование в УНСС в далечната 1920 г., когато е открит Свободният университет за политически и стопански науки. Той става второто висше училище в страната след Софийския университет и първото със специализиран икономически профил. Свободният университет носи новаторски характер и в друг аспект. За кратко време той се утвърждава като втори висш образователен и научен център в България, включително и в юридическото образование. Развитието на правното образование в УНСС може да се раздели условно на три периода, през които се очертават няколко основни тенденции. [3]

Начален период 19201940 г.Редактиране

 
Паметникът на проф. Стефан Бобчев, пред централния вход на УНСС. Стефан Бобчев е бележит български юрист, публицист и политик. Основател и първи ректор на УНСС.

В началния период, юридическото образование е позиционирано в един от трите основни факултета – Административно-финансов, който има за задача да подготвя кадри за публичния и частния сектор в областната администрация, финанси, митници, индустрия, застраховане, банки и др. Характерно за този период е усиленото изучаване на редица правни дисциплини – Основи на държавата и правото, Сравнително гражданско право, Конституционно право, Административно право, Съдебно право, Търговско право, Международно частно право, Финансово право[4]. Преподаватели са видни професори и академици – проф. Стефан Бобчев, акад. П. Стайнов, Петър Богоевски, Тодор Кулев, Стефан Демостенов, Иван Кинкел, Димитър Мишайков и Георги Генов. Преподаватели от Юридическия факултет на Софийския университет Стефан Баламезов, Венелин Ганев, Петър Абрашев, Константин Бобчев, Йосиф Фаденхехт, Любен Диков, Любен Василев, Александър Кожухаров и Петко Венедиков и др[5]. През 1930 е въведено и Трудово право, малко по-късно и Кооперативно право. За първи път през 1930 г. акад. Стайнов и проф. Т. Кулев въвеждат практикум по Административно право. През 1932 (след трансформирането на Свободния университет в Държавно висше училище за финансови и административни науки – ДВУФАН) започва разработването и решаването на правни казуси по идея на проф. Ст. Бобчев, проф. Генов и д-р Стоян Данев. Силно се изучават и чужди езици. Големият залог за успехите, придобитият авторитет за развитието на юридическото образование за този начален период е и неговият силен преподавателски екип. През 1939 година в административния факултет на университета са създадени две правни катедри: катедра „Държавно и конституционно право“ и катедра „Трудово право и социално законодателство“. В този факултет са преподавани 10 правни дисциплини. Дисциплината Търговско право на студентите икономисти е преподавана от проф. д-р Любен Диков. За нуждите на тези студенти той е написал учебника „Търговско право“ в два тома в обем на 1030 печатни страници.[6]

Междинен период 1940 – 1991Редактиране

През 1940 г. със закон Свободният университет е „национализиран“(ДВ бр. 126/1940 г.) [7] и приема наименованието „Държавно висше училище за финансови и административни науки“. В неговия състав продължават да функционират няколко правни катедри. Това са[8]:

  • В структурата на финансовия факултет:
    • Катедра „Финансова наука и финансово право“;
    • Катедра „Гражданско и търговско право“'
  • В структурата на административния факултет:
    • Катедра „Държавно и конституционно право“;
    • Катедра „Административно право“;
    • Катедра "Трудово право и социално законодателство.

В четирите катедри се провежда обучение по дисциплините: Основи на правото, Финансово право, Административно право и процес, Основи на наказателното право и престъпления по служба, Финансово наказателно право, Основи на гражданския процес, Основи на наказателния процес, Кооперативно право, Конституционно право, Трудово и социално право, Общинско право, Междудържавно и международно частно право.

Седем години по-късно със Закон за висшето образование (ДВ, бр. 153 от 5 юли 1947 г.) ДВУФАН и Държавностопанският отдел при Юридическия факултет на Софийския държавен университет принудително се сливат и се създава Факултет за стопански и социални науки при Софийския университет. По този начин правните катедри, функционирали при ДВУФАН, продължават своята дейност в рамките на новосформирания факултет. Четири години по-късно с възстановяване самостоятелността на висшето училище под наименованието „Висш икономически институт“[9] четирите правни катедри се сливат в една, наречена катедра Правни науки. Преподаватели в катедра Правни науки са професорите Михаил Геновски, Димитър Димитров и Веселин Христофоров. Ръководител на катедра Правни науки от нейното основаване през 1954 година, с известно прекъсване през периода 1973 – 1983 г., до 1989 г. е бил проф. Димитър Димитров. След него ръководители на катедрата са били: проф. д-р Петър Атанасов, проф. д-р Емил Златарев и проф. д-р Филип Рачев. В своята учебно-възпитателна дейност катедра Правни науки е провеждала линията на профилирано обучение по правните дисциплини на студентите от икономическите специалности. През 1975 г. в резултат на извършената реформа в учебните планове за студентите от икономическите специалности са били създадени дисциплините: Правно регулиране на вътрешната търговия, Правно регулиране на материално техническото снабдяване, Транспортно право, Финансово право и Трудово право. През 1984 г. в резултат на извършената втора реформа в учебните планове за студентите от първи курс на всички икономически специалности е въведена дисциплината Основи на правото на НРБ, а за студентите от втори и трети курс − дисциплината Стопанско право, плюс профилирана правна дисциплина. Преподавани дисциплини са още Гражданско и Търговско право на капиталистическите страни, Финансово и данъчно право, Административно право и процес и други.

 
Първият учебен курс по Търговско право в България, който проф. Любен Диков пише специално за студентите в Свободния университет (дн. УНСС)

През този период е характерна и една нова тенденция в развитието на юридическото образование на университета, а именно подготовката на собствените кадри на факултета и създаването на условия за тяхното научно израстване. През въпросния период преподавателският състав се разширява със собствени кадри. През 1970 г. в катедрата постъпва на работа като асистент Филип Рачев, през 1972 г. – Божана Неделчева, през 1974 г. постъпват като доценти Петър Арсов и Никола Каменов и като асистент Златка Сукарева, през 1975 г. постъпват като асистенти Елена Кирчева и Николай Николов, през 1979 г. постъпват като доценти д-р Емил Златарев и д-р Иван Владимиров, а през 1988 г. постъпва като доцент д-р Любен Караниколов. През следващите години в катедрата постъпват като асистенти: Ирина Мулешкова, Христина Балабанова, Валери Димитров, Свилена Симеонова, Слави Кралев, Борис Ланджев и други. .[10]

Съвременен период 1991 – до наши дниРедактиране

Третият период от развитието на юридическото образование в УНСС се характеризира с учредяването на самостоятелен юридически факултет, на основата на вече съществуващия Юридически департамент. Негов първи декан е проф. Любен Караниколов. Като основател и дългогодишен ръководител на Юридическия факултет, проф. Караниколов преутвърждава, доразвива и обогатява наложилилите се вече един век традиции в юридическото образование в УНСС. [11]

СтруктураРедактиране

В структурата на факултета са включени четири катедри:

Академичен съставРедактиране

Академичният състав се състои от 80 преподаватели, от които 30 са професори и доценти. Декан на Юридическия факултет е доц. д-р Захари Торманов.

 
Администрацията на Юридическия факултет се намира в сградата на „Нов корпус“ на УНСС

ОбучениеРедактиране

Срокът на обучението в степен „магистър“ е 11 семестъра и завършва с полагането на три държавни изпита (писмен и устен) по „Гражданскоправни науки“, „Наказателноправни науки“ и „Публичноправни науки“ в съответствие с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше юридическо образование. Завършилите обучението получават професионалната квалификация „юрист“, като придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен юридически стаж и полагане на практико-теоретичен изпит в съответствие с изискванията на Закона за съдебната власт.

В рамките на учебната програма, въз основа на дългосрочен договор с американския „Център за правни изследвания“ в Залцбург, Австрия, от началото на учебната 2006/2007 г. всеки семестър се провежда отделен курс по американско право от страна на висококвалифицирани американски адвокати. Обучението се извършва изцяло на английски език в рамките на 45 академични часа. В учебния план на Юридическия факултет е предвиден курс и по австрийско право на немски език.

АкредитацияРедактиране

Юридическият факултет е акредитиран да обучава докторанти по докторски програми:

През 2016 г. професионално направление „Право“ със специалност „Право“ получава нова акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация с оценка 9.19.

РейтингРедактиране

Макар да отваря врати по едно и също време с други сродни звена, Юридическият факултет на УНСС формира собствена визия и се утвърждава като един от значимите центрове на българската юридическа наука. Класациите са противоречиви, но винаги нареждат факултета на първо[12] или на второ място[13] в България. От публикувания рейтинг на висшите училища в направление „право“ за 2019 г. e видно, че юристите на УНСС са с най-висок процент на приложение на придобитото образование[14] и с най-висок среден месечен облагаем доход за страната в сравнение с възпитаниците на всички останали правни факултети. [15]

През 2011 г. на тържественото събрание по повод 20-годишнината от създаването на Юридическия факултет, тогавашният ректор на УНСС проф. д-р Борислав Борисов изтъква, че „Юридическият факултет е лидер сред сродните университетски звена в страната“. Ректорът се позова на кандидатстудентска кампания 2011, когато 7 кандидат-юристи се борят за едно място в УНСС, a конкуренцията в Софийския университет е била само от 3 души за място.[16]

В класация на МОН от 2017 г., Юридическият факултет е класиран на първо място из между останалите факултети в страната по критерий „Научна дейност“.[17]

Научноизследователска дейностРедактиране

Юридическият факултет организира научноизследователската дейност в областта на правните науки като подпомага и насърчава индивидуалните и колективни научни изследвания в сътрудничество с национални, международни и чуждестранни институции, стремейки се към достигане на високите научни стандарти чрез научни публикации, издаване на научно списание, организиране на национални и международни научни форуми, и изграждане на научни центрове.

УспехиРедактиране

Юристите на УНСС са печелили множество награди и отличия, както от национални, така и от международни състезания. Най-големи завоювания:

  • Девето място (в Европа) на Международното състезание по право на ЕС (през 2009 г.), което се организира ежегодно от Центъра за юридически науки към Университета в Кеймбридж.[18]
  • Отбор на ЮФ взема наградата за най-добри писмени защити, в писмената фаза на националните кръгове на световното състезание по решаване на казуси „Jessup International Moot Court Competition“ през 2011 г.[19]
  • Класиране на Първо място, след победа над отбора на Софийския университет в националните кръгове на състезанието Jessup 2012. Така ЮФ на УНСС получи възможността да представи България в САЩ. [20]
  • На престижното международно състезание по право на ЕС „Central and East European Moot Court Competiton“ (СЕЕМС) през 2013 г. юристите на УНСС печелят наградата за ораторско майсторство.[21]
  • Отборът на УНСС печели наградата „Dillard“ за най-добри писмени защити в Международното състезание по право „Jessup 2014“ (най-голямото, най-старо и най-престижно международно състезание по право за студенти), класирайки се пред отборите на университети като Харвард, Оксфорд, Йейл и др.[22]
  • Юристите на УНСС представят България на състезанието по международен инвестиционен арбитраж във Франкфурт ам Майн – 2015 г. (Frankfurt Investment Arbitration Moot Court). Юристите на УНСС се класират 17-и в общото класиране със 729 точки. С това си представяне, българският отбор оставя след себе си отбори университети, измежду които и миналогодишния победител Маями Юнивърсити (САЩ), Куин Мери (Великобритания), Сорбоната(Франция) и много други.[23]
  • Отборът на УНСС печели наградата „Baxter“ за най-добра писмена защита на ищец на Международното състезание по право „Jessup 2015“. По този начин юристите на УНСС станаха единственият отбор в историята на най-старото и най-престижно международно състезание по право Jessup, печелил първо място в две поредни години. (През 2014 г. отборът на УНСС грабна отличието Dillard за комбинирани писмени защити на ищец и ответник, а в тази година отново се класира в първата тройка. УНСС изпреварва в класирането Университета в Йейл).[24]
  • Отборът на УНСС се класира на пето място в най-престижното състезание по инвестиционно право в света (Frankfurt Investment Arbitration Moot Court) през март 2016] г. Юристите на УНСС оставиха зад гърба си отборите на Великобритания, САЩ, Канада, Франция, Испания, Русия и др. На церемонията по награждаването отборът получи приза „Най-добър отбор на Източна Европа“ (заедно с отбора на Русия).[25]
  • На Националното състезание за решаване на казуси по гражданско и търговско право през 2017 г. се класират три отбора от УНСС. Единият от тях заема първо място в предварителния кръг, в който се решава тест и казуси. Същият отбор поддържа първо място на следващите три кръга (в които се симулира съдебен процес), печелейки най-много точки в сравнение с всички останали отбори на състезанието.
  • Двама докторанти от Юридическия факултет – Виктория Димитрова и Ивайло Димитров са избрани за съдии на най-престижния форум по международно право в света Philip Jessup Moot Court Competition, който се провежда през 2017 г. в гр. Вашингтон, САЩ.[26]
  • На международното състезание по право на ЕС „Central and East European Moot Court Competiton“ (СЕЕМС) през 2017 г. юристите на УНСС заемат престижното девето място. В първия кръг те се състезават с отбора на Варшавския университет, като побеждават с 10 точки разлика. На студентите не достигат само 0,75 точки, за да се класират за полуфиналите.[27]
  • Трима студенти получават индивидуални престижни международни и национални отличия за 2017 г. Така студентът Стоян Пенев е отличен като автор на една от десетте избрани най-добри научни разработки по международен арбитраж измежду автори от Централна и Източна Европа за 2017 г.[28], а студентът Теодор Тошев е отличен като най-добър сред юристите в Съда на Европейския съюз. Това става на най-голямата симулация на „Модел на Европейския съюз“, проведен в Белград, Сърбия.[29] Георг Шиков е студентът, получил националния приз „Студент на годината“ в категорията „Правни науки“ за 2017 г.[30]
  • Отбор на Юридическия факултет печели наградата „Най-добър ищец“ на състезание по решаване на казуси по гражданско и търговско право, организирано от Пловдивския университет през март 2018 г.[31]

ИзточнициРедактиране

  1. Данни за 2019 – 2020 г. на Рейтинговата система на висшите училища в България. МОН
  2. faculties.unwe.bg
  3. Aurea. Годишник на ЮФ при УНСС, издат. „Стопанство“ София 2010 г. стр. 7
  4. Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. Печатница „Франклин“. София, 1922 г.
  5. Отчет за вървежа и състоянието на Свободния университет през 1921 – 1922 академична година, В Годишник на Свободния университет в София, 1922
  6. Aurea, Годишник на ЮФ при УНСС, издат. „Стопанство“ София 2010 г. стр. 7 – 11
  7. Това става със специалния Закона за държавното висше училище за финансови и административни науки, гласуван от XXV ОНС на 21.V.1940 г. и обнародван в ДВ бр. 126/1940 г.
  8. Вж. чл. 4 от Закона за държавното висше училище за финансови и административни науки, гласуван от XXV ОНС на 21.V, 1940 г.
  9. Това става през 1952 г. с Указ № 26 от 1 февруари 1952 г. (Известия, бр. 10)
  10. Aurea. Годишник на ЮФ при УНСС, издат. „Стопанство“ София 2010 г. стр. 11 – 14
  11. Aurea. Годишник на ЮФ при УНСС, издат. „Стопанство“ София 2010 г. стр. 14
  12. defakto.bg[неработеща препратка]
  13. rsvu.mon.bg
  14. rsvu.mon.bg
  15. Рейтингова система на висшите училища за 2019 г. по направление „Право“
  16. faculties.unwe.bg
  17. www.mediapool.bg
  18. Класиране на международно състезание по право, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304000150/http://archive.unwe.bg/?page_id=2&gal=396&show=1, посетен на 2016-02-24 
  19. Национален кръг на международно състезание по право, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305092646/http://archive.unwe.bg/?page_id=2&gal=605&show=1, посетен на 2015-09-17 
  20. Отборът на УНСС с национален приз [1]
  21. Награда за ораторско майсторство [2]
  22. Jessup 2014 Класиране
  23. Frankfurt Investment Arbitration Moot Court 2015 Класиране
  24. Jessup 2016 Класиране[неработеща препратка]
  25. Frankfurt Investment Arbitration Moot Court 2016 Класиране
  26. Докторант от УНСС, съдия в международно състезание по право
  27. CEEMC 2017
  28. Научни разработки по международен арбитраж: класиране
  29. www.unwe.bg
  30. www.unwe.bg
  31. legalworld.bg

Външни препраткиРедактиране